Стивън Кинг
Бягащият човек
Промени

vog ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Преводач
Адриан Лазаровски
Година на превод
2015
Технически редактор
Симеон Айтов
Коректор
Соня Илиева
Предпечатна подготовка
„Ибис“
Адрес на издателя
бул. „Искърско шосе“19
Данни за печата
„Симолини“
Печатни коли
15,25
Формат
60×90/16
Брой страници
244
244
Цена
12,90 лв.
Анотация
Роман с титанично въздействие върху
съвременната попкултура, предсказал
небивалия бум на риалити предаванията
и послужил за вдъхновение на безчет книги
и филми, най-яркият пример от които е
„Игрите на глада“.

Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които учасници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричарде е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек“ — най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки
зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.

Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда
Бакман“, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман — псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.
Информация за автора
БЯГАЩИЯТ
ЧОВЕК

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982
година под псевдонима Ричард Бакман (под същото
име излизат и култовите романи „Дългата разходка“,
„Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ „Отмъстителите“
и „Огън“.
За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в
жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек“ се
родее с класически антиутопии като „Прекрасният
нов свят“ на Олдъс Хьксли, "1984 " на Джордж Оруел и
„451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри.
Рекламни коментари
„Бягащият човек“ не носи
същото настроение като
познатите ми романи на
Кинг. Не само защото е
дело на писателското
алтер его на Краля, а и
защото е като оголен нерв,
чиято единствена цел е да
ти причинява дискомфорт.
Напрежението те
запраща през историята
със задъхваща скорост
и буквално разсичаш
страниците, за да стигнеш
до унищожителния финал.
Габриела Кожухарова
vog ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Брой страници
244
244
vog ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Език, от който е преведено
английски (не е указано)
Оформление на корица
Милена Ковачева
Тип
роман (не е указано)
Националност
американска (не е указано)
Брой страници
244
244
ISBN
978-619-157-095-9
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Stephen King
THE RUNNING MAN
Copyright Richard Bachman, 1982
Introduction copyright Stephen King, 1996
Информация за автора
БЯГАЩИЯТ
ЧОВЕК

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982
година под псевдонима Ричард Бакман (под същото
име излизат и култовите романи „Дългата разходка“,
„Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ „Отмъстителите“
и „Огън“.
За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в
жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек“ се
родее с класически антиутопии като „Прекрасният
нов свят“ на Олдъс Хьксли, "1984 " на Джордж Оруел и
„451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри.
Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982
година под псевдонима Ричард Бакман (под същото
име излизат и култовите романи „Дългата разходка“,
„Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ „Отмъстителите“
и „Огън“.
За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в
жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек“ се
родее с класически антиутопии като „Прекрасният
нов свят“ на Олдъс Хьксли, "1984 " на Джордж Оруел и
„451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри.
Рекламни коментари
„Бягащият човек“ не носи
същото настроение като
познатите ми романи на
Кинг. Не само защото е
дело на писателското
алтер его на Краля, а и
защото е като оголен нерв,
чиято единствена цел е да
ти причинява дискомфорт.
Напрежението те
запраща през историята
със задъхваща скорост
и буквално разсичаш
страниците, за да стигнеш
до унищожителния финал.
Габриела Кожухарова
„“Бягащият човек" не носи
същото настроение като
познатите ми романи на
Кинг. Не само защото е
дело на писателското
алтер его на Краля, а и
защото е като оголен нерв,
чиято единствена цел е да
ти причинява дискомфорт.
Напрежението те
запраща през историята
със задъхваща скорост
и буквално разсичаш
страниците, за да стигнеш
до унищожителния финал."
Габриела Кожухарова
Категория
···················· Хорър
Източници
Ичточник националност - Уикипедия/Stephen Edwin King
vog ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Брой страници
244
244
Анотация
Роман с титанично въздействие върху
съвременната попкултура, предсказал
небивалия бум на риалити предаванията
и послужил за вдъхновение на безчет книги
и филми, най-яркият пример от които е
„Игрите на глада“.

Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които учасници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричарде е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек“ — най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки
зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.

Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда
Бакман“, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман — псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.
Роман с титанично въздействие върху
съвременната попкултура, предсказал
небивалия бум на риалити предаванията
и послужил за вдъхновение на безчет книги
и филми, най-яркият пример от които е
„Игрите на глада“.

Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които учасници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричарде е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек“ — най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки
зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.
Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда
Бакман“, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман — псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.
Източници
Ичточник националност - Уикипедия/Stephen Edwin King
Източник националност - Уикипедия/Stephen Edwin King
vog ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Брой страници
244
244
Категория
···················· Хорър
·········· Трилър
vog ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Брой страници
244
244
Категория
·········· Трилър
···················· Научна фантастика
Еми ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Издател
Издателство „Ибис“
Ибис