Рана Дасгупта
Токио: отменен

Промени

Токио: отменен

мека

Съвременна проза (XXI век); Фентъзи

···················· Съвременна проза: разкази и новели

820(540)-31

Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга „Токио: отменен“ е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата „Джон Люълин“. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „Соло“, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин.

„Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото си в света — мрачните жестове, величавите жестове.“
— Рана Дасгупта

„Само най-даровити писатели от ранга на Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Сафран-Фоер успяват да удържат сюрреалистичното и реалистичното в задоволително равновесие. Сега това елитно общество приветства в своите редици и Рана Дасгупта с неговия специфичен магически реализъм. Първият му роман е страхотен.“
— Андрю Стефел, Time Out

„Тези истории… по своята находчивост те изпреварват Приказките на Шехерезада… Прочел книгата, човек остава зашеметен.“
— Рейчъл Хор, The Guardian

Отвъд

Полиграфически комплекс „Жанет 45“, Пловдив

Издателство „Жанет 45“

12

···················· Съвременни романи и повести

роман

Гърлата бяха пресъхнали заради спарения цигарен дим, който се стелеше във въздуха. Вентилацията беше оскъдна, а някои бяха говорили доста дълго. Залепнали към подмишниците дрехи, отекли в обувките ходила, схванати гърбове, изтръпнали крайници. Някои слушаха прави или придърпваха коленете си към брадичката, за да освежат кръвообращението си.
С удоволствие бих отишъл в Италия, чу се глас. Бяха разполагали с доста време, за да се огледат един друг. Да открият дълбочина в лица, които броени часове по-рано им бяха изглеждали стандартни. Да съзерцават лакираните нокти на пръстите на ръката, отпусната върху близък стол, протритите подметки на чифт обувки, повдигнати на дипломатическо куфарче, пропуснатото необръснато петно под брадичката на съседа. Един от мъжете проследи с поглед фигурите от косъмчета над китката на жената до себе си; крадешком хвърли поглед в цепката между гърдите й, изследва формата на устните й; запита се какъв ли живот се крие зад странната история, която тя разказа. Дали си въобразяваше, или с напредването на нощта тялото й наистина се бе приплъзнало по-близо до неговото? Нямаше ли нещо многозначително в начина, по който се бяха засекли погледите им? Случайно ли беше, или нарочно ръката й тръкна още веднъж неговата, отпусната на подлакътника помежду им? Накъде е тръгнала, какво ще прави в Токио?
Нима именно в такива моменти, когато животът засече, когато в тръбите на времето се появи теч и то започне да сълзи в един скрит от погледа малък басейн, не се раждат нови мисли, не започват нови неща? Дали след време няма да се връщат към тази нощ и няма да си казват: „Ето, тогава започна всичко?“.

Благодарности…9
Пристигащи…11
Шивачът…19
Редакторът на спомени…36
Сънят на милиардера…70
Къщата на франкфуртския картограф…118
Магазинът на Медисън авеню…164
Надлезът…194
Легналият полицай…209
Куклата…212
Срещи в Истанбул…268
Смененият…305
Сделка в тъмницата…349
Късметлията…401
Човекът, който рециклираше сънища…416
Заминаващи…447

11

Издателска къща „Жанет 45“

Издателство „Жанет 45“