Георги Караславов
Камък в блатото
Промени

Karel ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Nb Scans
0
12
Karel ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Има само сканове
1
Karel ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Други автори
Стефан Каракостов (предговор); Кръстьо Бойковски (режисьорски бележки)
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Жанр
комедия
Категория
···················· Българска драматургия
УДК
886.7-2
Тип
Пиеса
Съдържание
Георги Караславов — драматург (предговор) — Стефан Каракостов — стр. 3
Камък в блатото — стр. 17
Режисьорски бележки към комедията „Камък в блатото“ от Георги Караславов — Кръстьо Бойковски, режисьор — стр. 71
Издателска поредица
Библиотека „Театрална самодейност“
Подпоредица
Г. III
№ в подпоредицата
4
Други полета
Издание на: Министерство на просветата и културата / Централен дом за народно творчество
Град на издателя
София
Karel ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Формат
65/92/16
Печат
Държавен полиграфичгн комбинат „Дим. Благоев“ — София
Дадена за набор/печат
24.III.1959
Подписана за печат
30.IV.1959
Печатни коли
5
Издателски коли
5
Тираж
3628
Код / Тематичен номер
1801
Поръчка
1382
Издателски №
9020/III-8
Технически редактор
М. Топашка
Коректор
Р. Брадистилова
Karel ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Информация за автора
Георги Славов Караславов (12 януари 1904 — 26 януари 1980) е български писател, белетрист и драматург, академик.
Още в първите си творби писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма — характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба — епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952 — 1975). Тя е панорама на живота на българите от Първата световна война до 60-те години на ХХ век.
С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина — издадени са повече от 100 негови книги. Романите „Снаха“, „Татул“, „Селкор“ и „Танго“ са екранизирани.
Окачествен е приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет.
Източници
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. Физическо описание, УДК — COBISS.
2. Информация за автора — Уикипедия.
Има само сканове
1
Причина защо е непълен
Липсва задна корица