Мирослав Бачев
Феноменология на святото

Промени

Феноменология на святото

От Имануел Кант до Рудолф Ото

Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на монографията „Феноменология на святото. От Имануел Кант до Рудолф Ото“ (Университетско издателство, 2016), както и на десетки статии в областта на философия на религията и философската антропология. Член е на Българското философско общество. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада.

286

Мека

978-954-07-4022-5

София

Гергана Борисова

Владич

проф.дфн Георги Каприев; доц.д-р Владимир Теохаров

Илияна Попова

Мария Налбантова

60×84/16

българска

Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869–1937) в България, с акцент върху връзката му с критическата философия на Имануел Кант. В книгата се разкриват проблематични моменти в употребата на базовите религиозни категории „свещено“ и „свято“, както и на основните термини в най-известното съчинение на Ото „Святото“ (Das Heilige, 1917): „mysterium tremendum“, „Ganz Andere“ и др. Анализират се най-важните подходи към религията в творчеството на Ото, развитието на науката за религията (Religionswissenschaft), сравнителното религиознание и приложението на религиозното a priori в историята на религиите. Дискутират се още и изследванията на Ото върху сравнителния мистицизъм. Представени са идеите му за паралелните линии на развитие на религията и философията на Изтока и Запада.

ПРЕДГОВОР
УВОД
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
ПЪРВА ГЛАВА. ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ НА „ИДЕЯТА ЗА СВЯТОТО“ И ПОДХОДИТЕ КЪМ РЕЛИГИЯТА
1. Свещено и свято
1.1. Свято и свещено в „Das Heilige“
1.2. Терминът „Heilig“
2. Историческа ситуация
2.1. Появата на „Das Heilige“
2.2. Рудолф Ото — живот и дело
3. Обзор на избрана литература
3.1. Обзор на литературата в България
3.2. Обзор на чуждестранна литература
4. Извори на идеите на Рудолф Ото извън Кантовата философия
4.1. Библейската традиция: qadoš и ᾰγιος
4.2. Естетико-религиозното предчувствие. Якоб Фриз
4.3. Християнската теология и философия
4.3.1. Дъното на душата. Майстер Екхарт
4.3.2. Съзерцание на Универсума. Фридрих Шлайермахер
4.3.3. История срещу метафизика. Албрехт Ричл
4.3.4. Свято и религия. Натан Зьодерблом
4.4. Съвременна философия и психология
4.4.1. Дескриптивната психология. Вилхелм Дилтай
4.4.2. Рационалното свято. Вилхелм Винделбанд
4.4.3. Еволюция на религиозните форми. Вилхелм Вунд
4.4.4. Психологията на религията през 20 век. Уилям Джеймс
5. Подходи към религията в творчеството на Рудолф Ото
5.1. Феноменология на религията
5.2. „Das Heilige“: феноменология или философия на религията?
5.3. Отношението между философия на религията и науката за религията
5.4. Развитието на науката за религията (Religionswissenschaft)
5.5. Проектът на Рудолф Ото за съвременна философия на религията и влиянието на Кант
5.6. Емпиричният и рационалният път

ВТОРА ГЛАВА. КАТЕГОРИЯТА „СВЯТО“ В СВЕТЛИНАТА НА КАНТОВАТА КРИТИКА НА РАЗУМА
1. Същността на религията
1.1. Рационалната религия: Имануел Кант
1.2. Дистинкцията „рационална религия — исторически религии“
1.3. Религията на святото: Рудолф Ото
1.4. Кант и светостта
2. Линията Кант-Фриз-Ото
3. Априорното
3.1. Кант и априорното
3.2. Кант и теологията
3.3. Религиозното a priori у Ернст Трьолч
3.4. Априорното в „Религиозната философия на Кант и Фриз“
3.5. Априорното в „Идеята за святото“
3.5.1. Дискусия около априорното в „Идеята за святото“
4. Отношението между рационално и ирационално: проблемът за схематизма
4.1. Рационално и ирационално в религията
4.2. Схематизмът у Кант
4.3. Схематизмът у Шлайермахер
4.4. Схематизмът в „Религиозната философия на Кант и Фриз“
4.4.1. Идеален схематизъм на категориите
4.5. Схематизмът в „Идеята за святото“
4.6. Дискусия около схематизацията
4.7. Идеограми
4.8. Различия между Кант и Ото в приложението на схематизацията
4.9. Свято и добро
4.10. Религиозният език като мост между рационалното и ирационалното
5. Естетическият въпрос: възвишеното и нуминозното
5.1. Религия и естетика
5.2. Възвишеното и нуминозното
5.3. Кантовата естетика
5.3.1. Априорност и емпиричност на съждението на вкуса
5.4. Естетически въпроси в „Религиозната философия на Кант и Фриз“
5.5. Двойствен характер на възвишеното и нуминозното
5.6. Пробуждане на възвишеното и святото
5.7. Възвишено, религия и Бог

ТРЕТА ГЛАВА. СВЯТОТО КАТО ИНТЕГРАЦИОННА КАТЕГОРИЯ И НАУКАТА ЗА РЕЛИГИЯТА
1. Науката за религията (Religionswissenschaft)
1.1. Mysterium на религията: изцяло другото
1.1.1. „Изцяло другото“ в религиозната история
1.1.2. Бог като „изцяло другото“
1.1.3. Дискусия около „изцяло другото“
1.2. Сравнителното религиознание и историята на религиите
1.2.1. „Das Heilige“ в контекста на сравнителното религиознание
1.3. Религиозното a priori и историята на религията
1.3.1. Паралелно развитие на религията
1.3.2. Религиозното a priori, историята и универсалната религия
2. Междурелигиозният диалог
2.1. История на диалога между религиите
2.2. Религиозният съюз на човечеството
2.3. Диалогът между Изтока и Запада
2.4. Изтокът и индийските религии
2.5. Бхакти-традицията и християнството
2.6. Будизмът и християнството
2.6.1. Прилики между будизма и християнството
2.6.1.1. Трансцендентният идеал
2.6.1.2. Монашеството
2.6.2. Различия между будизма и християнството
2.6.3. Тантра будизмът
3. Мистицизмът
3.1. Вяра и мистика
3.2. Профетични и мистични форми на религията
3.3. Изследванията на Ото върху мистицизма
3.3.1 Изтокът и Западът
3.3.2. Двата пътя: мистицизмът на самонаблюдението и визията за целостта
3.3.3. Майстер Екхарт и Шанкара Ачаря
3.3.4. Идеята за спасението и битието като ценност
3.3.5. Различия между Екхарт и Шанкара
4. Приложението на нуминозното: Паул Тилих, Мирча Елиаде и Карл Юнг
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

18

първо

Владимир Теохаров

Предговор… 11
Увод… 13
ПЪРВА ГЛАВА. ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ НА „ИДЕЯТА ЗА СВЯТОТО“ И ПОДХОДИТЕ КЪМ РЕЛИГИЯТА
1. Свещено и свято
1.1. Свято и свещено в „Das Heilige“
1.2. Терминът „Heilig“
2. Историческа ситуация
2.1. Появата на „Das Heilige“
2.2. Рудолф Ото — живот и дело
3. Обзор на избрана литература
3.1. Обзор на литературата в България
3.2. Обзор на чуждестранна литература
4. Извори на идеите на Рудолф Ото извън Кантовата философия
4.1. Библейската традиция: qadoš и ᾰγιος
4.2. Естетико-религиозното предчувствие. Якоб Фриз
4.3. Християнската теология и философия
4.3.1. Дъното на душата. Майстер Екхарт
4.3.2. Съзерцание на Универсума. Фридрих Шлайермахер
4.3.3. История срещу метафизика. Албрехт Ричл
4.3.4. Свято и религия. Натан Зьодерблом
4.4. Съвременна философия и психология
4.4.1. Дескриптивната психология. Вилхелм Дилтай
4.4.2. Рационалното свято. Вилхелм Винделбанд
4.4.3. Еволюция на религиозните форми. Вилхелм Вунд
4.4.4. Психологията на религията през 20 век. Уилям Джеймс
5. Подходи към религията в творчеството на Рудолф Ото
5.1. Феноменология на религията
5.2. „Das Heilige“: феноменология или философия на религията?
5.3. Отношението между философия на религията и науката за религията
5.4. Развитието на науката за религията (Religionswissenschaft)
5.5. Проектът на Рудолф Ото за съвременна философия на религията и влиянието на Кант
5.6. Емпиричният и рационалният път
ВТОРА ГЛАВА. КАТЕГОРИЯТА „СВЯТО“ В СВЕТЛИНАТА НА КАНТОВАТА КРИТИКА НА РАЗУМА
1. Същността на религията
1.1. Рационалната религия: Имануел Кант
1.2. Дистинкцията „рационална религия — исторически религии“
1.3. Религията на святото: Рудолф Ото
1.4. Кант и светостта
2. Линията Кант-Фриз-Ото
3. Априорното
3.1. Кант и априорното
3.2. Кант и теологията
3.3. Религиозното a priori у Ернст Трьолч
3.4. Априорното в „Религиозната философия на Кант и Фриз“
3.5. Априорното в „Идеята за святото“
3.5.1. Дискусия около априорното в „Идеята за святото“
4. Отношението между рационално и ирационално: проблемът за схематизма
4.1. Рационално и ирационално в религията
4.2. Схематизмът у Кант
4.3. Схематизмът у Шлайермахер
4.4. Схематизмът в „Религиозната философия на Кант и Фриз“
4.4.1. Идеален схематизъм на категориите
4.5. Схематизмът в „Идеята за святото“
4.6. Дискусия около схематизацията
4.7. Идеограми
4.8. Различия между Кант и Ото в приложението на схематизацията
4.9. Свято и добро
4.10. Религиозният език като мост между рационалното и ирационалното
5. Естетическият въпрос: възвишеното и нуминозното
5.1. Религия и естетика
5.2. Възвишеното и нуминозното
5.3. Кантовата естетика
5.3.1. Априорност и емпиричност на съждението на вкуса
5.4. Естетически въпроси в „Религиозната философия на Кант и Фриз“
5.5. Двойствен характер на възвишеното и нуминозното
5.6. Пробуждане на възвишеното и святото
5.7. Възвишено, религия и Бог
ТРЕТА ГЛАВА. СВЯТОТО КАТО ИНТЕГРАЦИОННА КАТЕГОРИЯ И НАУКАТА ЗА РЕЛИГИЯТА
1. Науката за религията (Religionswissenschaft)
1.1. Mysterium на религията: изцяло другото
1.1.1. „Изцяло другото“ в религиозната история
1.1.2. Бог като „изцяло другото“
1.1.3. Дискусия около „изцяло другото“
1.2. Сравнителното религиознание и историята на религиите
1.2.1. „Das Heilige“ в контекста на сравнителното религиознание
1.3. Религиозното a priori и историята на религията
1.3.1. Паралелно развитие на религията
1.3.2. Религиозното a priori, историята и универсалната религия
2. Междурелигиозният диалог
2.1. История на диалога между религиите
2.2. Религиозният съюз на човечеството
2.3. Диалогът между Изтока и Запада
2.4. Изтокът и индийските религии
2.5. Бхакти-традицията и християнството
2.6. Будизмът и християнството
2.6.1. Прилики между будизма и християнството
2.6.1.1. Трансцендентният идеал
2.6.1.2. Монашеството
2.6.2. Различия между будизма и християнството
2.6.3. Тантра будизмът
3. Мистицизмът
3.1. Вяра и мистика
3.2. Профетични и мистични форми на религията
3.3. Изследванията на Ото върху мистицизма
3.3.1 Изтокът и Западът
3.3.2. Двата пътя: мистицизмът на самонаблюдението и визията за целостта
3.3.3. Майстер Екхарт и Шанкара Ачаря
3.3.4. Идеята за спасението и битието като ценност
3.3.5. Различия между Екхарт и Шанкара
4. Приложението на нуминозното: Паул Тилих, Мирча Елиаде и Карл Юнг
Заключение… 270
Библиография… 273
Благодарности… 284