Бягащият човек
Промени
vog
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Преводач | Адриан Лазаровски |
|
Година на превод | 2015 |
|
Технически редактор | Симеон Айтов |
|
Коректор | Соня Илиева |
|
Предпечатна подготовка | „Ибис“ |
|
Адрес на издателя | бул. „Искърско шосе“19 |
|
Данни за печата | „Симолини“ |
|
Печатни коли | 15,25 |
|
Формат | 60×90/16 |
|
Брой страници | 244 |
244 |
Цена | 12,90 лв. |
|
Анотация | Роман с титанично въздействие върху съвременната попкултура, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример от които е „Игрите на глада“. Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които учасници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари. Бен Ричарде е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек“ — най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал. Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман“, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман — псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби. |
|
Информация за автора | БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка“, „Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ „Отмъстителите“ и „Огън“. За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек“ се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хьксли, "1984 " на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри. |
|
Рекламни коментари | „Бягащият човек“ не носи същото настроение като познатите ми романи на Кинг. Не само защото е дело на писателското алтер его на Краля, а и защото е като оголен нерв, чиято единствена цел е да ти причинява дискомфорт. Напрежението те запраща през историята със задъхваща скорост и буквално разсичаш страниците, за да стигнеш до унищожителния финал. Габриела Кожухарова |
vog
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Брой страници | 244 |
244 |
vog
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Език, от който е преведено | английски (не е указано) |
|
Оформление на корица | Милена Ковачева |
|
Тип | роман (не е указано) |
|
Националност | американска (не е указано) |
|
Брой страници | 244 |
244 |
ISBN | 978-619-157-095-9 |
|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | Stephen King THE RUNNING MAN Copyright Richard Bachman, 1982 Introduction copyright Stephen King, 1996 |
|
Информация за автора | БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка“, „Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ „Отмъстителите“ и „Огън“. За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек“ се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хьксли, "1984 " на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри. |
Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка“, „Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ „Отмъстителите“ и „Огън“. За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек“ се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хьксли, "1984 " на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри. |
Рекламни коментари | „Бягащият човек“ не носи същото настроение като познатите ми романи на Кинг. Не само защото е дело на писателското алтер его на Краля, а и защото е като оголен нерв, чиято единствена цел е да ти причинява дискомфорт. Напрежението те запраща през историята със задъхваща скорост и буквално разсичаш страниците, за да стигнеш до унищожителния финал. Габриела Кожухарова |
„“Бягащият човек" не носи същото настроение като познатите ми романи на Кинг. Не само защото е дело на писателското алтер его на Краля, а и защото е като оголен нерв, чиято единствена цел е да ти причинява дискомфорт. Напрежението те запраща през историята със задъхваща скорост и буквално разсичаш страниците, за да стигнеш до унищожителния финал." Габриела Кожухарова |
Категория | ···················· Хорър |
|
Източници | Ичточник националност - Уикипедия/Stephen Edwin King |
vog
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Брой страници | 244 |
244 |
Анотация | Роман с титанично въздействие върху съвременната попкултура, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример от които е „Игрите на глада“. Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които учасници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари. Бен Ричарде е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек“ — най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал. Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман“, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман — псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби. |
Роман с титанично въздействие върху съвременната попкултура, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример от които е „Игрите на глада“. Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които учасници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари. Бен Ричарде е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек“ — най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал. Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман“, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман — псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби. |
Източници | Ичточник националност - Уикипедия/Stephen Edwin King |
Източник националност - Уикипедия/Stephen Edwin King |
vog
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Брой страници | 244 |
244 |
Категория | ···················· Хорър |
·········· Трилър |
vog
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Брой страници | 244 |
244 |
Категория | ·········· Трилър |
···················· Научна фантастика |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Издател | Издателство „Ибис“ |
Ибис |