Йън Макюън
Амстердам

Промени

Веселин Иванчев

английски

···················· Съвременни романи и повести

84-9819-405-9

„Полетът закъсня с два часа на летище «Шифол». Клив взе метрото до центъра и оттам потегли пеша към хотела си в меката, сива следобедна светлина. Докато пресичаше моста, си припомни колко спокоен и цивилизован град е Амстердам. Той пое по дългия обиколен път на запад, за да се разходи по Бруверсграат. В крайна сметка куфарът му бе съвсем лек.
Такава утеха бе да виждаш как през средата на улицата минава вода. Толкова толерантно, либерално, някак зряло място — красивите тухлени магазинчета с гравирано дърво преливаха в изискани апартаменти, скромните мостове ала Ван Гог, ненатрапчивият уличен инвентар, интелигентните непретенциозни холандци с техните колела и уравновесените им дечица отзад. Дори продавачите изглеждаха като професори, а уличните чистачи като джаз музиканти. Никога не е имало по-рационално уреден град.
Докато вървеше, той мислеше за Върнън и симфонията. Беше ли творбата му съсипана, или просто с някои дефекти? Не толкова дефекти може би, а по-скоро дребни недостатъци, при това такива, каквито само той би могъл да види. Фатално лишена от най-грандиозната си част. Премиерата го плашеше.“

Йън Макюън с един от най-известните английски писатели. За романа си „Амстердам“ през 1998 г. е награден с престижната премия „Букър“.
Началото на тази творба ни грабва веднага. На погребението на светска лъвица се срещат бившите й любовници. Единият е композитор, а другият главен редактор на известен вестник. Те са потресени от болестта на жената множествена склероза, която е съсипала иначе очарователната жена.
Затова сключват договор. Той гласи, че ако единият от тях закъса и започне да умира бавно и грозно като бившата им любовница, то другият ще му помогне да си отиде от този свят. Оттам е и заглавието на романа „Амстердам“. Причината е. че този град с едно от най-толерантните места на света. Там можем да си купим легално леки наркотици и да си поръчаме и доброволна смърт (евтаназия). Тя, както и някои от наркотиците, е също под защитата на холандските закони.
По по-нататък играта загрубява журналистът публикува компрометиращи снимки и действието се драматизира. В романа е много интелектуализъм са преплетени различни теми войната е компроматите, расизмът, свободата на нравите и на творчеството, интелектуалният труд, бохемският лайфстайл и т.н.
Към това трябва да прибавим и изискания стил, лаконизма на изказа — все неща, които правят романа много четивен. Затова книгата се радва на успех и сред интелектуалците, и сред домакините. Не случайно литературните критици се отзовават ласкаво за книгата — тя е прекрасно нещо в малка опаковка, че е написана красиво и философски; че е най-забавната му творба; че ни показва крехкостта на живота с неговия потенциал за радост, но и за предателство.

Йън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдършот, Англия. Детството му преминава в Далечния изток. Северна Африка и Германия, къдото баща му служи като офицер. Йън записва университета в Съсекс и го завършва с бакалавърска степен но английска литература. След това посещава писателски курсове в университета в Източна Англия.
През 1976 г. първият му сборник е разкази печели наградата „Съмърест Моъм“. Следващият му сборник „Между листовете“ е публикуван през 1978 г. Разказите в тази книга са посветени на детството, сексуалността и проблеми със семенния живот.
Първата му книга е „Циментовата градина“ (1978 г.). В нея се разказва за 4 деца, които живеят изолирано след смъртта на родителите им. ’За да избегнат попечителството и социалните грижи, те погребват майка си в цимент в мазето. След това се опитват да водят нормален живот, доколкото е възможно.
В следващите си творби разказва за разрушаващите последствия от загубата на дете; за най-известните събития в модерната европейска история от нацистките концентрационни лагери, през следвоенна Франция до падането на Берлинската стена.
Макюън пише и телевизионни и филмови сценарии, либрето за оратория и една детска книга. Адаптира за киното и някои от творбите си — „Първа любов“, „Циментовата градина“ и други.
По време на визита на президента Буш в Обединеното кралство семейство Блеър урежда Лора Буш да се срещне с писателя. Причината е. че тон е един от любимите й автори. Няколко от книгите му винаги лежат на нощното й шкафче. Сега писателят живее в Лондон. Последната му книга е „Събота“. В нея се разказва за един ден от живота на мозъчен хирург.

Книгата се продава само с Дневен Труд или 24 часа.

в Германия

Garrido & Sanz

La Repubblica — Italia