Дора Г.
Теменуги

Промени

1. Живота ли шуми посред света безкраен… — стр. 5
2. На моите родители — стр. 6
3. И чаках аз с измъчено сърце… — стр. 7
4. Недей, дете, недей унива… — стр. 8
5. Аз мислех нявга, че душа ми горда… — стр. 9
6. Със черен мрак душа ми бе обвита… — стр. 10
7. Унесено се вглеждах в небесата… — стр. 11
8. Бе тиха нощ… — стр. 12
9. Мечтите ти са чисти кат росата… — стр. 13
10. Виж, иде млада пролет… — стр. 14
11. Тъгите си поисках да разсея… — стр. 15
12. Щастливи ний един до друг стояхме… — стр. 16
13. На кръстопът се срещнахме случайно… — стр. 17
14. От небосвода слънцето ми праща… — стр. 18
15. Пред мен морето светло се разтила… — стр. 19
16. Цветята плачеха и хиляди брилянти… — стр. 20
17. Да бих могла душата си препълнена… — стр. 21
18. Над мене светла пролетта цъвтеше… — стр. 22
19. И искала бих аз да пея в тая нощ… — стр. 23
20. Да би могъл поне едничък лъч… — стр. 24
21. Облъхна веселата пролет… — стр. 25
22. Прости, че твоя детски весел смях… — стр. 26
23. В кристала на мечтите ти детински… — стр. 27
24. Днес питаш що съм натъжена… — стр. 28
25. В небето грееше луната… — стр. 29
26. Самотна си расте топола стройна… — стр. 30
27. Минува полунощ, лениво грей луната… — стр. 31
28. Сломено е веч моето сърце… — стр. 32
29. Ти тъжен си, като молитва тъжен… — стр. 33
30. Във горд полет, развял платната волно… — стр. 34
31. Летят тревожно чайки над водите… — стр. 35
32. Гърмът от черното небе… — стр. 36
33. Рояци гарвани прилитат, грачат… — стр. 37
34. Обзета отъ тъга, аз гледах как струеше… — стр. 38
35. На младостта си бляновете първи… — стр. 39
36. И мислех аз, че моя Бог всевечен… — стр. 40
37. Да бих аз срещнала тоз поглед тих и ласкав… — стр. 41
38. Аз търсих те сред планините снежни… — стр. 42
39. Да бих могла във таз сребриста нощ… — стр. 43
40. О дайте ми живот!… — стр. 44
41. Сама, сама останах във света… — стр. 45
42. Когато птичките далече отлетяха… — стр. 46
43. Сред мрака на сърцето ми разбито… — стр. 47
44. Душа, душа, веднаж ли занемяла… — стр. 48
45. Захожда слънцето… — стр. 49
46. Веч скоро, скоро младостта ще мине… — стр. 50
47. И птички, и цветя, и радостите светли… — стр. 51
48. Дълбока, безконечна нощ покри земята… — стр. 52
49. Далеч отъ вас, да съм самичка искам… — стр. 53
50. В морето, до брега пустинен… — стр. 54
51. Нощта — тайнствена, сребриста нощ над мен… — стр. 55
52. Тук хладен мрак и скръб е безизходна… — стр. 56
53. Кога вечерен здрач земя и небо слее… — стр. 57
54. Напразно си издаваш, о сърце, тъгата… — стр. 58
55. Като саван снегът се тихо стели… — стр. 59
56. И търсих си до днешен ден мечтата… — стр. 60

София

5

Липсва задна корица

Сканове: интернет.

Физическо описание: 61 с. ; 25 см.
Държател: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София.
Страници 2 и 4 са празни.