Симеон Радев
Ранни спомени

Промени

твърда

Б-3

„Ранни спомени“ е любопитна книга. Детството на изключителния българин Симеон Радев. Между Ресен, Битоля, Солун и Истанбул. освен всичко друго книгата показва и нещо характерно за тогавашното време — как младите българчета (тези, които са можели да си го позволят, разбира се) са учили в световните столици и след това са се връщали по родните си места. Така докторът в Битоля е завършил във Виена, еди кой си учител в Париж и т.н. Самият Радев е направил изключителна кариера. Впечатляват и последните му думи. Въпреки че е смазан от комунистите накрая на живота си той казва: „Дадох ли всичко на България?“.

Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 година. Учил е първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършил френския лицей „Галата-сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на вестник „Вечерна поща“, а през следната 1906 г. заедно с Александър Балабанов слага началото на списание „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България“ — едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.
Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 година той участвува в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизане на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) той си дава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това той е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите — Женева.
През 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през XIX век“. Същата книга е преведена по-късно (1927) на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София.
Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Още от най-ранни години той се проявява като критик и взема дейно участие в литературния и артистичен живот на нашата страна. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тези статии, писани в различно време, бяха поместени в книгата му „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, която излезе през 1965 година и беше посрещната с много голям интерес от българския читател.
Симеон Радев почина в София на 15 февруари 1967 г. — само няколко дни след като тази книга беше подписана за печат.

Кога и защо написах тази книга…5
Дядо ми Раде…7
Дядо ми Кóте Нѝзам…19
Баба Ангя и баба Анча…24
Майка ми…36
Баща ми…36
Селяните и чорбаджиите…47
Турците…52
Борбата с гъркоманите…73
Общината в Ресен и ресенските първенци…83
Моето детство…96
Ученик в Ресен…118
Посрещането на четиримата български владици…131
Ученик в Охрид…145
В битолския пансион…175
На път за Цариград…197
В Галата-сарайския лицей…206
Турските ни учители и съучениците ни турци…215
Френските ни учители…232
Първите ми опити да писателствувам още като ученик в Цариград…244
Посветен във Вътрешната организация…252
Съветите на Екзарх Йосиф и последните ми разговори с него в Цариград…270
Бележки…277
Биографична бележка…329

13

Физическо описание, УДК — COBISS.
Анотация: https://www.goodreads.com/book/show/17902653?from_search=true&from_srp=true&qid=Z2LTCNBQyz&rank=1

Борис Делчев

Ранни спомени

българска (не е указано)

27.II.1967 г.

30.VII.1967 г.

първо (не е указано)

117/1967 г. на изд. „Български писател“

0,86 лв.