Ваканция в Калифорния
Промени
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Заглавие | Ваканция В Калифорния |
Ваканция в Калифорния |
Подвързия | мека |
|
УДК | 820(73)-31 |
|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | Без сведение за ориг. загл |
|
Издателска поредица | Ваканционно четиво |
|
Тираж | 27000 |
|
Издател | Нимб, Велико Търново |
Нимб |
Град на издателя | Велико Търново |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Nb Scans | 0 |
2 |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Nb Scans | 2 |
5 |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Текст след OCR | Норман Пит Ваканция в Калифорния Формат 60x100/16 Печатни коли 4,00 Издателски коли 4,44 Цена 4,99 лв. "НИМБ" - Велико Търново, 1991 г. Chapter One ЧАСТ I # …Тя се спря, често повдигаше гърди, за да си поеме дъх. За първи път усети колко тежко бие сърцето ѝ. Не искаше да се оглежда, знаеше, че нереалността на всичко случило се скоро ще се разкрие, и все пак, впила очи в зелената стена пред себе си, трескаво търсеше път за бягство, но нищо утешително нямаше пред нея, както и тогава, когато дотича до този лабиринт от подкастрени храсти. Някъде беше направила неправилен завой, някъде по тази безкрайна пътека, която се раздвояваше, разклоняваше се, умножаваше се, тя допусна грешка и отново беше хваната. Погледна към пътя, по който беше дотичала до това задънено място, мислено измери пътя си. „Имам ли време да тичам назад? Дори десетина крачки биха изменили нещата.“ Но само докато тази мисъл се появи в главата ѝ, се появи нещо като бяло петно и тя разбра, че да отстъпва е късно. Гърлото ѝ трескаво се сви, когато това се отправи към нея, клатейки се, балансирайки с криле, протегнало шия, поклащайки главата си насам-натам, сякаш беше на дълго стъбло. То я наблюдаваше, а тя нямаше сили да се помръдне. В следващия миг лебедът я атакува, притисна я с цялата си сила, хвърли я на земята и я стисна с мощните си криле. Тя се опитваше да го отхвърли от себе си, отвори уста, за да извика, но от гърдите ѝ не излезе никакъв звук. Дългата, бяла шия здраво я обхвана. Тя стисна твърдото тяло с двете си ръце, ноктите ѝ се впиха в здравите мускули. Ех, само да имаше сили да го сдави, да го задуши! Тя се опитваше, но ръцете ѝ се хлъзгаха надолу, а злобната глава, сякаш се надсмиваше над усилията ѝ. О, това не беше смях! Клюнът се разтвори широко, пое въздух. Тя продължаваше да стиска, чувстваше, че почти се лишава от разум, но стискаше дотогава, докато почувства удар, който като електрически ток мина през ръцете ѝ. И изведнъж тя престана да се страхува. — В края на краищата, това е само лебед! Тя се напрегна, изпъна тялото си и млечнобялата сперма пръсна като гореща струя в нея. В това време тя видя как огромният член започна да се стопява и спадаше пред очите ѝ, последното видение на изчезващата му сила бяха бавно оцеждащите се като бисери капки. Внезапно Лили се събуди. Пижамата се беше увила около талията ѝ. Тя с въздишка отметна одеялото и се намери в залятата от слънчева светлина спалня. Този сън беше като преживяване наяве, той малко я измори, в същото време я възбуди. Все още сънена, тя докосна гърдите си, поигра си с тях, като описа кръгове около зърната им. Те се напрегнаха и надигнаха копринената пижама. После ръцете ѝ се плъзнаха надолу, сякаш проверяваше тялото си. Хълбоците ѝ настръхнаха, когато прекара ръка от ребрата към бедрата си, плъзна се по тях и притисна с длан долната част на корема си. Напълно отречена от всичко наоколо, тя затвори очи и пъхна ръка под еластичната тъкан на бикините, върховете на пръстите ѝ почувстваха нетърпеливо напрегнатия клитор и тя започна да движи пръста си по малкото надуто балонче. Всяко поглаждане предизвикваше приятно, гъделичкащо чувство, което изпълваше с наслаждение цялото ѝ тяло. Между пръстите ѝ се появи влага и тя усети резкия мирис, който я възбуди още повече. Когато вълната на възбудата започна да я обхваща все по-силно, тя изведнъж дръпна ръка, скочи от леглото, като си мъркаше и в този момент най-доброто беше да вземе душ. Лили застана под прохладните пръски и почувства облекчение в цялото си тяло. Прозорецът беше отворен и трептящият, свеж въздух донасяше дъха на морето, което се намираше на сто ярда от бунгалото. Беше прекрасно калифорнийско утро. Загърната в огромен турски шал, тя мислеше как ще прекара месечната ваканция с Жанет. Трудно беше да повярва в тази възхитителна идея, че не е необходимо, изпила кафето в шест сутринта, да тича в студиото и да говори до седем. Няма го вече директорът, дето все се кара и всички други проблеми. А колко много бяха тези нейни проблеми! Често преработваше по няколко пъти материала, а това ѝ отнемаше страшно много време. Нервите ѝ се износваха под светлината на прожекторите ден след ден. Но тя разбираше какво значи да работи и се радваше, че има работа, че взема участие в постановката, и живееше с мечтата си да се появи на сцената. Важното беше да започне, оттам нататък тя щеше да постигне своето с цената на всичко. А този свободен месец беше неин и тя можеше да забрави за всичко на света и да се отдаде на почивката, да ѝ се наслаждава заедно с приятелката си Жанет Унем в малката уютна къщичка на морския бряг. Лили се огледа в голямото огледало, което я отразяваше в цял ръст. Ако една девойка се надява да стигне някога до Холивуд, тя не би трябвало да пренебрегва външността си, нейния основен професионален коз. Лили беше наследила от баща си големите черни очи, разположени необичайно широко. С меките мигли я беше дарила майка ѝ, италианка. Тялото на Лили, пропорционално и гъвкаво, преливаше в кехлибарено, сякаш вече беше почерняло от слънцето. Като се обърна на една страна, тя можеше да се полюбува на каскадата от вълнисти, черни коси, падащи на раменете и гърба ѝ. Тя се усмихна кокетно, докосна пълните си устни, прекара ръка през тях и продължи по високите си гърди, по гладкия корем, по широките бедра, покрити с прасковен мъх. Пищните ѝ форми отзад с плавна извивка се извисяваха над стройни крака. Всяка част ог тялото ѝ беше съвършена. Тя се усмихваше на спомените. Добре знаеше, че на много мъже би им прокапало в панталоните, ако минеше по булевард Сан-Сид в обтегната по бедрата пола. Тя обичаше да забелязва погледите на мъжете, жадни, разсъбличащи. В такива моменти просто на шега правеше движение с ръка, сякаш гладеше полата си и тази маневра още повече подчертаваше нейната пищност. Ако тогава хвърлеше поглед на някой мъж, който я оглежда, тя винаги забелязваше, че панталоните му се издуват отпред, преди той да успее да скрие това. Беше убедена, че е така. Беше възприела от баща си, испанец по кръв, горещия начин на мислене, а испанската кръв ѝ придаваше испански дух. Сви рамене в отговор на собствените си мисли и започна да се изтрива с кърпата. Реши да започне деня си със закуска на въздух, след това да се овъргаля на брега, да се попече на плажа. А довечера... Мислите ѝ прекъсна телефонът. Тя хвърли кърпата и изтича през стаята до телефона. — Хелоу! — Лили, тук е Джейн. Надявам се, че не съм те събудила? — Съвсем не, скъпа, вече излязох от банята. — Аха — каза момичето и след малко продължи, — виж какво, Лили, безпокоя те, но просто нямам изход. Нали бях ти казала, че всички учители правят украшения за празника на училището. Аз трябва след занятията с учениците си да помагам в украсяването на помещението. Обаче мистър Реймс ме покани в кантората си и ме попита мога ли да се заема с подготовката на пикника в Златния парк. По дяволите, не можах да откажа! Но в същото време съм назначена за отговорник по подготовката на училището и се страхувам, че учениците не знаят как да украсят стаята. Дойде ми наум една идея — би ли могла да ме смениш в училището? Лили вече се досети, че денят ще премине напразно. Да се връща в града беше вече късно, но да прекара целия ден тук? Може би приятелката ѝ нарочно го измисли? — Добре, ще дойда — каза тя бодро, повече заради себе си. От другата страна на жицата въздъхнаха сякаш с облекчение. — Честна дума, Лили, от все сърце те моля, много ми е необходимо. Затрупаха ме с толкова работи, а ти знаеш, че в последната минута всичко се обърква. Слава богу, че краят на учебната година се празнува само веднъж! Бъди добра и ми помогни, обещавам ти и аз да направя нещо за теб. — Моля те, Джейн! Наистина не мисля за това. Ще се оправя за три часа, ако всичко бъде наред. — Чудесно! Ще помоля едно момче да ти помогне. О, съвсем забравих, Лари обеща да мине да ме вземе, за да хапнем след работа. Да не объркаш нещо — гласът ѝ стана заговорннчески. — Всичко ще бъде наред, скъпа. — Лили се усмихна. — Ще направя необходимото, а пък ако твоят малчуган ме помоли да го развеселя, бъди уверена, няма да получи нищо просто така от мен. Джейн се засмя в слушалката: — Не се тревожи, той е като всички мъже, малко е самонадеян, но това му отива. Ще ви видя по-късно. — Отлично — каза Лили и затвори телефона. След няколко часа Лили вече тичаше по океанския бряг, по нагорещения до парещо пясък, за да изсъхне, после се хвърли на пясъка, отново скочи и се затича. Надясно от нея се беше проточил, докъдето ѝ стигаше погледа, морският бряг, отгоре в небето кръжеше чайка, която пронизително крещеше и после рязко се гмурна във вълните. Лили взе плажната си чанта и тръгна по пясъчната ивица към разбития кораб, забравен на брега. Неговите дълги мачти хвърляха сянка на плажа. Щом тя се приближи, пясъчните рачета стремглаво се шмугнаха в пролуките на метала. Лили почака, после сложи чантата на метала. — Дяволска жега — чу се глас от другата страна. Тя се обърна и видя един младеж, конто седеше на счупената мачта. Младежът я прескочи и легна до нея. Беше на нейната възраст, русоляв с раздалечени очи. Миловидността на Лили явно му беше направила впечатление. — А — усмихна се Лили, — вие рисувате? — Да, по свой маниер, обичам да рисувам морето. — О, избрали сте чудесно място за това, — каза Лили, седна на пясъка и започна да разресва косата си. — Казвам се Чет Хилмън. А вие? — А аз Лили Колдрън, Чет. Много ми е приятно да се запозная с художник. Ще се радвам, ако дойдете тук отново и аз ви видя с брада като всички художници. — Ще се наложи да си пусна брада — замислено каза той. — Но мисля, че това няма да хареса на мистър Родяиф. Трябва да ви кажа, че той е малко чудноват. — Докато разговаряше с Лили, той разглеждаше фигурата и лицето ѝ. — А вие, работите в киното, нали? — каза той. Чет се изчерви и премести поглед. — Абсолютно точно — тя се усмихна. — А вие, как се досетихте? — Веднага го разбрах. Повечето момичета, които идват тук са от там. — Е, това е само приятен комплимент — каза Лили, — затова и вие си имате своя шанс, Чет. Не сте ли си имали работа с момиче от киното? Той грабна в шепите си пясък и започна да го пропуска между пръстите си. — Не много често — отговори той, — болшинството от тях предпочитат по-възрастните, освен това на мен не ми остава чак толкова много време за момичета. — И сега такова симпатично момче, като вас, е лаком залък за търсещите приключения момичета, мисля, че ги имате толкова, че... — Е, вие пък… чак толкова, — промърмори той и се изчерви още повече. — Не, аз говоря сериозно, бас държа, че е така. Той се усмихна, въздъхна, изтърси пясъка от краката си. — Искате ли да ви кажа истината? — попита изведнъж той, като я погледна в очите, — още никога не съм бил с момиче. Докато бях ученик се увличах ту от футбол, ту от баскетбол, но не и от това. В училище изобщо нямах време. Опряна на лакътя си, Лили се изпъна пред него на пясъка. Тя беше с черен, плетен от джърси бански, той плътно обгръщаше всички извивки на нейното прекрасно тяло и подчертаваше формата му. По възторженото лице на Чет се разбираше, че то му прави нужното впечатление. — И толкова строго ли изпълнявате училищното разписание? — попита тя, — не мисля, че то е толкова строго, че да не можете да се поразходите с момиче. Много момчета на вашата възраст са вече достатъчно опитни в тези неща. — Зная това — каза той с някакъв оттенък в гласа, — и, честно казано, на мен това също ми харесва, но… Лили погледна огненорижото момче, видя шията му, покрита с бронзов загар, мощните бицепси на ръцете, мускулестите крака на атлет. За миг я обхвана желание да го съблазни веднага. Никой нямаше да ги види в този ранен час. В същото време беше ѝ приятно да съхрани целомъдрието на първо време. Но тя само помисли за това. — По-нататък ще имате достатъчно време за момичета, Чет, особено ако постъпите в колеж. — Кажете, ето, вие сте момиче — разпали се той, — кажете, моля ви, вие, нали мислехте за това... хубаво ли е... вие, нали мислехте... Не е ли странно, ако... някой младеж ходи с едно момиче, дори преди да е завършил висшето училище. Вижте, аз нямам нещо определено предвид. Искам да кажа ... е, добре де, в смисъл... живее с него. — Спи с него. — Аха. — Не, когато учи, не — каза Лили. — А какво мислят за това момчетата? Той сви рамене. — По принцип, да. Но с мен това не може да се случи, мене момичетата не ме харесват. Мисля, че това е предопределено от съдбата. И все пак в тази възраст за мен ситуацията е ужасна. — Ужасна ли? — Нещо повече, сега не мога да се съсредоточа върху нищо. Сигурно е лошо, че това ми харесва. — Представям си — каза тя съчувствено и помисли — на колко ли години беше тя, когато почувства приятното желание във висшето училище? Във всеки случаи беше дори доста по-рано. Експериментът на чичо ѝ? Да, това беше началото. Тя се учудваше защо той я целуваше със затворени очи. Беше съвсем друго. Той я караше да почувства това, макар че беше само на десет години. Със своите двадесет и две години и той не можеше да усети нейното сексуално несъвършенство. — А имали ли сте чувството — попита тя, — че всичко в света се крепи само на това? Отговорът заседна в гърлото му. Той се извини, но Лили разбра, че е попаднала в целта. Тя седна и започна да посипва гърдите си с пясък. В това време той я разглеждаше. Тя сякаш му смъкна кожата и преди още той да доиде на себе си, Лили смени темата и продължи схватката: — Имате чудесен загар — отбеляза тя, като прекара ръка през шията му и го погледна с невинни очи. Почувства как мускулите на скулите му се напрегнаха. — Ще идвам тук всеки ден, харесва ми. Сигурно честичко ще се виждаме. — Разбира се! Надявам се, че и на двамата ше ни провърви. Лили обмисляше как да направи така, че да му хареса, какво да направи? Пръстите ѝ разсеяно докоснаха малкото медно копче до джоба му. — Ние с приятелката ми живеем в бунгало до горното село. Тя е учителка. — Аз ходя много често нагоре — той говореше по принуда, усетил докосването на нейните ръце и явно смутен от това, че членът му започна да се напряга. Лили видя как забележимо започнаха да се издуват панталоните му отпред и това я възбуди. Фигурата, мускулите, шията на Чет бяха съвсем като на оформен мъж и пред очите ѝ нещо се опитваше да излезе през материята на дънките му. Тя реши, че трябва да престане да го измъчва, трябва и двамата да се спрат, и тя неохотно отдръпна ръката си, и стана. — Трябва да вървя. На лицето му се появи разочарование. — Може ли, може ли да ви видя още веднъж?... Лили се усмихна. — Може — каза тя, с обещаваща нотка, после се обърна и се затича по брега. Спирачките на колата изскърцаха и тя спря пред червената чети- риетажна къща. Лили стана и оправи полата си, преди да скочи на постланата с ягур пътека, която водеше към училището. До вътрешната врата я посрещна тъмнокосо момче със срамежлива усмивка. — Аз съм Томи Рийс. А вие сте мис Колдрън? — Да и какво? — едва сега тя си спомни, че Жанет определи един от своите ученици да ѝ помага в украсата па помещението. — Вие сигурно сте от класа на мис Уем? Момчето кимна. — Тя каза, че ще дойдете с червена кола. — Добре, Томи, да вървим. Или искате да ви наричам Том? — Нямам нищо против. Както ви харесва. — Добре, Том, да отидем да видим как ще окачим украшенията. На такова здраво момче като тебе би трябвало да му върви в работата. Той се усмихна и започнаха работа. Беше два часа слсдобяд. Стаята беше дълга, с кафяви, блестящи, като че ли полирани чинове. Рулото цветна хартия беше отпред на масата на Жанет. Към дългите картонени ленти бяха прикрепени цветни балони. — Да видим — Лили замислено потърка брадичката си, — мисля, че можем да спуснем гирлянди от цветна хартия от тавана и на тях да закачим балоните. Хубаво би било да намерим стълба. — Мис Уем помоли портиера да я остави в съседната стая, докато ни потрябва. — Добре, Том, иди я донеси и да започваме да закачваме. „Нима всички юноши са стеснителни?“ — Лили се убеди, че само да отвори уста, той вече се изчервяваше — той сигурно беше по-млад от Чет, чието нещо се очертаваше много мощно. Лили си спомни колко често Жанет беше ѝ разказвала за различните номера на нейните ученици и особено на момичетата. „Ще ги видиш, те са типични, макар и съвсем млади, в главата им има мисли само за секса. Не минава и ден, без да накажа някого от тях за това, че си играе с онова нещо направо в класната стая. Можеш да си представиш какво става отвън, щом си позволяват това в клас!“ Лили на шега подсказа на Жанет да започне по-детайлно обучение на учениците си по тази тема. Сега се замисли за това по-сериозно. Стана ѝ интересно. Тя се учуди как можеше Чет да се стреми към такова пречистване. А Том сигурно има същото желание. Момчетата обикновено се развиват по-бавно от момичетата. За това голяма е вината на висшето училище. Училището даже задържа тяхното развитие. Тази мисъл сериозно заседна в главата ѝ. — Ето стълбата, мис Колдрън. И чук, и гвоздеи. — Мисля, че ще ни потрябват. Лили се огледа откъде да започнат и показа един от ъглите на стаята. — Аз ще се хвана за напречната дъска, а вие, Том дръжте стълбата. Поставиха стълбата, но Лили забеляза, че полата ѝ е къса, доста над коленете и ще позволи да се видят някои детайли на тоалета ѝ. Хвърли поглед към момчето и видя, че то гледа краката ѝ. Когато се изкачваше нагоре, знаеше, че му дава пълна възможност отлично да разгледа бедрата ѝ. — Дръж по-здраво — каза му тя и като протегна ръце, започна да забива един гвоздей. Закрепи на него една примка и се спусна надолу. Полата ѝ се вдигна по бедрата. — Подай ми онова руло — помоли тя, — ще го опъна по края на тавана. Лицето на младежа почервеня, той здраво се вкопчи в стълбата. — Том! — О, извинете ме — запъваики се каза той, скочи към рулото и вдигна лентата. — Казвам, не мислите ли, че ще бъде по-добре, ако прекараме лентата по-ниско? За какво мислите, Том? — А?... О, да, да, разбира се, мисля, че така ще е по-добре. — Вие какво, да не би да се изморихте, млади момко? — със сърдит глас каза Лили. — Елате и ме дръжте, страх ме е да не падна от стълбата. Младежът я гледаше с блуждаещ поглед. — Няма нищо. Всичко е наред — ободри го тя, — я, хванете ме за кръста. Той протегна ръце към нея, но се дръпна назад. — Престани да се притесняваш. Ето тук — тя хвана ръцете му и ги постави на талията си, едната отпред, другата отзад. — А сега ме дръж по-здраво, — каза тя и се наведе да вземе края на лентата. Усети топлото докосване на ръцете му. Той плътно притисна длани към нея. Лили чувстваше как това притискане става все по-силно. Всеки път, когато тя се протягаше нагоре, неговите ръце се плъзгаха надолу, а полата ѝ се събираше в гънките на бедрата ѝ. Тя се стараеше да се движи колкото се може повече, изпускаше гвоздеи и се навеждаше да вземе други, като се стараеше да промени позата си и се обръщаше така, сякаш искаше да види правилно ли е поставена стълбата, забавяше работата доколкото можеше, и в резултат на това, едната му ръка се оказа притисната между краката ѝ, а другата подкрепяше задните ѝ части. Тя незабелязано хвърли поглед, за да види какво впечатление му е направило това. Чуваше учестеното му дишане. Лили се учуди на мисълта, която я осени и която предизвика неговата възбуда. Предположи, че може би това му харесва, че сигурно той за първи път усеща такава страстна възбуда. Възможно е досега да не е разбирал, че момичето — това е жена и всичко да му е за първи път. Тази мисъл и неговото притискане я възбудиха. Постепенно тя започна непроизволно да движи бедрата си. Ръцете му автоматично масажираха тялото ѝ. Тънката ѝ пола се движеше безшумно по гладката коприна на бикините. Тя забрави за работата и започна да се преструва, че се страхува да не падне от стълбата. В ръцете си държеше рулото цветна хартия и се правеше, че го разглежда, но младежът отвлече вниманието ѝ. Тя се взря в него и сякаш почувства, че между краката ѝ потече влага. Уплаши се, че може да се намокри полата ѝ. — Аз... аз мисля, че трябва да направим така, каза тя, изпълнена със смущение, и слезе от стълбата. Том впери очи във върховете на обувките си. По лицето му се стичаха малки капки пот. Дишането на Лили спря, щом погледна панталоните му. „Ето това се казва нещо — помисли си тя и не повярва на очите си. — Нима момче на неговите години може да има такова нещо?“ В този миг тя загуби способността си да говори и когато трепетът в гласа ѝ изчезна, помоли Том да постави стълбата на другия край на стаята. Не можеше да преодолее себе си, гледаше го как върви и чувстваше възбуда. Той правеше малки крачки, сякаш дриблираше с топка. През следващия половин час младежът на няколко пъти местеше стълбата, но това не помагаше на работата. Лили спускаше книжните ленти, а той държеше тръпнещите ѝ бедра и отново я потриваше с ръце. Докарваше я почти да оргазъм. Накрая, когато работата беше завършена, Лили изведнъж схвана доколко се е възбудило момчето от всичко това. Неговата девствена натура забележимо се беше променила. Сега, когато тя го гледаше, той вече не се изчервяваше и не свеждаше поглед, беше по-свободен в държанието си. Устните му бяха полуотворени, очите му влажни. — Моля те, подай ми още балони, — каза тя, поклащаики се. Лентите се развиха и паднаха от ръцете ѝ, разтегнати от тавана до пода. Тя се наведе и вдигна един книжен фенер. — Ще погледнеш ли как е по-добре да го сложа? — тя играеше с гласа си. Младежът стоеше отзад и бавно гладеше задните ѝ части нагоре-надолу. Лили престана да се движи. В този момент тя изпитваше по-голямо удоволствие от него. Почувства как притиснатия му член отзад силно се напрегна и намъкна полата ѝ между краката. Тя се изправи и се обърна с лице към него. — Аз... аз… — започна той. В същото време очите му сякаш опипваха тялото ѝ и гледаха през дрехите ѝ. Лили бавно откопча копчетата на блузата и полата си. След това, като че ли за да се открие, ги дръпна назад. Той впери очи в разголения ѝ корем, черния дантелен колан и тънките копринени бикини, през които просветваше черното хълмче между краката ѝ. Няколко секунди тя му демонстрираше своите интимности, а после, доста фамилиарно, протегна ръка и дръпна ципа на панталона му. Дъхът на Том спря, когато членът му изскочи от панталона. Лили го погледна изумена. С известно колебание тя се наклони към младежа, но той безмълвно се хвърли към нея, хвана я през талията и притисна лице към гърдите ѝ. Неговото бясно нападение я скова, макар че тя си даваше сметка какво ще стане по-нататък. Тялото му се движеше неумело, а членът му подскачаше назад-напред между краката ѝ. Той обезумя, инстинктът го направи смел. Лили свали едната му ръка и я пъхна между краката си. Там я стисна силно, наклони бедрата си напред, за да може колкото е възможно по-добре да разкрие отвора си. Неговите пръсти проникнаха в нея, тя почувства как се изпълват с влага горещите, хлъзгави срамни устни, усети снопчето остри косми, щръкнали под дланта му и раздалечаващите се гънки, отварящи цепнатината ѝ. Те се гледаха, играеха с ръце, галеха се. Бедрата на Лили стиснаха ръката му, очите ѝ се разшириха, тя прехапа устни, а после ги разтегна в чувствена усмивка. Тялото ѝ се разпали в пламъка на неудържима страст. От члена на младежа започнаха да се стичат капки сок, които падаха на бедрата ѝ, а главата на неговото нещо порастна като на млад жребец, който скача на кобила. Изведнъж той започна да изхвърля горещи капки сперма. Лили хвана изригващия член и пъхна дебелата като сардела глава между нежните, пухкави устни на влагалището си. Чувстваше как капките оросяват пламтящото лоно. Потръпваики, тя стисна влизащия в нея член и възбудата ѝ нарастна до взривен, продължителен оргазъм. Момчето я хвана и сякаш цялата я изстиска. Онемяла, Лили се дръпна от него. Той стоеше с лице към нея и тя, широко отворила очи, видя сбръчкания му член да изпуска последните капки сперма върху панталона. Тя го гледаше учудена и с някакво странно възхищение. — Ето, сега ти си истински мъж — каза Лили . И той, сякаш, осъзнал се, започна да натиква члена си в панталона. За първи път в живота си Том усети какво е това висше наслаждение. — Нищо ли няма да ми кажеш? — тя протегна ръце и оправи кичур коса на челото му — Томи, ти никога няма да разбереш какво удоволствие ми достави това. Тя придаваше значение на всяка своя дума. Продължиха работа и след половин час украсиха залата. Лили нежно целуна момчето по бузата и се затича по пътя, надолу към бара, където трябваше да чака Лари Ричардс. Видя го още до вратата, до бар плота. Той пушеше и стана веднага, щом я забеляза. — Само не се опитвайте да ми кажете, че сте ходили в училището да учите — пошегува се той. — Май, че съм малко старичка за училище — в същия тон му отговори тя. — А вие какво мислите по този повод? — Предавам се — каза Лари и вдигна ръце, — надявам се, че ще ми простите шегата — той се усмихна. — Къде е, обаче, моето момиче? Лили направи гримаса. — Не може да дойде тази вечер. Обади ми се сутринта и ми каза, че днес трябва да подготви пикник пак за празника, по случай края на учебната година. А аз трябваше да украся вместо нея училищната зала. — Дявол да го вземе този празник! Тя и без това прекалено много време губи за училището! — Помислете, Лари — каза Лили, — не си струва да се сърдите. Джейн много съжалява и обещава, че това повече няма да се случи. Лари саркастично поклати глава: — Следващият път, може би няма да има такава възможност — макар и обхванат от досада, той се държеше превъзходно и изглеждаше красив. Може би това беше само нейно впечатление, но във всеки случай, Лари ѝ хареса. Той беше среден на ръст, широкоплещест, с гъста коса, тук-таме в нея проблясваше сребро, но това му придаваше вид на светски човек, а погледът му, също както богатството и умението да завоюва сърцата на момичетата, правеха впечатление, още повече че често го виждаха с момичета в нощните клубове на Холивуд. “Сигурно много девойки се бяха разделили със своята невинност, — помисли тя, преди той да се спре на Жанет. — Добре де, съвземете се — опита се да го успокои Лили. — Нали знаете, че Джейн винаги държи на думата си, вие я познавате. — Но — възрази Лари, — именно затова ме учудва нейното поведение в този момент. — Срамувате се от себе си — Лили погледна към улицата. — Вижте, оня черният „Ягуар“ там не е ли вашият? Още ли не ви е омръзнал? Не искате ли да го смените с нов модел? — Не, освен това, в гаража имам достатъчно работа, доволен съм и от този. — Отлично. В такъв случай, елате, надявам се, че ще ме закарате до вкъщи? — Тя хвана ръката му и го поведе, засмяна, към спортната кола, която стоеше на височината. След няколко минути те пътуваха по шосето към брега. До завоя Лари поклати глава: — Винаги съм бил сигурен във верността и постоянството ѝ, да, зная, че тя често е заета, но през нощта... Защо точно през нощта?! Преди година имаше нещо такова. Мислех, че ще вечеряме в града, и изведнъж, всичко се преобърна. Лили спокойно седеше до него. В един момент, някак си от само себе си стана така, че кракът ѝ се притисна до крака на Лари: — Все пак не бъдете толкова строг към нея, Лари, аз зная, че тя изпитва към вас големи чувства. Честно казано, не съм сигурна, че преди вас е имала сериозни отношения с някого, освен това, тя е от онези момичета, върху които много голямо отражение е оставила ученическата покорност. — По-добре да помълчим — каза Лари, извади от джоба си кутия цигари, отвори я и я протегна към Лили, — вие сте капнали от умора тази вечер заради нея и напълно заслужавате моето внимание. Искате ли го, Лили? — Мисля, че няма да развалим отношенията ви с Джейн, ако вечеряме заедно. Впрочем вие разбирате. Дявол да го вземе този абитуриентски бал я е погълнал цялата! Помислете, Лари, вие с Джейн никога не сте се карали. В края на краищата, от един път нищо няма да се случи, иначе, по-добре е да се разделите. — Права сте — каза той сърдито, — бях си дал дума повече да не се виждам с нея. Повярвайте ми, тя не ми даваше да я докосна дори с пръст. Е, обичахме да се попрегръщаме, разбира се, но нищо повече. От време на време ми идваше мисълта, че тя, може би, просто е студена жена. — Джейн да е студена?! — тази мисъл се стори на Лили забавна. В живота си тя никога не беше срещала студени жени и Джейн едва ли беше такава. Поне Лили не можеше да си го представи, тъй като зовът на секса я изпълваше. Освен това през последните пет години тя научи някои неща, но никога преди това не е била толкова възбудена както сега. — Това не е толкова просто — продължи Лари, — това момиче е много странно. — Оставете това, Лари. Вие се оплаквате като неудачен любовник. Нали не бихте искали да се ожените за девственица?! — тя се засмя. — Мисля, че не. Мога да си представя опасността от една такава женитба, която се изразява в това, че трябва да загубя половината си живот, за да подготвя жена си за истинско съпружество. В края на тази половина вече ще съм охладнял и разочарован от нея. Това не е за мен. А Джейн е точно такава. Аз съм толкова горещо настроен към нея, но заедно с това, проявявам максимална сдържаност, физически това ме убива. А, може би, това става защото тя не разбира какво искам от нея? Лили криво се усмихна: — Не сте прав, Лари, мъжът може да бъде възбуден, а това действа на всяко момиче, ако то знае как ще постъпи в случая същият този мъж. Може би, това ѝ се случва с друго момче? Той сви рамене: — Но аз не съм я изпускал от погледа си, иска ми се това да свърши зле за нея, за да престана накрая да се тревожа за нея. Лили се усмихна, но не толкова на момчешкото му упорство, кол- кото на мнението му, че той не може да очарова друго момиче. — Карай, да не ти пука — мрачно каза той, — но нали е така? Например, вие привличате с ум и сексуалност. Има определен сорт момичета, които обичат само да се пошегуват, понякога те нямат нищо против да бъдат „обратни“. Други пък, палавници, обичат да се занимават с любов и са готови всеки момент да те вкарат в леглото си. Но, що се касае до мен, Лили, за вас мисля, че сте и привлекателна, и добър приятел. Бих могъл да ви водя за ръка като сестра и да не изпитвам към вас страст като към жена. Може би, това е признак на безумие? — Даже не зная как да приема думите ви. Като комплимент или като оскърбление — каза тя игриво. Разбира се, тя дори не помисли да ги възприема като насмешка. Опитваше се да осмисли думите му и реши, че сигурно, още преди да настъпи нощта, мистър Лари ще изпълни думата си и ще я хване за ръка. Слънцето вече се беше спуснало в Тихия океан като широк, сплеснат, странен балон, когато Лари обърна колата към горния път и те започнаха да се изкачват към планината, а после спряха. — Хубаво ще е да хапнем, — каза изведнъж Лари, — след закуската рано сутринта, нищо не съм слагал в устата си. Съвсем неочаквано пред тях се появи ресторантче със сандвичи и студена бира. Лили пусна радиото, намери джаз. — По дяволите, аз не помислих за това. А как ще се върнем нощес в града, Лари? — Не се притеснявайте за това. Мисля, че няма да имате нищо против да отидем в Бамбоклъб и да видим днешното представление. — Аз и без това мислех да отида там. Може би, ще ми отделите малко време. Вие спокойно можете да отидете дотам с колата, а Джейн ще ви я върне утре обратно. Той помисли малко. — Добре. Зная, че Майт Грир прави нещо там. Той ми беше казал, че в съботната нощ ще има ново представление. Мисля, че разбирате колко ми се иска да бъда там и да видя какво още е измислил. Лили беше чувала за Майт Грир и за неговите постановки. Той беше основал в Бамбоклъб едно от наи-тежките места в Холивуд, където се събираше цялото висше общество. Най-известните кинозвезди, продуценти, идваха тук, за да побъбрят през свободното си време. Освен това мястото стана знаменито с някакъв специален вид секс. Лили искаше да научи някои подробности, преди да приеме предложението. Във всеки случай, вестниците премълчаваха нещичко за този клуб. — И ще го направите ли? — намуси се той. — Мълчете, би трябвало да имате разум! — Боже мой! Та там няма нищо друго освен оргии, всичките невротици на Холивуд се тълпят там. — Вероятно, защото там е интересно — каза Лили, — освен това, ако е толкова безнравствено как ще отидете там? — Ако отида там — отговори той — ще си подготвя, както обикновено в такива случаи, сериозния вид. Макар че болшинството от тези весели момчета, като се нагледат там, започват сами да се разсъбличат, а на момичетата като вас това не се харесва особено. — Такива слухове само разпалват въображението — каза тя, като го гледаше с големите си, невинни очи — кажете, наистина ли там става... — Дявол да го вземе! Не можете да си представите какво става там. Най-желаното място за холивудските компании. Там са и звездите, и продуцентите и всички, какво искате! Те идват там, за да се видят. Освен това нямат нищо против да се скрият там от милионната публика, нали им се кланят като на идоли. Желанията им се ограничават с това да стоят в зенита на славата, когато филмите им придобиват ужасен невротизъм, от който тези хора се опитват да се освободят, но всъщност само го закрепват. Така или иначе на тях това им харесва. Там всеки може да прави всичко, което си намисли и каквото поиска. Няма никакви бариери. Ако искате да станете див звяр, моля. Може би в този образ ще се почувствате по-щастлив. Ако искате да развиете във вашата фантазия най-диви желания, да подбудите своите инстинкти — влезте в партията на Майт! Лили се замисли, погали ръката на Лари и изведнъж каза без сянка на колебание: — Направи това за мен, Лари! Той учудено я погледна, след това натисна клаксона и поръча на дотичалия келнер бира и сандвичи. След като келнерът ги донесе, Лари постави подноса на задната седалка и го отпрати. Няколко минути те пиха мълчаливо, наслаждавайки се на музиката. Малката лампичка хвърляше неонова светлина. — Кажи, ще го направиш ли? — попита Лили с лека усмивка и погледна Лари с разпален поглед. Настойчивостта на Лили малко го учуди и той поиска да разбере доколко е искрено това желание. Той остави празната чаша на подноса и се обърна към нея: — Виж, Лили, — бавно произнесе той, — аз трябва да го направя, но умно. Всяко момиче, което попада в това дяволско място, трябва да е решено на всичко. Ти разбираш, че всяко момиче там е подготвено за това. Просто отначало трябва да е понапреднало в някои неща. Само тогава може да се покаже там. Бих бил последният мерзавец, ако не те предупредя теб или Джейн, или всяко друго момиче преди да тръгна с него към Майт. Лили се намуси. — Ти за каква ме мислиш? Преди всичко, трябва да знаеш, че ми е необходимо да получа определена квалификация за клуба на Майт. — Чудесно, Лили, това не е проблем. — Наистина ли искаш да разбереш колко пари струвам в леглото, Лари? — прошепна тя и като се обърна леко, изпъна се и се притисна към него с цялото си тяло. — Искаш, — пусна ръката си по бедрото му. той трепна, сякаш го ощипаха. — Слушай, Лили, може би не трябва, аз... — На момичетата това им харесва повече, отколкото на мъжете. Не бива да бъдеш толкова жесток. — О, боже! Остави това, почакай… — думите бяха готови да изскочат от гърдите му, но някъде заседнаха. той се обърка. Опита се да спре ръката ѝ, но като събра всички сили, почувства, че не може да се възпротиви на натиска ѝ. — Ние имаме време, нали? Би било хубаво... Нима не искаш същото от Джейн? — О, боже! — въздъхна той и изведнъж, обхванал раменете ѝ, силно я притисна към себе си. Устните му докоснаха нейните, той почувства как езикът ѝ влиза в устата му. Тя хвана лицето му. После се отдръпна и го погледна в очите. — Но ти отново искаш да отблъснеш ръката ми. Искаш ли ме? — шепнеше тя, задъхана от страст. Тогава той каза: — Не, Лили, не тук. Да отидем някъде. Chapter Two ЧАСТ II # Пътят, осветен от фаровете, тичаше като под откос. Лари натискаше газта докрай. Няколко минути летяха покрай гъсти ели, зад които се виждаше брега. Колата прелетя по откоса и спря до малки храсти на шосето. — Никога не бих помислила, че тук ще намерим стая — усмихна се Лили. Той се долепи до нея и целуна устните ѝ. — Лари, помисли! Все пак е страшничко. Веднага ли искаш? — Недей да бърбориш! — каза той и прекара ръка през тялото ѝ, усещайки топлотата и мекотата му. Той докосна гърдите ѝ, обхвана ги в дланите си, стисна ги. Тя го прегърна през шията, притисна се към него, особено когато ръцете му започнаха да опознават тялото ѝ. Ръката му премина по краката ѝ, плъзна се по бедрото и загърна полата. Погали корема и гърба ѝ, и това, което беше скрито отдолу. Смъкна дрехите от раменете ѝ, разкопча сутиена. Тя раздвижи рамене и го извади. Разголените гърди на Лили, топли и меки, го възбуждаха. Той ги стисна, после започна да гали с върховете на пръстите си зърната, докато те се напрегнаха и станаха твърди. Бедрата ѝ изведнъж се стегнаха, раздвижиха се, като че се стремяха да го обхванат. Склонил глава, той се впи в устните ѝ, захвана ги и леко ги захапа. Тялото ѝ се извиваше, трептеше в ръцете му. Той я целуна още веднъж, после започна да смуче устните ѝ, вкара езика си. Задъхана, тя заби пръсти в раменете му, притисна го към себе си, устните им се сляха в дълга, страстна целувка. — Той вече е твърд, Лари — прошепна тя в ухото му — хубав и много твърд. — Боже — промърмори той. — Покажи ми — настояваше тя. Обърната с лице към него, продължаваше да седи на коленете му. Той хвана ръката ѝ, стисна я между краката си. Усмихната, Лили усети потръпващото тяло. Тя почувства, как то се напрегна. Неравното дишане на Лари със звук излизаше от стиснатите му зъби. — Обичам, когато на мъжа му е възбуден и горещ, — мъркаше тя. — Я направи така, сякаш го доиш — той дръпна ципа па панталона си. Той заяде. Лари го скъса в бързината. Членът му изскочи навън. Лили се зае с него и като го разглеждаше, започна да го гали с ръка. Опипа го с пръсти по цялата му дължина, дръпна кожата му и видя дебелата, червена глава с капка накрая. Лили бавно прекарваше ръка по това нещо и дишането ѝ зачести. Тя му причиняваше непоносимо мъчение, разпалваше желанието му, пробуждаше трепет по цялото му тяло, който започна да се предава и на нея. Внезапно той се хвърли върху нея и обхвана с ръце задника ѝ. — Не, Лари, потърпи, моля те, скъпи... Искам докрая — и тя притегли главата му към разголените си гърди. Сега, опипвайки члена, тя чувстваше как той ускорява играта и ласката с нейните зърна. — Вече е голям, Лари, твърд — тя леко подаде бедрата си срещу него. Езикът му се движеше по напрегнатите ѝ зърна. Изведнъж бедрата му стиснаха ръката ѝ. Тя почувства как нещо топло закапа по нея. Лари извика, изпъна се, извади члена от ръката ѝ, задъхан каза: — Боже, стой... аз вече... Лили прекара ръка през черните му къдрави коси. Те бяха съвсем мокри. Тя го изтри с края на ризата. — О, Лари, ти наистина ли си толкова възбуден? — Боже мой, и още питаш — той се отпусна и видя сенките на лицето ѝ, просветващия контур на гърдите ѝ, разпилените по раменете ѝ черни коси. — Струва ми се, че наистина си възбуден. Разбираш ли какво имам предвид? Обичам, когато на мъжете им харесва това, и когато тяхното нещо става ужасно горещо. Аз страстно го искам, пък и на тебе ти е приятно, нали, Лари? — и отново се захвана да си играе с члена му. Дразнеше го, сякаш се стараеше да повтори цялата игра отначало. Даваше му да почувства здравото стискане на ръката си. — Точно това е, което момичетата обичат най-много от всичко — тя се изпъна, докосна с устни ухото му, — и всяко момиче ще се възбуди, ако мъжът е подходящ. — Лили, трябва ли да кажа нещо? — Не, Лари, но би ли се учудил, ако те помоля за нещо? — Лили, кълна се, че ще го направя. Тя се притисна още по-плътно към него. — Лари, — каза задъхано тя, — Лари, ще бъда щастлива, ако... ако... там ме поласкаеш с уста. Едва произнесе тези думи и ръката му се спусна надолу към бедрата ѝ, с показалец премести ластика на бикините, придвижи се още по-надолу по закръглените ѝ бедра. — Не, не така, — побърза да добави тя, — трябва да го направиш с уста. Той неумело се сгъна на първата седалка, с проклятия се измъкна изпод волана и се освободи от педалите. Тя се наклони и отвори вратата. Той излезе, а тя легна в колата, така че краката ѝ увиснаха вън от купето във високата трева. Разтвори широко краката си, копринените бикини плътно обхващаха задника и здравите ѝ бедра. Той се притисна към нея, обхвана тялото ѝ с ръце, почувства плътния ѝ гръб, закръглените рамене, меките коси. Склонен над нея, той целуваше всяко местенце от тялото, всяка нейна гънка и отиваше все по-надолу. Докосна бедрото ѝ с пръст и премина под ластика. Започна да гали пъпа ѝ. Коремът ѝ завибрира от тази ласка, възбуждайки го още повече. Усещането за сладост и желание възникна у нея, влагалището ѝ започна приятно да пулсира, а неговият език я ласкаеше като се движеше по гънките на корема ѝ. Краката на Лили усещаха съприкосновението с неговото тяло. Тя почувства как целият ѝ канал се изпълва с влага, меко се отпусна по гръб. С едната си ръка масажираше гърдите си, играеше си със зърната. Лари стоеше на колене, отпуснал глава между краката ѝ. Краят на езика му непрекъснато се въртеше около еластичните хълмчета, покрити с коприна. Ноздрите му усещаха острия мирис на нейното лоно. Той захвана с устни леката коприна на бикините ѝ, почувства под тях меката податлива топчица. Жадуваше да стигне по-дълбоко, стараеше се да премине през мястото, където материята се врязваше в тялото ѝ. Пръстите му си проправяха път към срамните ѝ устни, гъделичкаше я, ласкаеше я, гладеше дългите хълмчета, усещаше влагата, дразнеше я, възбуждаше я. Не пощади нито педя от тялото ѝ. Устните му се докоснаха до всичко. Той облизваше, усещаше с език всяка частица, особено напрегнатото хълмче между краката ѝ, сякаш искаше да я опита цялата на вкус. От гърлото на Лили излизаха сподавени викове, тялото ѝ се извиваше, трепереше, а обувката ѝ се забиваше в земята. Той обхвана краката ѝ, дланите му стискаха задника ѝ. Лили се притисна към него с бедра, а той я възбуждаше като минаваше с език по слабините. Тя се превърна в инструмент, на който той свиреше мелодия, откликваща във всеки неин нерв. Лили загуби разум от обхваналата я страст. Когато той с устни теглеше бикините между краката ѝ, дишането на Лили спря, тя се изви и му поднесе влагалището си, като се разкъсваше от постоянни тайнствени мъки и заедно с това от диво наслаждение под натиска на устните му. Тя повече не можеше да си играе с гърдите си, ръцете ѝ конвулсивно се впиха в седалката, събрали в гънки скърцащата кожа. Тя почувства как клиторът ѝ се напрегна и стана твърд. Уж случайно, тя го докосна през бикините си и започна да си играе с него. Необичайното чувство я довеждаше до изстъпление. „Боже мой, това се казва страст!“ — помисли Лари, треперещ от възбуда, устните му с още по-голяма сила се впиха в нея. Неудържим, той започна да ги движи по нейното лоно, стремеше се да проникне все по-дълбоко, като отстраняваше препятствията по пътя си. Това вече беше прекалено за него: да гледа разтворените ѝ крака, да докосва с брадичка влажните бикини, да вижда капките, проникнали през коприната. Преизпълнен със страст, той се хвърли като бесен към пукнатината и зарови лице между краката ѝ. Лили стенеше на седалката, движеше се към него с отпусната назад глава и стегнати крака. Изпитваше огромно наслаждение, очите ѝ бяха полузатворени, а устните шороко отворени. Без всякаква връзка от гърдите ѝ излизаше — да... да... О, Лари, колко е чудесно, чудесно… о... о… о… Нейната тръпка се предаде и на Лари. Езикът му се хлъзгаше покрай срамните устни, навлизаше в гънките на коприната, влажна от сок, покрай трептящата ямичка и мекия пух около гънките. Стремеше се да се промъкне толкова далече, колкото можеше да достигне. Лари усещаше всяко потръпване на гребенчето и малката топчица на върха му. Краката ѝ тръпнеха и стискаха главата му. Между неговите устни и пукнатината ѝ, все пак, имаше преграда — хлъзгавата коприна, но той беше прекалено възбуден, за да се откъсне и да я отмести. Сега вече не можеше да спре, движението на езика му ставаше все по-енергично, той се стараеше да проникне все по-дълбоко, до вътрешните устни и с всяко движение, сякаш я наелектризираше. Тази дива работа с езика го изпълни с остро, гъделичкащо чувство. Наистина не можеше да спре, дори под смъртна заплаха, беше прекалено увлечен. Малката твърда шишарка трептеше в устните му, от време на време я захващаше и търкаляше с език, сякаш усещаше прескачащи електрически заряди от края на езика му към клитора. Сякаш и коприната вече не беше пречка за непосредствения им контакт. Изведнъж ръцете на Лили стиснаха главата му от двете страни. — Не мърдай! — прошепна тя. Твърдата шишарка беше стисната от устните му. Това продължи само няколко секунди, но през тези секунди той с всеки нерв усещаше трепета на нейното тяло и веднага, щом то забави движенията си, той почувства това по измененото движение на четчицата на нейните косми. В този миг клиторът се напрегна между устните. Лили с полустон с полувъздишка, плътно стиснала бедра, започна да описва с тях похотливи движения, силно притиснала клитора си към неговите устни. Оргазмът я разтърси няколко пъти, внезапно пробил и раздул влагалището ѝ, потекъл като ток от изгарящо наслаждение по цялото ѝ тяло, пронизващ я цялата, гъделичкайки и възбуждайки, и заедно с това, утолявайки и успокоявайки нейната страст. След това тя го притисна към себе си и покри с целувки неговото влажно лице, но никакви знаци на благодарност не можеха да предадат възторженото чувство, което тя преживя сега. Едва ли тя би могла да намери думи, които да изразят с достатъчна точност доставеното ѝ удоволствие. Лари я целуна с разбиране, влезе в колата. Тя се примъкна към него и почувства колко напрегнат е неговият член. Тя пъхна ръка в панталона му, прекара я по раздвоената главичка, след това като го гладеше отгоре надолу по цялата му дължина, се вслуша в дишането на Лари. — Колко удивително е това — каза тя. — И ти си удивителен. Чувствах, че и на теб ти беше приятно, когато ми правеше това. Тя няколко пъти прекара ръка по главичката на члена му. Лари протегна крака си напред. — Добре, приятно — прошепна той. Тя се усмихна и смени ласката. Сега местеше длан по чувствителните места под главичката. Никой не беше ѝ казвал как се прави това, но тя инстинктивно чувстваше, че мъжете изпадаха във възторг от такъв масаж, затова тя галеше члена му и се стараеше да го доведе до състояние на оргазъм. Почти успя, когато направи въртеливо движение с длан, спирайки, както се казва, пред вратата. Можеше да продължи това сладко мъчение и тогава този предмет би започнал да бие в агония. Признаците на тази страст бяха на лице. От главичката на члена избликна влага и топлите капки паднаха на дланите ѝ, и на неговите слипове. Тя усили движенията си, възбуждайки го още повече. Това го накара да потрепери, но не дотам, че мъчението да доведе до крайност. Тогава тя дръпна ръка, бързо свали бикините си, и притиснала се към него, извади огромния му член навън. След като бавно разкопча панталона му, седна в коленете му и членът се опря в нея. Лари я хвана и я сложи върху члена си, и без особени усилия за двамата тази горяща свещ премина своя сладостен път. Лили обезумя. Яростно целуваше лицето, шията му, впи в него зъби и с това го възбуди още повече. Лари се гънеше под нея, притискаше голите ѝ бедра към себе си толкова силно, че тя опираше колене в седалката. Лили разтвори бедрата си още по-широко, тресяща се от възбуда, сякаш завинтваше своята голота на члена му. Тя се повдигаше и отпускаше, въртеше се, напрегнала всеки мускул на тялото си, като че ли с жадни устни смучеше и облизваше огромната, дебела свещ. Лари, хванал двете половинки на задника ѝ, помагаше и направляваше движенията ѝ. Прекара ръка надолу и пръстите му докоснаха нежните устни, усетиха късите влажни косъмчета, окръжили горещата пукнатина, която ту се разтваряше, ту се затваряше в такт с повдигането и отпускането на Лили. Тя напипа зад себе си копчето на прекъсвача, щракна го и колата се изпълни със светлина. По лицето ѝ плъзна усмивка, когато видя как Лари е вперил поглед в плътния храст от косъмчета между краката ѝ. Тя бавно се изпъна и цепнатината се показа пред очите му, блестяща от смесения им сок. Тя се извиваше, за да му даде вьзможност да види как вкарва в нея своя член, а тя виждаше какво удоволствие изпитва той от това. Лили го подготви за края и докато го очакваше, се задвижи още по-енергично. Когато забеляза, че той се възбуди още повече, че очите му не се откъсват от цепнатината ѝ, а лицето му се изкриви в гримаса на наслаждение и от него се лееше пот, тя усети, че му трябва свръхнапрежение, за да свърши сам. — Ще направя всичко, което поискаш, Лари. Той не отговори. Дишаше на пресекулки, сякаш искаше да отговори, но не можеше. Лили погледна лицето му, треперейки от всяко ново усещане. Тя измерваше удоволствието с това, което предизвикваше у него. Оценяваше състоянието му по това как се откриваше пред нея съкровеното. Ловеше признаците на изменението в линията на устните, в блясъка на очите, в издуващите се ноздри, в напрегнатите му мускули. Внезапно тя напрегна мускулите на влагалището си. Лари въздъхна и от ъгъла на устата му закапа слюнка. Ръцете му я грабнаха, стиснаха напрегнатото ѝ тяло. Накрая тя усети неговия бесен удар. Като въртеше корема си, тя се движеше нагоре-надолу, стиснала с бедрата си краката му. Почувствала горещата струя вътре във влагалището си, тя сякаш го доеше, усилваше общия оргазъм. Преди той да свърши, Лили се притисна към него, изпитала удоволствието, стараейки се да погълне целия сладък член с устата на корема си, вкочанена от блаженство. Лари сега твърдо знаеше, че тя вече няма да му откаже. Сякаш беше гледал на филм всичко това. Лили се облече и върна невинното изражение на лицето си, което го заблуди отначало. Така или иначе случилото се беше добро начало. Едва ли езикът му щеше да се обърне, за да попита добре ли се е чувствувала тя, как ѝ е било. Тя превъзходно го разбра и се притисна към него, докато той оправяше дрехите си. — Ти си направо забележителен — каза Лили, докато оправяше гънките на полата си и докосна ръката му с устни. Той обърна колата и те полетяха по шосето. — Беше чудесно... — каза тя. Той се наклони към нея и прекара ръка по бедрото ѝ. — Какво е това? Тя се притесни и тупна дръзката му ръка. — Компанията на Майт Грир — спокойно отговори тя. — А, това... Е, не! — И все пак, Лари... — тя му се усмихна — ако сложиш ръката си още веднъж, струва ми се ще обърнеш колата нататък. — О’кей, малко дяволче — усмихна се той, — давам ти дума. Chapter Three ЧАСТ III # Само тесният лъч светлина от прозореца на гостната ги освети, те спряха пред малката, червена къща. — Джейн сигурно е вкъщи — каза тя и бавно оправи дрехите си. — Ще влезеш ли? — Ти какво, като дете? Ще развалиш всичко. Кажи ѝ, че аз... Не, кажи ѝ, че сме вечеряли заедно, а после аз съм отишъл на среща, на делова среща и дявол да го вземе, да не си посмяла да изръсиш нещо за Бамбоклъб. Кажи ѝ, че ще ѝ се обадя утре. — А какво да ѝ кажа за нашата уговорка за утре? — Ами, аз ще бъда в клуба. Ти ще бъдеш ли в къщи през деня? Ще намина и ще се поглезим. Лили каза, че няма нищо против и те се разделиха. Лари се обърна и засили колата. Сам се чудеше на себе си как така ѝ се натрапи. Когато Лили отвори вратата и се опита да се промъкне в хола, Жанет седеше и отчаяно плетеше. — Здрасти! Стори ми се, че спря кола?! — Соня — каза Лили и отиде в банята, за да се измъкне от отговора. Жанет се протегна, прекара ръка през пищните си коси. Беше с отлична фигура. Тялото ѝ имаше чудесен загар. След обяд тя ходеше в парка и на пръв поглед можеше да мине за обикновено момиче, за което не можеше да се каже нищо определено. Тя беше тъничка, с блестящи зъби и вирнато носле, покрито с лунички. Кои би могъл да определи на колко години е? Само едно би могъл да познае мъжът при вида на нейните форми, подчертани от вталеното сако от син сатен — нейната страстна натура. Тя извади цигара от шарената кутия на масата. Запали кокетно, замислено почуквайки с нокът по кутията. — Как мина в училище? — попита тя. — Чудесно, просто великолепно! — извика Лили от банята. — И Томи, и аз отидохме по едно и също време, а там вече не си загубихме напразно времето. Жанет дръпна силно. — А Лари, видя ли го? — Какво, какво?... да — извика отново Лили. После пусна още по-силно водата, която с шум напълни ваната. — Той ме покани на вечеря. Помислих, че в това няма нищо лошо и се съгласих. Освен това много съм изморена — стараеше се да придаде на гласа си равнодушен тон. — Фу, колко си задимила! — Лили обу мексиканските сандали. — Той покани ли те? — процеди през зъби Жанет. — Какво искаш? Да ти кажа, че аз го поканих да прекара с мен нощта? — Не искам неочаквани сюрпризи — Жанет произнесе това със забележимо ударение. — Нима всички мъже не са еднакви? — продължаваше тя. — Всички си знаят само едно. — Мислиш, че това е сексът? — Разбира се. — Е, и какво от това? — Ех, Лили... — Жанет се намръщи и заговори с такъв вид, сякаш възпитаваше неразумно дете. — Не бих искала да мислиш и ти по този начин. Лицето ѝ трепна. — Те искат всичко да напипат, пък и все ги тегли да те хванат за гърдите, да те щипнат някъде. — Точно така, всички момчета се занимават само с това. — Лили с независим вид вдигна рамене. — Мисля, че за истинското момче, което се чувства мъж, това е напълно естествено. — Лили, виждам, че гледната ти точка малко се различава от моята. Сигурно защото ние с теб различно се отнасяме към мъжете. Аз имам едно качество, което нямам сили да променя. Как да ти обясня... Чувствам в себе си нещо повече, нещо като прилив, всеки случай, не се безпокой, ако това ми е убягвало, бих била съвсем безразлична към тях — тя се усмихна, явно искаше да смени темата на разговора с нещо друго и добави: — Обаче какво ще кажеш за малко кафе. То, май, вече е готово. И без да дочака отговора на Лили, скочи и изтича в кухнята, като си мъркаше нещо под носа. Лили седна на дивана и запали цигара. След минута Жанет се върна със сандвичи и кафе. Заприказваха се за плановете си за вечерта. Жанет сподели трудностите си, свързани с организирането на пикника. Тя много се радваше, че само след седмица ще започне ваканцията. Най-после ще има време да се измъкне за събота и неделя. — Какво ще правиш в неделя? Къде ще бъдеш утре вечер? Моменталният контравъпрос смути Лили. — Кога? Аз... ами, имам някакви планове... — А... — в гласа на Жанет прозвуча разочарование. — Ти защо... — Учудвам се, мислех, че ще отидем до града или някъде и ще се върнем по-късно. Но трябва да уточним някои неща. Може да го направим през друг уикенд. — Извини ме, Жанет ако знаех... е, нищо де, всичко ще бъде отлично. Лицето на Жанет светна. — Мисля, че само след една седмица ще можем да планираме всичко заедно. — Тя се прозя и тръгна към Лили. — Но аз свърших, все пак, толкова неща... — О, делово момиче? — Точно сега му е времето да спим. — И аз искам — каза Лили — но не ми се става от дивана. Тя допуши цигарата си, стана и отиде в банята. Жанет взе нощната лампа. Лили се спря на пръсти в търсене на пижамата си или нещо друго от бельото си за спане. Изведнъж чу, че Жанет заохка. — Лили, целият ти гръб е в червени петна! Лили се обърна към нея с пижама в ръка. Почувства се неловко. — Аз, разбира се, още не съм се научила да се съобразявам със слънцето, когато ходя на плаж, — със запъване каза тя. — Не, не — Жанет скочи от леглото и се приближи към Лили, впила поглед в нея — виждам, че тук въпросът е не само в слънцето. Явно са те изподраскали и даже е останала кръв. Лили не искаше Жанет да вижда следите, оставени от Лари, затова се опитваше да ги скрие както може. Но Жанет беше много любопитна. — Я легни, ще се опитам да те намажа с нещо, за да не стане инфекция. — Виж, Жанет, всичко ми е наред. Може би няма смисъл? — Не му е времето да възразяваш, Лили. Лягай, ще те огледам цялата. Непременно трябва да го направя. — Дявол да го вземе! Ако мислиш да ме разтриваш всеки път, съвсем ще ме разглезиш. Жанет се усмихна. — Хаиде, лягай по корем — заповяда тя. Взе някакъв буркан и пъхна пръста си в него. Лили се обърна и затвори очи. Жанет намаза с мазта раменете ѝ, като се стараеше да ги масажира с цяла длан. „Ако тя не забележи някои следи, оставени от Лари, всичко ще бъде наред.“ — помисли си Лили. Тя не искаше между нея и приятелката ѝ да застава някой трети, па макар и нейният приятел. Все пак беше обидно. От една страна, тя се чувстваше виновна, а от друга, знаеше, че съвестта ѝ е чиста. В един момент тя даже престана да мисли за това. Успокояващият ефект на крема и масажа я накара да задреме. Тя почувства, че плува във въздуха, леко и спокойно… Жанет се наведе и целуна гърба ѝ. Това беше толкова неочаквано, че Лили се събуди, но продължи да лежи, без да мърда. За момент почувства приятна възбуда. Може би тя наистина спеше? Устните на Жанет отново докоснаха тялото ѝ. Сега вече Лили не се съмняваше, че ѝ се е сторило. Тя се обърна. Лицето на Жанет беше смутено, но устремените ѝ към Лили очи горяха. — Аз... мислех, че това ще ти помогне — запъна се тя. — О, моля те, моля те, забрави за присъствието ми — сърцето на Лили се смекчи, когато забеляза бликналите сълзи в очите на Жанет. — Всичко е наред — ободри я тя, — продължавай. Жанет задави риданията си и стисна ръката на Лили. — Това е, защото ни беше чудесно. — сълзите отново бликнаха от очите и и тя прекъсна думата наполовина. Тези сълзи, ласките, думите — всичко докосваше някаква струна в Лили и преобръщаше душата ѝ. — Да, всичко е наред — Лили прегърна Жанет през раменете — не си мисли нищо лошо, всичко е чудесно, продължавай, приятно ми е. Аз нищо лошо не съм си помислила. Под въздействието на успокояващите думи на Лили, състоянието на приятелката ѝ се подобри. — Ти, ти, наистина ли не мислиш нищо лошо? — Разбира се, че не, Джейн. Виж сега, стига с това хленчене и ми кажи какво се е случило? Жанет се колебаеше, но явно накрая реши да облекчи душата си с признание, като не искаше обаче още веднъж да покаже своята слабост. В нея сякаш нещо се разтвори и тя плисна към Лили поток от думи. — Знаеш ли, Лили, много те обичам. Обичам те от първия ден, в които се срещнахме. Опитвах се да те забравя, исках, дори да се разделя с теб, но нямах сили за това. Не можех, ти живееш в мен. Това е цяло мъчение да те виждам денем и нощем, всяка минута да те наблюдавам, да чувам смеха ти, да виждам усмивката ти, да си тръгвам от теб всяка нощ. Когато се връщам вкъщи, нещо ме тегли да падна до коленете ти, да направя за теб всичко, което искаш само и само да си щастлива. О, Лили, как да ти кажа колко много те обичам, как съм готова на всичко за теб. Готова съм, това е ужасно! Ето защо не съм в състояние да имам нещо с Лари, защото това ще ни раздели, а аз чакам и искам само теб! Нейните думи развълнуваха Лили. Тя дори не предполагаше, че Жанет изпитва към нея някакви чувства. Досега беше прекалено сляпа, нищо не търсеше, нищо не мислеше. От очите ѝ, сякаш падна завеса. Тя обърна Жанет към себе си и с края на кърпата изтри очите и разплаканото ѝ лице. — Прости ми, Джейн. Не знаех това. Ще ти помогне ли това да легнем в едно легло и да се галим? — О, Лили! — продума Жанет и се хвърли на врата ѝ като дете. — Това ще бъде прекрасно! — и преди да може да направи каквото и да е, Лили я хвана и притисна лицето ѝ към гърдите си. След това устните им се съединиха и Жанет с треперещи ръце прегърна голото тяло на Лили, като страстно я целуваше. Лили почувства, че едва ли ще съжалява за това, което ще се случи между тях. Тя, някак си, веднага се възбуди и доколкото можеше, стараеше се да се освободи от вътрешната си затвореност като заедно с това се опитваше обективно да оцени отношението си към създалата си ситуация. От първата целувка Жанет се преобрази, усети в себе си събуждащия се звяр. Тя хвана гърдите на Лили с две ръце и долепи устни да зърната им, стараеше се да ги лапне колкото се може по-навътре. Лили трепна, когато почувства как Жанет я ухапа и стисна зърното ѝ със зъби. Зърното се напрегна и тази болка се отрази в едно нетърпимо гъделичкащо чувство в краката ѝ. Само като си спомни колко приятно беше, когато преди няколко часа, Лари я ласкаеше по същия начин, Лили се разпали и си каза, че няма нищо против да получи същото удоволствие, което Жанет очакваше за себе си. Тя вече беше готова да се осмели да удовлетвори Жанет, но в същото време разбираше, че самата тя иска да получи възможно най-голямо физическо удоволствие и именно по обикновения, а не по насилствен начин. Жанет шепнеше колко чудесно и възбуждащо е тялото на Лили и след всяка дума, ръцете ѝ все по-енергично ласкаеха тялото на приятелката ѝ, дразнеха кожата ѝ с леко докосване на пръстите, сякаш това бяха крилата на пеперуда. Галеше бедрата на Лили, хълбоците ѝ, масажираше ги, наслаждаваше ѝ се като на безценно съкровище, изискващо най-внимателно и нежно отношение, за да не се повреди красотата му. Тези нежности и ласки сякаш събудиха Лили и тя започна да гали раменете на Жанет, която в отговор покри тялото ѝ с целувки. След това въодушевената Жанет скочи от леглото, свали пижамата си, сякаш дрехата изгаряше розовото, стройно тяло. Лили като че за първи път разгледа добре оформеното тяло, нейните силни повдигащи се гърди, малко по-малки от нейните, но свежи като портокал, недокоснат с ръка. Тя видя гладкия корем, стройните дълги крака, тънката талия на танцьорка, така неподходяща за учителка. Косъмчетата между бедрата ѝ, светли и къдрави, стърчаха като златно хълмче. И в този момент Лили почувства колко развълнувано заби сърцето ѝ, нещо я загъделичка в гърлото. Под хълмчето тя ясно видя червената главичка на малък член. Тя се вкамени за секунда и застина. Жанет се хвърли върху нея, обхвана я с ръце и крака. Лили се учуди на ново смущение, което предизвика у нея целувките на девойката. Ласковите ръце на Жанет приятно я галеха, тръпка премина по гърба на Лили и преди тя да схване какъв е истинския смисъл на тези наслаждения, това съединение на телата, тя почувства това, което струваше ѝ се, не трябваше да чувства. Тя не можеше да остане пасивна. Хвана главата на Жанет и обърна лицето ѝ към себе си. Устните им се впиха, езикът на Лили започна да се движи насам-натам, все повече възбуждаше приятелката ѝ. Ръцете на Лили галеха тялото на Жанет, чувстваха напрягащите се гърди, играеха си с тях. Лили дразнеше възбудените зърна, като ги вкарваше между двата си пръста, както правеше това с нея Лари. Дишането на Жанет се учести и тя застена, засили ласките и целувките си по цялото тяло на Лили, изпънато от вътрешно напрежение. Освободила едната си ръка, Лили умело я прекара между бедрата на Жанет и радостно извика, като разтвори с пръсти лепкавото пухче, горещите и неравни гънки. Тя напипа издатината, която толкова ѝ заприлича на член. Клиторът на Жанет се оказа огромен, дълъг няколко сантиметра. Като събра пръстите си на тръбичка, тя обхвана клитора в този калъф, както член във влагалището и започна да движи напред-назад ръката си по цялата му дължина, чувствайки как той се напрегна и затрепери. Жанет забрави всичко, дори за ласките от своя страна. Отпусната назад, тя енергично движеше бедрата си, усилваше насладата, която получаваше. Възхитената Лили не откъсваше поглед от лицето на приятелката си. Очите на Жанет бяха затворени, гърдите ѝ се повдигаха, цялата се беше отдала на движението на пръстите на Лили, които се свиваха и разпускаха в такт с движението на малкия орган. След това Лили смени ласката. Тя оформи показалеца и средния си пръст във вид на У и хвана с тях клитора. Движенията бяха отгоре надолу, което ѝ позволяваше да вижда по-добре привличащото я място. То приличаше на малка вишничка и блестеше с лепкава слуз. Като движеше бързо ръката си насам-натам, Лили накара това стъбълце да се напрегне. Жанет дръпна с една ръка покривката на леглото, а с другата затискаше устата си и заглушаваше стоновете си, които нямаше сили да спре, в отговор на ритмичните движения на ръката на приятелката си. Чувстваше как в нея бавно се надигаше вълната на наслаждението. Никога през живота си не беше изпитвала такова остро чувство. Може би само в миналото, когато беше още дете и играеше сама със себе си, но то беше нещо съвсем друго. После като ученичка тя започна да разбира, какво означават тези усещания. Когато оставаше да спи сама в стаята, тя се опитваше да се гъделичка с четчица за почистване на пера. Тя научи, че като минава по клитора напред-назад с калъфа на писалката, може да предизвика приятно възбуждане и да го поддържа толкова дълго, колкото на нея ѝ се иска. Но да я възбужда чужда ръка, да изпитва такъв безумен екстаз — това досега не знаеше. Инстинктивно Лили способстваше и ръката на Жанет да я доведе до оргазъм. Дългите стройни крака се напрегнаха, станаха еластични, мускулите на корема ѝ се втвърдиха, зърната на гърдите ѝ от ласките на Жанет щръкнаха. Вълната от страст отново заля Лили и на нея ѝ се стори, че всяка част от тялото ѝ крещи от възбуда. Двете момичета потънаха във възприятията на нещо свръхестествено, което ги погълна. В тази пълна със страстно напрежение нега, под тайнствения и многообещаващ покров на нощта, и почти достигнала висшата точка на наслаждението, Лили стисна омекналото тяло на Жанет, заигра с малкото копче. Разтворила широко краката си, тя изведнъж повдигна разкритата си пухкава цепнатина към лицето на Жанет, и като че ли вкара клитора си между зъбите и. Самата тя се долепи до влагалището на Жанет, захвана с устни твърдия клитор между краката ѝ и започна да го смуче. Жанет нададе радостен вик, изпитала невероятно удоволствие от събудилата се у Лили страст и бавно свря устни между краката ѝ. Обхванала с гладките си крака тялото на Лили, тя в бясна страст лижеше, вкарваше език в цепнатината, смучеше клитора ѝ. По тялото на Лили премина тръпка, острото чувство на наслаждението я прониза цялата, и тя, също възбудена и трепереща от страст, хвана с устни клитора на Жанет. Играеше си с него, караше езика си да трепти или пък го въртеше около малката шишарка. Лепкавата топчица започна да набъбва, да расте и да се удължава под влияние на ласките, сякаш токов удар премина през тялото на Жанет, коремът ѝ трескаво се раздвижи, а устните ѝ се впиха в пухкавите срамни устни на Лили. Изведнъж се чу радостен и сподавен стон и тялото ѝ се затресе в конвулсии, обхванато от диво наслаждение. Силата на изпитания от Жанет оргазъм толкова разпали Лили, че самата тя беше близо до изпразването. Тя не мислеше за това как и кога ще стане. То настъпи неочаквано като някакво висше наслаждение, съчетано с чувството за пълна, съвършена удовлетвореност. После обезсилени, те се целунаха, без да могат да се движат повече, наслаждавайки се на последната блажена тръпка, която бавно напускаше телата им и трепетно повдигащите се гърди. Така без мисъл, в някакво вцепенение, или отдали се на съня, лежаха и не чувстваха времето. Накрая Жанет първа се надигна и погали бедрото на Лили, за да я върне към действителността. Лили седна и притисна пръсти между краката си. Там всичко беше влажно и горещо. Жанет я погледна. — Никога не съм изпитвала нещо подобно, Лили. Това беше чудесно! Лили нежно и се усмихна. — Ти сама се убеди, че сексът може да бъде приятен, ако всеки проявява активност. Тя се надигна от леглото и отиде в банята да си вземе душ. Жанет я последва и след пет минути те допушваха заедно една цигара. — Мисля, че се досещаш — каза Жанет, свила се в леглото като златисто коте — че аз още съм девствена и между нас с Лари нищо не е имало. — Да, и той е много ядосан, че не е получил желаното, даже мисли, че имаш някой друг. Все пак младежите рядко дочакват сватбената нощ. — Това е много тъжно, — намуси се Жанет — аз си мисля за Дари. Понякога ми се струва, че го обичам, че той е единственият. Но, прости ми, Лили, аз не мога по моя инициатива да легна с него в леглото. Не защото не мога да намеря контакт с него, а просто мисля, че трябва да се уча. — Тя се замисли. — О, не зная, Лили, имаше минути, когато той ми пускаше ръка, а аз, струва ми се, бях готова да му се отдам. Позволявах му да ме докосва, но винаги в такъв момент съм се чувствала мръсна, подла твар. Разбираш ли какво искам да кажа? Лили кимна. — Мисля, че просто не си срещнала подходящ мъж, Жанет. — Но то е все едно, така ще бъде и с друг, Лили. Щом се стигне до секса, аз пак ще се поколебая. — Мисля, че сега няма защо да се вълнуваш от това — усмихната каза Лили, — имам чувството, че много бързаш с изводите си. По своята натура мъжът е само животно. Най-добрият начин да го опознаеш е да му се отдадеш. И няма смисъл много дълго да се готвиш за това. В себе си, обаче, Лили се учуди на думите на Жанет. Ще се примири ли в бъдеще с това, че ще принадлежи на някой мъж, или тя иска да принадлежи само на жена? Възможно е Жанет да има нещо такова, което въобще противоречи на чувството. Но ако се съди по физическия ѝ строеж, особено на половите органи, тя би трябвало да е склонна към лесбийска любов. — Опитвала съм се да го изпитам, честно ти казвам, Лили, но то е безполезно, безнадеждно. Опитвах се да обичам Лари, мислех за него като за мъж, на когото трябва да се отдам, но в същото време забелязвах странности в него, които ме поразяваха. Лили внимателно погледна Жанет. — Какво ти дава основание да мислиш така? Ти изобщо представяш ли си какво трябва да се направи, за да заживее с теб един мъж? Лари е съвсем нормален, той се нуждае от общуване с теб, точно така, както стана между нас с теб. Той просто те иска така, както ти искаше мен. Повярвай ми — каза Лили с тон на знаеща, — той може да те ощастливи с толкова разкошна любов, да ти бъде толкова предан любовник, че аз едва ли бих могла да ти го заменя. Жанет недоверчиво поклати глава. — Аз не вярвам в това, Лили. Би трябвало да бъде прекалено възхитително. Но помежду ви това ще се получи по-добре. Лили се развълнува. Жанет не би могла да измисли сама тази безумна идея, а в същото време Лили знаеше, че рано или късно, тя все едно ще признае на приятелката си. А, може би, по-добре е да ѝ разкаже всичко с подробности, за да събуди фантазията на Жанет? — Чуй ме, Жанет. Това, което ще ти кажа трябва да понесеш твърдо. Дълго се колебах, но в края на краищата реших, че така ще бъде по-добре. И тя разказа, че Лари я е изпратил до вкъщи и как тя си проправяше път към компанията на Грир и как получи съгласието му. Тя не се опитваше да издребнява или да променя фактите. Детайлно и подробно разказа как и какво е станало, колко щастливи бяха те. Като свърши, реши да изпита Жанет доколко това я е огорчило. Нейният разказ, обаче, я развълнува. — Сигурно ти е било много приятно, когато те е смукал? — попита тя с явна заинтересованост. — А как е членът му? На какво прилича? Много ли е голям и твърд? Тя задаваше куп въпроси. Лили се стараеше да отговаря колкото се може по-точно и чувстваше, че беседата на тази тема все повече възбужда Жанет. За да засили впечатлението, Лили особено подробно и ярко описа всички еротични детайли, така че накрая беше сигурна, че е пробудила в Жанет достатъчно голям интерес към мъжките достойнства на Лари. Но тя се заблуждаваше. — По принцип, това не ме засяга — каза Жанет, — но ти, Лили, ми подхвърли забележителна мисъл! — и тя възбудено започна да обяснява на Лили, — между нас с Лари всичко е прекрасно, с изключение на секса. Все още не съм говорила с него за това, но се страхувам, че ще се наложи да се разделим, ако аз не успея да го удовлетворя. Зная, че той може да си намери друго момиче, но аз наистина мислех, че въздържането ми е от полза. И беше така, докато дойде ти, — очите ѝ присветнаха, — но сега всичко е отлично. Просто никоя друга не би могла да удовлетвори Лари както ти, разбираш ли ме, Лили? Нали сама ми каза, че ти е било приятно с него? Та, защо да не сключим съглашение? Ти ще се наслаждаваш с Лари, все едно, че аз нищо не зная, а между срещите ще ми разказваш за всичко, което му харесва, ще ме учиш. Лили мълчаливо обмисляше предложението. Лари беше интересен човек, с добри способности и най-главното, с големи връзки. Той се движеше в определени кръгове, където имаше доста холивудски звезди. Да общуваш с тези хора беше все едно да си на пътя към славата, да се чувстваш, ако не звезда, то поне звездичка. Лили искаше да убие с един куршум два заека: да си прокара път към кариерата и да помогне на Жанет. В същото време ситуацията беше направо невероятна. Но колкото повече мислеше за нея, толкова по-примамливо ѝ се струваше предложението на Жанет. — Добре, съгласна съм. — О, Лили! Благодарна съм ти както никога. Ако успея да го оженя за себе си, ще ти се отплатя. Лили мълчаливо стисна ръцете ѝ. — Нито дума за това и аз самата ще ти се отплатя. Имам една идея, Лари не бива да знае нищо за нашето съглашение. Нека си мисли, че съм се поддала на мъжкото му обаяние. — Отлично — Жанет се засмя, — той няма да чуе от мен нито дума. — Чудесно — каза Лили и протегна ръка да угаси лампата, която беше на масичката между леглата им, — сега ние станахме съучастници в едно престъпление. Chapter Four ЧАСТ IV # Точно в девет черният ягуар на Лари спря на кръстопътя пред червеното бунгало. Лили вече се беше запътила към колата. Той отвори вратата и тя седна на предната седалка, до него. — Знаеш ли, малко се страхувах от тази среща след всичко, което се случи — каза той. — По-добре помисли как да изпратим Жанет някъде тази нощ. — Мислех, че пак няма да я има цял ден в къщи. Сигурно пикникът продължава. Тя нищо ли не попита за миналата нощ? — Щеше да бъде безполезно. Тя никога няма да разбере, че именно ти ме докара вкъщи. Не се наложи да ѝ обяснявам. — Отлично — каза той, — между другото, тя как възприе това, че ти се върна в къщи без колата си? Лили трябваше бързо да се измъкне. — Казах ѝ, че ми се е наложило да отида до града да налея бензин и да си уговоря среща с Родклиф, че той ми е предложил да ме докара обратно. Лари кимна и натисна газта. Ягуарът потегли напред и малко след това вече летеше по северния път между хълмовете. След един час те излязоха на широкото шосе и скоро стигнаха до една къща, оградена от масивна чугунена решетка. Между елите, в дълбочина, гореше табела „Бажба — хляб“. Елегантен джентълмен, в синя униформа отвори портата и пусна колата в двора, като осветяваше пътя на шофьора с фенерче. — О, вие ли сте, мистър Ричардс? Една минутка, сега ще ви пусна. Асфалтовият път кръжеше между елите. След последния завой, зад гората се показа блестящо от светлина здание, издигнало се срещу тях като кораб. Порталът беше ярко осветен и светлината се прецеждаше през прозорците с непроницаеми пердета. Като стигнаха по-близо, Лили видя специален паркинг за колите, целия зареден с кадилаци. В нощния въздух меко плуваше ритмична танцова музика. — Сега ще видиш какво представлява тълпата там — каза Лари. докато се качваха по широките стълби. Спряха за секунда, от там добре се виждаше океанът. Лунните изблици се хлъзгаха по хълмовете и широките клони и контури на дърветата още повече подчертаваха нощната тишина. Лекият бриз духаше от океана. Беше прохладно. — Каква възхитителна нощ за любов — меко произнесе Лари. Когато те влязоха, Майт Грир беседваше с някаква блондинка в черна вечерна рокля. Той приветливо размаха ръка и тръгна към тях. — Радвам се да ви видя, Лари. А тази очарователна лейди, предполагам е същата, за която ми говорехте Мис…ъ…Колдрън! Нали? — той взе ръката на Лили в своята и меко я стисна. Майт Грир беше висок, добре сложен мъж на около петдесет години. Късо подстриганите му коси сребрееха, имаше тънки, изящни мустачки и нежно сини очи на загорялото лице. — Доколкото зная, вие се занимавате с живопис, мис Колдрън. Мисля, че тук не сте случайно и ще прекарате тази вечер добре, с нови приятели. Лари има добро око, но нещо ви попоглежда като гладен вълк — той се засмя и намигна. — Именно — отговори Лари, — така си и мислех. Страхувам се, че не съм толкова спокоен, колкото е тя. И двамата буквално я поглъщаха с поглед. Лили имаше странното чувство, че Майт Грир я гледа и я вижда цялата, мислено я разсъблича. — В последно време в Кист-стайдж имаше много публика. Джен Черни показва новата си суперприятелка. На мене много ми разказваха за нея, казват, че той изневерява на жена си с няколко, но тази му идвала отгоре. Той ми каза цената на филма, който е снимал. Ще смъкне седем милиона. Обясни ми, как успява така да я нареди, че да снима година след година? Майт се обърна и хвърли поглед на залата. — Той наистина прилича на топка — изхихика той. Някакъв светлокос джентълмен махна с ръка на Лили като стар познат. Около дългата маса, поставена в залата, се наредиха известни продуценти, актьори, звезди. Чуваха се смях, шеги, разговори. Някакъв джентълмен хвана бутилка шампанско и изпи мощна глътка, след това плисна с нея червенокоса девица. Тя извика и отскочи настрана, повдигна хълбоците си, за да покаже всичките си прелести. Девицата глупаво се изхили. — Я ела тук! — избоботи Черни, седна на масата, като я държеше за гърдите, — ела тук! Татенцето иска нещо да ти каже. Девицата отново захихика, хвърли се на врата му, отметна косите си, започна да го целува, като изрисува лицето му с червило. Това му допадна. Черни потупа девицата по гърба и ощипа гърдите ѝ. — Гадняр, гадняр — захили се тя и изпищя. Той ощипа бедрото ѝ. В следващата минута вече шепнеше на ухото ѝ и тя, като спря да се хили, се уви около него като репей. Пред продуцента се появи бутилка шампанско, изпиха по чашка и се разтвориха в тълпата. — Къде е най-добре да се настаним? — попита Лари. — Ако искате първо да хапнете, идете в ресторанта. — Майт Грир спря — като се нахраните, елате на шоуто — кимна им той. — Ще се поглезим ли, щом имаме настроение? — Какво каза, Лили? — Смея се — усмихна се тя. Майт Грир подсвирна през зъби. — Радвам се да го чуя. Но ние пак ще се видим. Качиха се на втория етаж. Пред входа ги посрещна келнерка: — Колко души сте в компанията? Само двама? Искате отделна маса или ще се присъедините към някоя друга компания? — Лари, бих искала в голяма компания. Там ще бъде по-весело. Лари кимна. — Съгласен съм. — Елате с мен — каза момичето, обърна се и пое по коридора. Лили силно стисна ръката на Лари: роклята на келнерката нямаше гръб. Тя беше съвсем гола отзад, от раменете до петите. Лари почувства, че членът му трепна, когато видя пред себе си широките бедра. В края на коридора момичето им подаде сребърен ключ с номера на стаята. — Когато ви стане скучно в залата, можете да си починете в стаята — каза тя с усмивка, — ако ви е нужно специално обслужване, ще натиснете копчето до леглото — тя хвърли поглед на познавач към широката част на панталона на Лари. Вратата пред тях се отвори и те видяха малка, осветена със свещи, предразполагаща към интимност зала, с дванадесетина маси на преден план и голяма сцена в дълбочина. Дълги завеси от зелен бархет се спускаха от стените. Когато очите им свикнаха с царящия в залата мрак, те различиха група мъже и жени, които седяха в кресла около една маса и си говореха с тихи гласове. Креслата бяха с раирана драпировка. Пред тях се появи друго момиче, облечено много предизвикателно, дори повече от тази, която ги посрещна в коридора. Този път вече Лили не се учуди, като видя голите ѝ бедра и гръб, но тя видя какъв оценяващ поглед хвърли на тези бедра Лари и лекичко ги шляпна с длан. Те се присъединиха към шестимата седящи около естрадата. Единият от мъжете, който седеше до нея, тя веднага позна. Това беше Реко Рейн, изпълнителят на главната роля във филма „Прекалено късно падение“, в който преди три седмици се снима и тя — в масовите сцени. Разбира се, той не я помнеше и Лили, даже не можеше да му намекне за този факт. Явно Реко Рейн беше главатар на тази компания. Той седеше в обкръжението на бутилки шампанско, до него се беше разположила фееподобна госпожица, блондинка, с пухкави, начервени устни и огромни невинни очи, по всяка вероятност не жена му. Отляво на Рейн седеше едър тъмнокос мъж, с вид на счетоводител. Това беше импресариото на Рейн, на име Спари. Дамата му беше висока, едрогърда и рижа. До тях седеше дама, облечена в ярка леопардова пола, жълта блуза и червен шал, чиито краища бяха вързани отзад. Отнякъде се носеше тиха музика, мека и ласкава. Тя плуваше по залата и създаваше впечатлението за някаква неясна и приятна умора. Девойката с оригинална вечерна рокля слагаше на масата сребърни прибори. Лари се наклони към Лили. — Дръж се по-свободно с този — прошепна ѝ той. — Какво имаш предвид? — Майт разказваше за новия му филм „Партия с допинг“. Казват, че в него има доста хляб. Има опасения, разбира се, че той ще изхвърли нещичко, но все пак си струва да поговори с него човек, много неща зависят от него — с кимване той ѝ показа един риж мъж, с цигара в уста. — Това е менаджерът на Майт и оня е съвсем в ръцете му. Лили почувства глад. Тя протегна ръка към каната с ликьор, който никои не пипаше. Навсякъде по масите имаше подноси със сребърни чаши и съдове с разхладителни напитки. Всеки си наливаше каквото и колкото си искаше. На тяхната маса бяха наредени мезета, каквито тя никога не беше виждала и не беше опитвала, и които много трудно можеше да опише човек: ястия от риба, украсени с източни плодове и зеленчуци, парчета месо, уникални за този сезон и отговарящи на най-изискания вкус... Още много преди да завърши вечерята, Лили почувства как в размекнатото ѝ тяло се влива огън, сякаш седи до горящо огнище. Почувства още, че помещението изведнъж се изпълни с аромата на жасмин и прие това като нещо измислено. Същото изпитваха всички околни. Лили разкопча дрехите си и се излегна в креслото. Ръката на Рейн прегърна блондинката с големите очи, легна на гърдите ѝ като поглаждаше съблазнителните възвишения. Хилавият менаджер вяло поглеждаше съседката си, явно изпитваше подобно желание. На другия краи на масата една двойка се беше отрекла от всичко, за да наблюдава голите бедра на наведената над съседната маса келнерка. Някои, отпуснали се, пийваха вино и разговаряха със съседите си, други седяха замислени, сякаш чакаха нещо. Всичко това доведе Лили до едно приятно, дремливо състояние, предизвикващо у нея усещането за интимността на обстановката. „Приятна промяна — помисли си тя — никакви грижи...“ Тя не знаеше как се създаваше това приятно настроение. Сякаш всичко си беше в реда на нещата и изглеждаше прекрасно. Изведнъж синя светлина озари естрадата в средата на залата. Всички насядаха около нея като наредиха в полукръг раираните си кресла. На сцената светнаха лампи, откриха декора, изрисуван със синя боя. Изумрудените завеси, закрили сцената от всички страни, се разтвориха и в залата нахлу тълпа от деца. Лили силно се засмя: децата и напомниха за Жанет. Точно в този момент обявиха, че децата искат да позабавляват гостите с песни и още нещичко. Лили се наклони към Лари и го попита къде е Майт. Лари се засмя, сега ще покажат нещо новичко. Публиката продължаваше да мести креслата, а децата се мушнаха под масите. Лили все повече се учудваше — ама че работа. Три малки момченца и момиченце на не повече от шест-седем години доидоха до тяхната маса. Без да кажат нито дума, те се мушнаха под масата, сякаш за да поиграят на криеница. Ако Лили не беше ги видяла, дори не би помислила, че под масата има някой. Те седяха тихо и не се движеха. Изведнъж нещо в залата се промени: музиката спря и синият лъч освети бялото кресло в средата на естрадата. Не се наложи да чакат дълго из-зад кулисите се появи гола женска фигура, като статуетка, с разпуснати черни коси. Тялото ѝ беше загърнато в прозрачно наметало. Тя плуваше като облак в меката светлина, бавно се извиваше и разтваряше наметалото. Добре се виждаше закръглеността на големите ѝ розови гърди с тъмни зърна и петното коса между краката ѝ. Тя се протегна, сякаш се сьбуждаше от дълбок сън. Сякаш в отговор на този сигнал се появиха две други момичета, които, като че подчертаваха немагериалността на това неземно същество. Те бяха с черни чорапи, мънички престилчици и бели шапчици. С бавни, приспивни движения те залюляха тялото на брюнетката. Тя се отпусна на кушетката, изпъната в цялата си дължина, краката ѝ започнаха бавно да се сгъват, белите ѝ длани с плавни движения галеха бедрата и долната част на корема. Рязко очертаната линия между краката ѝ се виждаше много добре. Дългите, тънки пръсти се плъзнаха покрай нея и се видя как тъмните зърна на гърдите ѝ се напрегнаха и щръкнаха. Едното от момичетата коленичи, взе флакон с масла, изля съдържанието му на рьцете си и започна да разтрива тялото на брюнетката. Синята светлина отразяваше тялото в сребърно, подчертаваше формите ѝ и на всички им се струваше, че тя се възбужда от разтриващите я ръце. Когато масажът свърши в призрачната светлина изникна мъжка фигура. Тя напомни на Лили статуя на гръцки бог. И този мъж наистина беше бог, слязъл от небето, за да ощастливи лежащото пред него момиче. Здравото му мускулесто тяло, главата му с къси черни къдрици и острите черти на лицето му, предизвикаха всеобщо възхищение. Той се приближи към момичето. Лили прецени, че никога през живота си не беше виждала толкова страстно лице на мъж. С лек скок той се хвърли между краката ѝ, а двете момичета се впиха в гърдите ѝ. Лили видя члена на мъжа — напрегнат, стърчащ, тръпнещ и огромен — не по-малко от 25 сантиметра. Изведнъж Лили почувства как нечия малка, топла ръчичка докосна краката ѝ. Тя се дръпна назад и учудено погледна надолу. Видя едно от момченцата, които бяха под масата. То се стараеше лекичко да разтвори краката ѝ. Крайно объркана, Лили погледна съседите си по маса. Първото, което я порази, беше напрегнатото лице на Лари. Той беше застинал, полузатворил очи, гърдите му тежко се повдигаха и между зъбите му се чу хрип. Това заинтригува Лили, тя повдигна края на покривката и видя, че панталоните на Лари бяха разкопчани, а неговият огромен, напрегнат член беше в ръцете на момиченцето, което го движеше нагоре-надолу. Напълно естествено беше, че на Лари му беше трудно да скрие удоволствието си. Лили забеляза, че Рекс Рейн издърпа покривката и покри коленете на блондинката и своите. Като хипнотизирана Лили не разбираше реалността на това, което ставаше, усмихна се леко, разтвори крака и малката палава ръчичка ловко се пъхна под полата ѝ. На естрадата едното от момичетата разтриваше женското тяло на кушетката. Непрекъснатите и равномерни движения на ръцете му сякаш го галеха. Другото масажираше мъжа. Неговият член стоеше като мачта, с твърд пух в основата си. Под светлината на прожекторите брюнетката разигра сцената на финала. Наближаваше заключителният акт. Момичето, което я масажираше изведнъж спря и се хвърли върху тялото, започна да го облизва и целува като не остави нито едно място без внимание. То мушна много живо лицето си между краката на брюнетката и се долепи до цепнатината и. Тялото на брюнетката се изпъна, то отговори на ласкавите движения с всеки мускул. Тънките и гъвкави ръце се свиваха и разпускаха, пръстите и се протягаха към мекия хълм между краката. Едното ѝ бедро се повдигна и започна да се движи между бедрата на девойката, която продължаваше да работи с езика. Лили беше в състояние на съвършено необикновена възбуда. Под масата пъргавите пръстчета гъделичкаха клитора ѝ, тя се издърпа напред, за да се открие още повече. Инстинктивно ѝ се искаше момченцето да я възбужда не с ръце, а с уста. До нея Лари се беше навел под масата и смучеше гърдите на момиченцето, а после вдигна престилчицата му и го дръпна по-близо между краката си. — Дявол да го вземе! Погледни — той повдигна още повече престилката. Лили видя доста дебели срамни устни и широка пукнатина. — Ако не бях лейди, бих те изревнувала от тази малка вещица! Ти можеш даже да ѝ го вкараш... — А защо не... за нейните години, тя сигурно ще го направи доста добре. Боже... Виж там — обърнаха се към естрадата. Мъжът стоеше над девойката, която го разтриваше, ръцете му си играеха с косите ѝ. Изведнъж с неочаквано движение той дръпна главата ѝ към себе си, сякаш я набучи на стърчащия си кол. Той чак се озъби, когато започна да движи главата ѝ напред-назад. Мускулите на бедрата му играеха и той натикваше своя инструмент все по-дълбоко. Бялата ѝ шапчица падна на пода, престилката ѝ се вдигна на кръста, отвори се черната четчица от коса между краката и. Отначало тя не проявяваше особен ентусиазъм към този акт, но след това ръцете ѝ обгърнаха краката му, тя започна да се възбужда заедно с него. И видът на девоиката, засмукала мъжкия член, усили възбудата на Лили. Пръстчетата на момченцето, играещо си с клитора ѝ, предизвикваха у нея спазми на удоволствие. От нея всеки момент щеше да потече нещо. Полата ѝ се беше вдигнала на талията, тя широко разтвори крака, за да не може нищо да пречи на малката ръка. Ако хвърлеше поглед надолу, можеше да види как се плъзгат пръстите му. Копринените ѝ бикини бяха отместени настрана, през плата преминаваше влага и капеше на стола. Тя отново повдигна покривката, обхваната от желание, погледна под масата. Момченцето с възбудено лице се опитваше да скрие онова, което правеше с другата ръка между краката си. Лили протегна ръка и хвана малката, възбудена пръчица. Започна да си играе с нея. Момченцето явно го искаше, тогава и двете му ръце се впиха в тялото ѝ, тънките пръсти, обляни със сок, проникваха все по-дълбоко в нея, докато Лили възбуждаше мъничката, твърдо стърчаща пръчица. Тялото на брюнетката се люлееше напред-назад, а ръцете ѝ притискаха главата на девойката между краката и. От гърдите ѝ се чуваха страстни звуци. Дългите ѝ крака се напрегнаха в екстаза на наслаждението. Юношата също се напрегна. Мощната му фигура като че ли всеки момент щеше да изтръпне в пароксизма на страстта. Девойката пък в краката му беше извън себе си. Бедрата ѝ се движеха всеки път, когато членът на младежа влизаше в устата ѝ. Тя сякаш искаше да го завладее целия и да се задави от това удоволствие. Неговата глава се люшкаше все по-често. Девойката хвана торбичката между краката му и започна да си играе с нея. Изглеждаше, че тя се старае да изсмуче от него колкото се може повече сперма. Изведнъж главата на юношата се отпусна назад, очите му се обърнаха. Явно той усещаше оргазъм и искаше да го усили още повече. Той измъкна члена си от устата на девойката и се хвърли върху брюнетката, като остави настрана тази, която облизваше пукнатината ѝ. Той вкара до краи огромния си блестящ от спермата член във влагалището ѝ. Тялото на брюнетката се изпъна в пароксизма на страстта, а талията ѝ се движеше енергично срещу юношата — едно... две... три... четири... Светлината бавно помръкна и цялата зала потъна в тъмнина. — О, дявол да го вземе... — застена Лари. Лили отмести ръката си от момченцето и събра крака. Децата бързо изскочиха изпод масата и избягаха през същата врата, от която се бяха появили. Лили почувства нещо лепкаво по пръстите си и ги погледна. Те бяха покрити с нещо като белезникава слуз. Докато изтриваше ръката си със салфетка, тя мислено се учуди: нима е възможно седемгодишно момченце да изпитва оргазъм? Всичко, което се случи тук я възбуди, но не я удовлетвори до край. Нейното влагалище гореше и жадуваше. Тя беше принудена да чака, макар че агонията на очакването не е най-лошото в живота. За това те имаха още цяла нощ. Жанет Унем се върна в къщи по-рано отколкото предполагаше, но пък и не чак толкова рано. Лили и позвъни в училище и каза, че Лари не би искал да прави каквито и да било лъжливи стъпки. В момента, в който беше казано това, те се намираха още в ресторанта. След случилото се Жанет малко съжаляваше за съглашението си с Лили и колкото повече мислеше, толкова по-малко я интересуваше романа от училищната библиотека, който четеше. Тя се прозя и остави книгата. Беше топла вечер. Душата ѝ се успокои, но мислите ѝ се връщаха към миналата нощ, нещо вълнуващо се раждаше в нея. Тя реши да се поразходи по брега, за да се разсее. Може би все пак щеше да е по-добре, ако не Лили, а нея беше взел Лари в клуба. И щом тази мисъл ѝ доиде наум, обхвана я чувство на жестока обида. Наметна се с топлата жилетка, излезе и тръгна към брега. Лекият бриз играеше с вълните, хвърляше ги към влажния пясък. Шумът на вълните и спокойната, безбрежна далечина събудиха в нея спомените за далечното детство. Родителите ѝ, обикновено, я водеха на море и наемаха къща за цялото лято. Тя оставаше там два-три месеца. Жанет прекара детството си с Шейла, която работеше при родителите ѝ. Жанет често сиспомняше за онова хубаво време, когато заедно с Шсила тичаха боси по брега, правеха замъци от пясък или просто викаха от чисто удоволс гвис. Жанет беше на около десет, а Шеила, която и се струваше доста стара, на двадесет години. Тя беше средна на ръст, пълна, с тъмни къдрици и ярко бели зъби. блестящи като елмази, когато Шейла тръс- каше глава и се смееше. Жанет безумно обичаше Шейла. Добре си спомняше онези три дни. които бяха най-голямото ѝ преживяване преди прекрасната нощ с Лили. Шеила дойде с голяма турска кърпа, искаше да я пере. Жанет хвана единия край и започна да ѝ пречи. Не разбра как стана, но Шейла я хвана, силно я целуна по устните. Жанет се дръпна, но това ѝ хареса, остави у нея приятно усещане. Целувката на Шейла се отличаваше от целувките на маика ѝ и баща ѝ и тя продължи да дразни момичето, докато то зачервено се хвърли върху нея. Жанет пак продължаваше. И тогава се случи това, което тя никога нямаше да забрави: Шейла пъхна ръка между краката ѝ и както я целуваше, започна да си играе с пръсти. Гъделичкаше я и това гъделичкане беше толкова приятно, че Жанет изписка от удоволствие. За момент я споходи усещане, което никога до този момент не беше изпитвала. После, в леглото, често мислеше за това и чакаше същото чувство, като се опитваше да разбере как се постига. Когато изпита за първи път удоволствието, беше на десет години. Както винаги, следващата година, тя отново пристигна във вилата. Надяваше се, цяла година беше мечтала тяхното удоволствие да се повтори и го желаеше повече от когато и да било. Но забеляза, че Шейла се е променила. Продължаваше добре да се отнася към нея, но някак си се извиняваше и я отбягваше. И веднъж Жанет разбра причината: Шейла ходеше с някакъв мъж. Той беше малко по-голям от Шейла и живееше през цялото време в селото. Те се разхождаха заедно, държаха се за ръце и се усмихваха, шепнеха си приятни думички. Жанет разбра, че се срещаха на брега и я обхвана ревност. Тя го ненавиждаше с ревността на дете, с ненавист без граници. Наблюдаваше как той прегръща Шейла, а тя му подаряваше целувки. За Жанет това беше мъчение. Тя съжаляваше Шейла. Един ден, след обяд, Жанет ги проследи. Те се приближиха към неговия малък, бял дом, встрани от пътя, обкръжен от високи храсти. Тя се прокрадна до самата врата и се заслуша за какво си говорят. Всичко, което чу, бяха случайни думи, но възбудата не я оставяше на мира, а явното веселие в дома само я измъчваше. Трепереща от страх. тя се промъкна през храсталака до самия прозорец и се залепи в ъгъла на стената. Погледна през прозореца. Шейла лежеше гола на пода. Стенеше и се търкаляше, като държеше с ръце корема си: нещо беше се случило с нея... Може би я болеше? Може би се беше разболяла?... Какво е направил с нея този човек?... За да се спаси, тя трябваше да избяга от него!... В този момент Жанет видя и него, свит в ъгъла на стаята. Той се надсмиваше над Шейла. Жанет вече беше готова да се хвърли на помощ, когато видя, че мъжът тръгна към Шейла. Панталоните му отпред бяха разкопчани... Това пък дето стърчи между краката му какво е?... Прилича на дебела бяла пръчка, той я галеше с ръка и нещо казваше на Шейла. Ето той застана на колене пред нея и усмихнат, погали тялото ѝ. Тя широко разтвори крака и Жанет видя голямата, червена пукнатина и храстчето черни косми. Тя видя как Шейла сама разтвори краищата на тази пукнатина и му я показа. Той беше вече между краката ѝ, а тя така вдигна крака, че неговота пръчка се опря точно в пукнатината ѝ. Нима той иска така да я убие?!... Но на какво се радва тогава Шейла и даже се усмихва?... Жанет не беше в състояние да разбере и да анализира това. Сега, когато си спомняше случилото се, тя изпитваше странно, безразсъдно, отмъстително чувство на справедлива обида. Тя трепереше под тънкия пуловер. О, това мъчение на мъжа, сигурно се харесваше на Шейла. Явно, нищо друго не искаше, само да я мъчат по този начин. Тя беше разтворила коленете си и беше вдигнала краката си, за да открие пътя към себе си, за да го разпали още повече. Жанет ускори крачка и тръгна по горния път към къщи. Луната, излязла от облаците, светеше ярко и хвърляше бледи отблясъци на дърветата. Тя вървеше, потънала в мислите си. Изведнъж чу шум на кола зад гърба си и спря. Отстъпи, за да я пропусне, но като се изравни с нея, колата изскърца със спирачките и спря. Мъжът от колата я погледна. — Простете ми, моля — каза той, — ще ви бъда признателен, ако ми кажете, кой е пътят за западен Холивуд. — Пет мили направо и надясно — кратко отговори тя. — Благодаря ви, цял ден съм зад волана и доста се изморих. Може би, ще ми направите компания? Поне тези пет мили, ако сте в същата посока. — Благодаря, тук наблизо съм, ще стигна пеша. — Вижте... — пак започна мъжът, — почакайте още една минута. Та аз не приличам на бандит, напротив... Учудена, Жанет го погледна по-внимателно. Едва сега тя видя униформата на полисмен, стана ѝ неудобно. — Извинявам се — опита се да се оправдае тя, — помислих си... — Ясно — каза полисменът усмихнат, — а, тъй като това приятно събитие се случи и вие застанахте на пътя ми, позволете да се възползвам. Страхувам се да не заспя по пътя и да изпусна волана, а вие сигурно няма да ме оставите да заспя. — Е, добре — усмихна се Жанет. Тя отвори вратата на колата и седна до него. Погледна го с крайчеца на окото си, забеляза широката усмивка на лицето му. — Аз съм Дик Солберг — представи се той, за да започне разговора. — Вие да не би да ловите момичета по горските пътища, господин Солберг?... — Само хубавички... — отговори той засмян. Беше едър. широкоплещест мъж, малко възпълен, което напълно съответстваше на представата на Жанет за полицаите. Под светлината на малката лампичка, осветила лицето му, тя можеше да го разгледа по-добре, хубавите очи, бяха като че ли най-за- бележителното в лицето му. По пътя той постоянно наклоняваше глава и лицето му почти не се виждаше, но по бързите му коси погледи Жанет разбра, че той я наблюдава. Като продължаваше разговора, Жанет през цялото време се опитваше да си спомни къде и кога беше виждала този човек. — Аз живея с брат си във Вербоника. Той има малка газова установка. Не е нещо кой знае какво, но е достатъчно, за да можеш пет пъти в годината да отидеш да починеш и да поналовиш риба. Той е страстен рибар. Измайсторил си е яхта и е готов денем и нощем да си стой на нея. Направо си живее там. Какъв живот е това?... Ще запалите ли? — той ѝ протегна кутия цигари. Жанет веднага схвана състоянието му, като видя как трепери ръката му, с големи, дебели пръсти. Да... той имаше същите ръце, уста и профил както и мъжът, с който беше Шейла... Тя бързо извади цигара и с удоволствие отбеляза за себе си колко ловко щракна той със запалката, за да ѝ даде огън. — Вие никога ли не сте живяли по тези места? — Аз? Шегувате ли се? Аз съм от Северна Калифорния и в Холивуд никога не бих могъл да се окажа. — Може би сте идвали тук в отпуск? — Също не. Под лампичката Жанет разглеждаше лицето му. Колко странно... То и се струваше познато, сякаш тя познаваше този човек отдавна. В главата ѝ мина налудничавата мисъл, че това може да бъде само той. Същият тип едро мъжко лице, обръснати до синьо бузи, придаващи му мъжественост, тоест, именно това, което Шейла харесваше. Още преди да допуши цигарата, в главата ѝ узря план — да го задържи под някакъв благовиден предлог. — Ето до това червено бунгало трябва да сляза — каза тя. — Дявол да то вземе, вече? — в думите му можеше да се долови съжаление. Колата спря. Той излезе и ѝ отвори вратата. Тя се позабави. — През нощта ще си починете в града. — Ако не заспя по пътя и не се блъсна в нещо... — А, може би, в такъв случай, чаша кафе ще ви помогне? — Лейди, вие просто ме спасявате! — Е, тогава всичко е наред. Ще влезем ли? — тя се усмихна. До вратата, уж случайно, изпусна чантичката си и направи така, че той да се забави. Тя светна лампата и се обърна към него, за да го види. Преди той да успее да съобрази каквото и да било, Жанет обви ръце около шията му и силно го целуна. — Аз ужасно много ви искам — произнесе тя през зъби. — Дявол да го вземе, момиченце... — Нито дума, целуни ме — тя се залепи за него и така се притисна, че краката му се оказаха между бедрата ѝ. Той незабавно отговори на призива, ръцете му като стоманени клещи стегнаха тялото ѝ, а пръстите му стиснаха гърдите ѝ. — Не, не... Не така — тя се опитваше да се освободи. — А как? Тя хвана ръцете му, наблюдавайки как щръкват панталоните му, а след това с някакъв чужд глас каза: — Харесвам, когато на мъжа му е голям. Той я освободи от ръцете си и тя му позволи да обследва тялото ѝ няколко минути. После се дръпна. — Виж какво, по-добре да се съблечем в спалнята — тя притича през столовата, в движение хвърли обувките и съблече пуловера си през главата. Той се хвърли към нея, но тя така го блъсна, че той падна на леглото. — Чакай, искам да те съблека сама — тя разкопча ризата му и дръпна ръкава. Ризата се запречи и тя видя, че не може да я съблече от белезниците, които висяха на ръката му. Тя изведнъж бързо обърна ръцете му зад гърба и там щракна белезниците. Той се оказа прикован към леглото. — Дявол да го вземе, това пък защо? — той се опитваше да се освободи. Без да каже нито дума, Жанет продължаваше да го съблича. После стана и започна да разглежда инструмента му. — И така, мистър Солберг — каза тя насмешливо, — какво стана? Нима не искате да поиграете с мен на любов? — Тя се засмя, като видя как започна да се изправя членът му над косматите крака. Лицето му стана червено като домат. — Ти... дяволица мръсна! Освободи ме! — Не бързай, мили, искам да ти покажа нещо специално за теб. Мисля, че няма да ти се заминава след това. Тя се наведе и като вдигна края на полата си, започна бавно да я съблича. Оголи строините си бедра. Дик Солберг прекрати опитите си да се освободи и я зяпна. Притворила очи, дишайки на пресекулки, тя бавно разкопчаваше копче след копче, после дръпна ципа и свали всичко от себе си. Тя стоеше с лице към него, като статуя. Очите му се впиха в тялото и. Тя бавно се извиваше, така че да се виждат всички детайли на фигурата ѝ. Ръцете ѝ се плъзгаха по раменете и гърдите, а после надолу по тялото, към бедрата. Започнаха да си играят с черния колан. Тя му показваше тялото с всичките му прелести. Започна да разкопчава колана си, като продемонстрира венериния хълм и гънката между краката си, все още скрита от коприната на бикините. Солберг се завъртя в леглото, очите му се разгоряха. — Дявол да го вземе! — шепнеше той с възхищение. По тялото на Жанет премина тръпката на възбудата. Усмивката замръзна на устните ѝ, тя не можеше да отмести поглед от члена му. Той беше вече достатъчно голям, виждаше се едрата му глава, която довеждаше Жанет до трепет. Тя се приближи по-близо до него, почти докосна лицето му с тялото си. Тогава махна колана си и го хвърли на пода. Само след секунда там полетя и сутиенът ѝ. Пръстите ѝ галеха и ласкаеха твърдите гърди, главата ѝ беше отметната назад. Тя докосваше твърдите зърна, после прекарваше ръка по бедрата си и завършваше масажа си с кръгово поглаждане. Солберг се тюхкаше, опитваше се да извади ръцете си, но стоманените кръгове се впиваха в тялото му и предизвикваха остра болка. Жанет събра ръцете си на буква „У“ и ги стисна между краката си, разтворила гънките на отвора си. Краят на езика и облизваше влажните устни и ги дразнеше. Сложи средния пръст на лявата си ръка в пукнатината, напъха го вътре и когато влезе целия, започна да го движи, като отмести настрана копринените си бикини. Като извади пръста си той беше блестящ от влага и тръпчивият, остър мирис се смеси с мириса на парфюма ѝ. Жанет поднесе пръста си към устата му. — Оближи го! — властно му заповяда тя. Той го изпълни. Дълги, блестящи капки започнаха да се стичат от отвора на главата на неговия член и да падат на светлите, къдрави косми, прикрили изпънатата, плътна торбичка. Пъхнала двата си големи пръста под ластика на бикините, Жанет ги смъкна надолу до коленете си с бавно движение. Открила четчицата от къдрави коси на венериния хълм, тя събу бикините си с крака, после широко разтвори крака и се захвана меко да гали долната част на корема си. Солберг се въртеше в леглото и тихо ругаеше. Той я молеше да го освободи, кълнеше се, че ще направи всичко, което тя пожелае, само и само да освободи ръцете му. Жанет поклати глава. — Аз зная, че вие искате същото, което искам и аз. Зная и как умеете да го правите. Хващате го с ръка и започвате да го мастурбирате — ето така... Тя събра пръстите си като тръбичка и направи няколко движения във въздуха. — Проклетница! Ще ме подлудиш! С удоволствие ще ти разбия кратуната! — Но ти обичаш това... — тя се усмихна и се обърна настрани, така че да може той по-добре да вижда кръглия профил на бедрата ѝ. Отпред се виждаше четчицата от косми. Пъхнала сгънатата си ръка под бедрото, тя вкара показалеца си в пукнатината и започна да прави въртеливи движения. Той се опитваше да затвори очи, но да откъсне поглед от това зрелище беше свръх силите му и той седеше като хипнотизиран от движенията на момичето. Тялото ѝ преминаваше в розово, а кожата ѝ се покри с капки пот. Движенията на ръцете ѝ ставаха по-ритмични, мускулите на бедрата ѝ задника ѝ се напрегнаха, а от това разпалване горящата, възбудена машина потрепваше пред очите му. Той я следеше неотклонно и жадно наблюдаваше признаците на растяща възбуда. И самата разлика между тях, че тя можеше да се удовлетвори сама, а той — не придаваше на всичко случило се нещо особено възбуждащо и за двамата. Вълната на удоволствие се надигаше в нея всеки път, когато тя виждаше как той се гъне, стараеики се да отърка члена си поне в гънките на чаршафите. Но тя отново обръщаше тялото му, за да няма той възможност да го направи. Жанет беше в екстаз, пръстът и се движеше все по-често. Тя си помагаше като енергично въртеше задника си. Тя чувстваше, че скоро ще свърши. Приближаваше моментът. И ето вълната на насладата премина по цялото ѝ тяло. В последната секунда тя разтвори бедра пред него, за да види той финала и отвори устните на влагалището си. Неиният изключително развит клитор беше пред очите му. Жанет бързо го търкаше, достигнала оргазъм и когато първата спазма я обхвана, тя видя как Солберг се сгърчи в треска и от трептящия му член изригна сперма. Тези конвулсии, тази агония на страстта овладя цялото му тяло, корема и бедрата му. Той в полусвяст падна на леглото, а до него Жанет възбудено гледаше тръпнещия му член. — Добре... — прохърка той задъхано, — както никога в живота ми... Жанет продължаваше с номерата си. Тя се изправи и се подготви за нови мъчения. Беше доволна, че го докара до оргазъм, искаше да повтори играта. Но как да му въздеиства отново? Тя стисна бедрата си, малката топчица на клитора изскочи от срамните устни. Тя се наведе и погъделичка това копче с пръст, след това се приближи до него и взе члена му в ръка. Притисна главата му към клитора си. Почувства колко е горещ и лепкав. Той отново започна да се напряга. Жанет вече нямаше сили да се откъсне от него. — Така, май, е по-добре — каза тя. — Да, не е лошо... Но, след като получи удовлетворение защо ме закачаш отново? — Скъпи господине, вие бихте ли ме изнасилили? — Не, честно! Не би могла да ме упрекнеш в нищо. Но, пък и ти не ми направи... Жанет отново сложи ръката си на клитора и, сякаш, случаино го погъделичка. — Какво не съм ти направила? — попита тя. — Мога и да те разпаля и да те удовлетворя. Можем да го правим всеки ден. Не искаш ли да прекараш тук цялата нощ? — Боже мой, тези жени... На тях им се иска само да им е хубаво. — Нима не ти е интересна тази любовна премиера? — попита Жанет. Очите ѝ блеснаха. — Нима не се глезиш сам пред себе си? — Сам пред себе си?... Не съм свикнал с тези неща. А на теб така ли ти харесва? — Аз бих искала да зная твоето желание — каза тя, — доколко ти можеш да се самоконтролираш. Понякога ние се издаваме само с вик. — А какво би искала да узнаеш ти? Жанет го погледна. — Аз зная всичко, което искам за мъжете. Но ме интересуват твоите мисли за това. Разбираш ли? — Добре, ще се опитам да те просветя в това — отговори той, като наблюдаваше как Жанет вкарва пръста си във влагалището, разтваря го и открива големия си клитор. — Мислите ли, че съм удовлетворена? — попита тя просто. Той искаше да отговори, че мисли точно така, но като се загледа в пулсиращото копче, с което тя си играеше, отговори съвсем друго: — Момиченце, аз никога не бях виждал как става това — той имаше предвид самораздразването, — ще опитаме ли пак? Само ме пусни. Аз ще направя така, че изобщо да не се измориш. Тя внимателно го погледна, той не изглеждаше много добре. Искаше да го изпита като мъж, мъжките му достойнства, него, като животно. — Все още мъжка ръка не ме е докосвала — каза тя предизвикателно, — не съм изпитвала такова желание. — Тогава, по дяволите, защо е всичко това? — намуси се той, — нали мъжът трябва да даде възможност на момичето да почувства какво е това истинското наслаждение. Ела при мен, позволи ми да ти го докажа. — Ако ти върна свободата какво ще направиш? — Естествено ще удовлетворя твоята страст, ако ти наистина го искаш. Тя внимателно го следеше. — Но аз не искам и ако се опиташ да го направиш, ще се развикам: „Изнасилват ме!“... — Добре де, добре, не се вълнувай. Успокой се — каза той. След като се успокои, тя каза: — Ако позволиш, аз бих искала да помисля — и тя хвърли поглед на полуотпуснатия му член. — Добре — измърмори той, като се изпъна на леглото, — ако ме освободиш, няма да направя опит за изнасилване. — Това твърдо обещание ли е? — Твърдо. Ключът е в левия джоб на панталона ми. Тя го намери и като заобиколи леглото, отключи белезниците. Chapter Five ЧАСТ V # — Херман, глупчо, отвори вратата, откачено момче — той чукаше по вратата със свободната си ръка, — гаден, непослушен Херман, глупчо... Лари със съжаление поклати глава. — Нима и такава публика посреща Майт? Като се спуснаха долу видяха, че ако горе вече беснееха, долу цареше истинско спокойствие. Хората седяха на дълги маси, а някои се бяха разположили на мекия килим, направо на пода. В тази маса от човешки тела можеха да се открият всички проявления на човешката разпуснатост. От време на време някой от тях се надигаше, протягаше ръка към шампанското, което поднасяха голи келнерки. Лили и Лари преминаваха през море от преплетени тела, препъваха се в тях, едва успяваха да прескочат вдигнатите нагоре бутилки. Лили се учуди, че повечето хора бяха съблекли горните си дрехи, което, явно, беше довело до определени последствия. Една прегърната двойка вече беше се нагласила на широк червен матрас. Мъжът целуваше със засмукване жената, прокарваше ръка между бедрата ѝ, а тя се извиваше, тресеше се като че ли играеше „шейк“. Около тях седяха двойки на средна възраст, с интерес и с горящи очи наблюдаваха това, което ставаше. На друго място едно момиче пискаше и късаше роклята си. Три жени също го дърпаха на всички страни. Платът се късаше с трясък... и ето, че нищо не остана на нея, само жалки парцали висяха тук-там. Трите с вик като гладни вълци се нахвърлиха върху момичето, пощипваха го, галеха и целуваха тялото му. Майт Грир с много усилия си пробиваше път през камарата от тела, съпроводен от полуголо, червенокосо момиче срещу Лари и Лили. Той силно се смееше, сакото му беше изчезнало някъде, ризата — разкопчана, а панталоните му — заляти с нещо. — Ей, вие двамата.... Хващайте се на работа! — той размахваше бутилка шампанско на всички страни. Лари успя навреме да хване Лили в момента, когато някаква девойка в мини трико обхвана шията на Майт и го събори на пода. В този миг в другия край на залата се появи един човек с микрофон в ръка и замуча. — Размърдай се, по-бързо — взел бутилка под мишница, Лари дръпна Лили за ръка, — да вървим — каза той и я помъкна между телата. Когато шумът в залата утихна и настана относителен ред, светлината бавно угасна и на противоположната стена на залата светна екран. Те попаднаха на свободен матрас и се проснаха на него. Лари удари бутилката в килима, успя да извади тапата, Лили се наклони и доближи устни до гърлото на бутилката. Изля в себе си порядъчно количество течност, после я протегна на Лари. На екрана се появиха титри „Насладата на фермерската дъщеря“, с изпълнители Анет и Том. В залата аплодираха. Някой се грохна на пода заедно с бутилката, чиято тапа искаше да извади. На екрана строен, висок младеж стоеше и гледаше към фермата. Камерата се спусна по-надолу и показа, че той се е спрял, за да се изпикае. Бързо преминаха няколко кадъра, които демонстрираха в едър план неговия член. После сцената се смени и го показа като върви към фермата. На верандата, на стар миндер се беше излегнала пухкава девойка с широки, пълни устни. Старата и износена пола беше дръпната така, че се виждаха бедрата ѝ. Когато младежът спря пред портата, от екрана прозвучаха думите му: — Хелоу, малката! Татко ти вкъщи ли е? — Не, той отиде до селото, защо? Том хвана с ръка панталона си, а очите му жадно разглеждаха девойката. — Това е чудесно — каза той, — много е хубаво, че такова очарователно момиче е само вкъщи. Анет се усмихна и дръпна полата си още по-нагоре. Том тръгна към нея като държеше ръката си на същото място. — А какво ще кажеш, ако поискам да ме целунеш? Тя подсмъркна: — Мене още никой не ме е целувал, ама, въобще, не съм против... В аудиторията се чу смях. — Нали няма да ти навредя, ако те погледна? — каза Том, в момента, в които тя се опитваше да се извърти и да вдигне още повече полата си. — А може би е по-добре да погледнеш тук? — каза тя, разкопча блузата си и откри голите си гърди. — О, позволи ми да ги отбележа с целувка, — отговори Том и се хвърли върху нея. В следващия кадър те се сляха в целувка, а ръката на Том проникна под полата, между палавите ѝ крака. Камерата се приближи и се видя, че момичето беше без бикини. — Е, как е, харесва ли ти? — попита той. — Нещо не разбирам, момче. Някакво странно чувство. Опитай още веднъж — и тя разтвори крака. — А какво ще кажеш, ако ние малко...? — попита той. Полата на Анет беше вече на кръста ѝ, а пръстите на Том си играеха с пухкавите косъмчета между краката ѝ. Камерата се приближи и на преден план показа как от панталоните на Том излезе огромният му, дебел член. Лари протегна ръка в тъмното и докосна Лили, прекара я по тялото ѝ. През тънката тъкан усети неиния трепет. Отпред между краката ѝ напипа хълмчето, а тя покри ръката му със своята и още по-силно я притисна към себе си. Том свали дрехата на Анет и легна до нея на миндера. — Бъди ласкав, момче, аз още съм девойка. В залата избухна взрив от смях. Известно време той я опипваше, а после постави члена си между краката ѝ. Тя много професионално вдигна крака и ги качи на гърба му. Започна да работи много активно. Камерата пълзеше по тях, като в едър план показваше всички съкровени ъгълчета и всички подробности на тази завладяваща борба. Те се движеха страстно и бясно. Старият миндер щеше да се срине всеки момент под ударите на извиващите се в див танц тела. Камерата ги показваше отзад, отдолу и добре се виждаше как мощният, космат кол на Том се гмурка в тъмната, широка пукнатина на Анет и после изскача от нея. В един момент той извади члена си и камерата показа как дебелата му глава пръсна две струи семе. — Мисля, че е време да минем от филма към делото! — крясна някой в залата и предизвика нов взрив от смях. В следващия момент Том и Анет смениха позата. Тя седна върху него и сама вкара члена му в себе си. Минала отзад, камерата показа на целия екран широкия и мощен задник и разтворената пукнатина, която се хлъзгаше нагоре-надолу и се нанизваше на дебелото парче месо. Лили усети в краката си докосването на Лари, движението на пръстите му по подутите устни на влагалището си. Тя повдигна полата си и смъкна бикините надолу. Усещането, че ги обкръжава тълпа от хора, изостряше удоволствието, създаваше необичайно чувство. Лили внимателно следеше наблюдават ли я или не. Желанието ѝ с всеки момент се засилваше, тя се възбуждаше все повече и повече. Тихичко обърна глава, погледна най-близко седящите и забеляза опрян на колене и ръце мъж, под който лежеше жена. Изведнъж в залата започна нещо, което Лили никога не беше виждала. Хората зашумяха, закудкудякаха, задишаха. Отвсякъде се носеше шум на дрехи и ритмично шляпане на тела. Някакво момиче извика: „Хайде, хайде!“ и гласът секна. Сякаш като негово ехо се разнесе мъжки вик: „Свърших!“ Лили сложи ръка върху члена на Лари, които буквално напираше от панталона му, твърд като камък. Тя вдигна ризата му, после разкопча ципа на панталона му, пъхна ръката си в цепката, а той легнал странично към нея, прехвърли през себе си бедрото ѝ. Лили извади влажния, изпотен член, започна да го гали, като го притегляше по-близо до себе си. — Чакай малко, — извика той, със свободната си ръка разкопча колана ѝ, събу бикините. На нея ѝ се стори, че членът му се увеличава в ръката ѝ. Като почувства твърдостта, топлотата и потръпването му, прииска ѝ се по-скоро да го вкара в себе си. Пръстите ѝ преминаха по цялата му дължина, по главата му, която сега се опираше в дланта ѝ. С леко стискане тя го направи още по-дебел и се притисна към него. Като прекара единия си крак между бедрата му, тя продължи да глади и да стиска инструмента на Лари. Търсеше възможност да го приведе в действие. На екрана Томи извади от Анет своя постепенно сгърчващ се член. Камерата, фокусирана на главата му, демонстрираше последните изтичащи от него капки. Те се стичаха по главата и падаха долу като сълзи на разкаяние. Някой извика: „Боже, свърших с него!“. „Знам, — отговори му женски глас, — мили, бъди добър, направи така, че и аз да свърша.“ — последните думи прозвучаха съвсем непонятно. В залата цареше шум и движение: сумтене, стонове и мъжки хрипове... Гласът на мъжа, който току-що всички бяха чули, отново привлече вниманието върху себе си с въпроса: „А на това момче скоро ли ще му се вдигне пак?“ Във филма нямаше паузи. Сега Том и Анет лежаха на стария миндер с лице към публиката. Неговият член отново беше във великолепна форма. Тя започна с явно удоволствие да облизва члена и камерата в едър план показа нейната похотлива и доволна физиономия. Както лежеше на матраса, Лари отново прехвърли Лили върху себе си и вкара члена си във влагалището ѝ. Тя никога не беше опитвала да се съединява с мъж по този начин, но новото усещане още повече стимулираше страстта ѝ. Всеки път, когато той го натикваше, тя поддаваше бедрата си към него и като подпираше с пети гърба му, още повече го разпалваше. Устните на пукнатината и като разтегателна гума обхванаха неговия член, а клиторът ѝ се плъзгаше по влажните му косми и предизвикваше у нея сладко усещане. Тази поза позволяваше да правят бавни, плавни движения. Те, сякаш се плъзгаха един по друг, ръцете им опипваха най-чувствителните места, а очите им бяха устремени към екрана. Анет беше довела Том до оргазъм. За да стане членът му по-дълъг тя искаше да го обхване с устни, но Том в последния момент я отблъсна и камерата показа как тръпнещата машинка изхвърля сперма, падаща на корема на Том. Той вече нямаше сили да попречи на Анет, която започна да облизва спермата от корема му. Лили почувства, че оргазмът се разгаря в нея, разперен като чадър. Удоволствието се съсредоточи в една точка, а после се разля по цялото ѝ тяло. Спазматичното съкращаване на влагалището ѝ, в такт с члена на Лари, усили неговата възбуда и той се освободи с гореща струя, запълнила цялото влагалище. Той излезе от него с израз на пълно удовлетворение на лицето. Присвил очи се опитваше да съсредоточи вниманието си на екрана, но всичко, което ставаше там, възприемаше като забавен кадър. Анет вземаше душ. Камерата показа как пръстите ѝ разтвориха косматата пукнатина. Отзад, между краката и се промуши ръката на Том. Той пъхна пръста си вътре и започна да го движи насам-натам. Тя се усмихна и каза: — Май, че това е най-хубаво от всичко. Последното, което Лари запомни, беше показания в едър план огромен, вече изморено отпуснат член между краката на Том. На екрана се появи надпис: „Край“. След това, известно време, по него нещо трептеше и накрая се появиха титри: „Най-добрият приятел на момичето“. Зрителите го посрещнаха с аплодисменти. Чашите отново бяха напълнени с шампанско. Някои започнаха да проявяват страстен темперамент. Лили седна и погледна Лари. Очите му бяха затворени, той пияно похъркваше. Като се стараеше да не го събуди, тя стана и започна да си пробива път между телата на хората, лежащи на матрасите, докато стигна до изхода. Главата ѝ шумеше ог шампанското. Повече от всичко искаше да отиде на чист въздух. Вятърът духаше откъм океана и докато гледаше далечните, люлеещи се вълни, тя постепенно идваше на себе си, ставаше ѝ по-добре. — Чудесна нощ, нали? Лили трепна и се обърна. Зад нея стоеше някакъв мъж. — Искате ли цигара? — той извади сребърна табакера, щракна капачето и я протегна към нея. — Да, благодаря. — Не съм ви виждал преди тук. Отдавна ли сте в клуба? — Дойдох преди филма. — А какво мислите за това? Тя вдигна рамене и се усмихна. — Любопитно е. Мисля, че такъв филм би могъл да има голям успех на големия екран. Той щракна запалката и ѝ поднесе огън. — Да, вероятно ще се натрупа публика. А вие в киното ли работите мис...? — Колдрън. Да, имам отношение към него. Той помълча известно време и каза: — Да, аз познавам много хора от бандата на Майт, а вие?... Името ми е Курт Томини. — О! — възкликна Лили — просто не ви познах мистър Томини, тук е много тъмно. — Много ми е приятно да се запозная с вас. Продуцентът не винаги има щастието непосредствено да говори с хората. Разбирате ли какво имам предвид? — Мисля, че да. — Много сте мила. — Сигурно колкото другите... — Радвам се да чуя това — той се засмя в лицето ѝ, — не искате ли да се поразходим в парка? Трябва малко да си почина. — Да се разходим в парка? — Само това — каза той. — Не зная. Аз не съм сама, с мен... — Страхувате се, че нещо може да ви се случи? — А какво може да ми се случи? — Във всеки случай нищо, което би било нежелано от вас — отговори той. — Сигурен ли сте? — Честно казано, не. Никога не бива да се плаща, ако рибата е още в морето. — Вие женен ли сте, мистър Томини? — Като сюрприз ще кажа, не — той се засмя, — а нима на вас не ви е безразлично? Виждам, че нямате нищо против. И така, ще се разходим ли? Лили кимна. Те се спуснаха по широката стълба, след това излязоха на пътеката, посипана със сгур, преминаха през озеленената тераса и слязоха към океана. Във въздуха се чувстваше резкия, задушаващ мирис на вятъра. — Вие не сте ли били в компанията на мистър Грир? — попита Лили. — Един, два пъти съм идвал, но тук винаги е едно и също. — Изглежда ви е омръзнало? — Не, просто не ми е необходимо. Това ме забавлява, но като че ли е малко елементарно. — Елементарно ли? — Да, този свят е много детски, имам предвид филма и изобщо тези неща. За хората, които вие видяхте, това е нужно като някакъв стимулатор, за да засилят собствената си потентност. А, въобще, тук има много срам. — Защо говорите така? — А нима не е така? Помислете за това по-безпристрастно. Тези хора жадуват да видят, да понаблюдават как другите извършват полов акт, или да гледат порнографски филми и по този начин, да заличат собствените си грехове. — А това толкова ли е лошо? — Първата ми жена се увличаше от това. Стигна се до там, че започна да ми води момичета в студиото, за да се развличам с тях, а тя да гледа. — И вие го правехте? — Един или два пъти. Бързо ми омръзна, а тъи като тя настояваше да продължа, не ми оставаше нищо друго, освен да се разведа. Сега трябва да започвам всичко отначало. — Но, след като това не е било толкова необходимо за вас защо сте го правили? Той помисли няколко секунди над въпроса и. — Изобщо аз бих искал да си намеря някоя като вас. Някоя, която да чувства по-остро от мен. Знаете ли аз имам точно око. Забелязах ви веднага щом излязохте на терасата. — Не е нужно да говорите. — Защо пък не? Истина е. Мисля, че няма да се усъмните в точното ми око. Вие сте малко възбудена, нали? Никога не съм срещал такава като вас. Вече помислих за това. Петминутният разговор беше достатъчен, за да съвпаднат възгледите им. — Какво мислите за това? — попита той. — О, нищо, деиствително. — Но не сте ли съгласна с това, което казах? — Частично. — Не ви ли възбужда това? Сега мисля за него. — Май, че не съм против. — И на мен ми допада — каза той — мисля, че сте от тези момичета, които обичат горещо и силно. — Страхувам се, че грешите, мистър Томини. — Аз ли? Вие сама ми подхвърлихте тази мисъл. Вие сте момиче, което както и мъжът може да види и чуе всичко в този свят. Ще видите, ще ви убедя в справедливостта на тези думи. Усмихната, тя му отговори, сякаш казваше на себе си: — Сега мисля за моята приятелка, тя е девственица. — Ако е на повече от петнадесет години, тя вече не е момиче. — Да, може и така да е, но тя е на около двадесет. Курт Томини се спря. — Истина ли е това? На толкова години да е още момиче! — Кълна се, от все сърце! — каза Лили. — Ако това е истина, тя или е дебеланка, или има някакъв дефект. — Тя е много изящна, стройна, мила. Всеки мъж би искал да преспи с нея. Но тя просто не признава секса. Той поклати глава и продължиха по-нататък. — Това, като че ли е рядкост в нашия век — каза той. В края, зад лехата имаше басейн. Щом тръгнаха към него, той я прегърна през раменете. — Май, че няма смисъл... Доста ми омръзна. Той я придърпа още по-плътно до себе си. — Нима не искате да помогнете на моето точно око? Трябва да ви кажа, че вече се сварих в панталона си, докаго говорехме. Тя се опитваше да се освободи от обятията му, но го правеше с половин сила. — Все пак виждам, че не искате да ми кажете истината. Нали сега сме сами? — Глупаче, ти още не знаеш какво може да се хареса в една жена. Тя чувстваше дишането му на шията си. — Вие не можете да си представите какво чувства мъжът, когато иска да направи жената щастлива. Членът му е пълен с ерекция и от края му капе сок. Това е величайше чувство на удовлетвореност. — Но в клуба има момичета... — Не тези — продължи разпалено той, — всяка една от тях, достатъчно е само да се хванеш, веднага ляга, вдига полата и разтваря крака. Такива само в студиото имаме десетина. Пък и при мен работят още толкова. Всички те искат от мен нещо повече — повече пари, главна роля, накрая да се оженя, огромна издръжка. Всички тези девойчета си пробиват път с предника, просто със своята... Ето защо не искам да си имам работа с тях. За мен това е достатъчно. — Но защо сте убеден, че аз не съм от тях? — Убеден съм, че не умеете да играете като тях и това ми позволява да се надявам, че се отличавате от тях. Вие разговаряте по друг начин и аз се отнасям по друг начин към вас. Много ми е нужно да ми се отдадете. Аз толкова го искам! Той притисна бедра към нея и тя почувства напрегнатия му член, опрян между краката ѝ. — Победена съм — каза тя и придаде на гласа си най-тънкия и нежен израз, на който само тя беше способна — но ще бъдете разочарован, ако прекарате с мен една нощ. — Аз съм много мек човек. В това май е най-големият ми недостатък. Има само един път да постигна пълно удовлетворение... — той замълча. — Но, струва ли си да говоря за това? Не ми обръщайте внимание. Днес говоря прекалено много. Няколко мига те стояха мълчаливо и се прегръщаха. Неговият напрегнат член мръдна и тя почувства, че сама неволно му се поддава. — Добре, ето сега... много те искам! Много ми е необходимо, точно сега, може би, това ми е по-нужно отколкого на обикновения мъж. От момента, в които разбрах, че нито веднъж не съм усетил пълно удовлетворение от жена, стигнах до мисълта, да създам секта. Всички нейни членове са от същия сорт като мене. Ние се занимаваме със секс заради секса. Досега никой не знае истинските имена на членовете на сектата. Можете да си представите колко образцово са поставени нещата. И все пак, докато не ви видях тази вечер, нищо друго не ме съблазняваше. Много бих искал да се срещна с вас там. — Как мислите, ще ми хареса ли това? — Чували ли сте за Блек Нет? Навремето вестниците много писаха за това, нашата секта е нещо подобно. За всички нейни членове сексът е бог. Затова преходът към култа на секса е напълно естествен. При нас за една нощ девственицата може да научи повече, отколкото другите научават за цял живот. Но, както ви казах, при нас се пази пълна тайна по отношение на членовете на сектата. Всеки слага калпак на главата си с дупки за очите. Вашето присъствие ще бъде известно само на мен. Боже, само като си помисля за това... — и той отново започна да я притиска към себе си. — Не зная... Това е неочаквано за мен. Но аз ще помисля. — Да, моля ви, искам да помислите върху предложението ми. Само че, струва ми се, мислите за това повърхностно. Лили обеща да помисли и да му даде отговор, когато той и позвъни. — Това вече е друго — каза той и те се отправиха към терасата. „О, дявол да го вземе, Жанет — помисли си Лили.“ Chapter Six ЧАСТ VI # На следващато утро Лили, спъвайки се, излезе от спалнята и намръщена от ярките слънчеви лъчи, влезе в дневната. Жанет показа главата си от кухнята. — Ей, сънливке, как си? Чувствам, че тази нощ си имала истински партньор! Лили се прозя и седна, по-скоро се простря в креслото. — Можеш сама да опиташ, ако имаш такова желание. — Защо, толкова ли е лошо? — Едно е да бърбориш, а друго е да се занимаваш с това. О, главата ми, Джейн, ела, погледни няма ли дупки в нея, имам чувството, че са ми я пробили. Приятелката ѝ се появи с поднос, на който имаше закуска. — Боже! Сега нищо не мога да погледна — измънка Лили, а главата ѝ се цепеше от мисълта за шампанското. — Виж, налей ми чаша доматен сок. Като свършиха със закуската, момичетата седнаха на дивана, загърнати в пижамите си с чашка нес кафе в ръка. — Разкажи ми как беше нощес? Така ли е, както бяхме чували? Лили кимна: — Във въображението всичко е далеч по-привлекателно. — А Лари? Той не... — Тъкмо той е на определено ниво. Той просто е луд по отношение на това. И Лили разказа всички подробности и събития от миналата нощ, в това число и за разговора си с Томини, за това, че той чака отговора ѝ. — Боже мой! И Лари заспа така лениво? — попита Жанет усмихнато. — И ти трябваше да се събличаш заради този жалък тип? — Е, защо, той можеше да се събуди всяка минута. — Как мислиш той способен ли е в любовта? — Можеш да ми вярваш, в любовта той може да обработи без грешка няколко такива като теб и мен. Жанет вдигна вежди и отиде в кухнята, за да приготви още кафе. В кухнята се замисли струваше ли си да каже на Лили за приключението си с полицая. Ако разкажеше. Лили щеше да се учуди, но можеше даже да се обиди. Та нали една за друга те станаха любовници, но по-добре щеше да бъде Лили да не знае за това. Защото, от една страна, тази среща можеше да прерасне във връзка, а от друга — договорът им се отнасяше само до Лари и Лили можеше да ревнува. Странно, как се беше променила. По-миналата нощ би се възмутила, ако разбереше, че Лари е предложил на някоя да я заведе на кино, а сега не чувстваше нищо друго, освен лека ревност. Опитът ѝ с Дик я пробуди повече, отколкото тя предполагаше. — Какво ще правим днес? — попита тя с бодър глас, когато влезе в столовата с новата порция кафе. — За мен най-доброто сега е да отида на брега на океана, да се изкъпя и да подремна час, два. Приемаш ли тази идея? — Нямам нищо против. Ще взема само нещичко да се подкрепим през деня. Ласкавото море, чистият вьздух им подействаха благотворно. Ранното утро постепенно се смени с горещо пладне. Някъде след два часа, капнали от жега и безделие, те се върнаха в бунгалото. Когато минаваха покрай шарения павилион на Родклиф се отвори една врата и срещу тях изскочи черен пес и след него излезе Чет Хилмън. — Лили! — извика той, — какво сте се разсъблякли така? — Хелоу, Чет. Джейн, това е Чет Хилмън. Момчето, за което ти казах, че се занимава с рисуване. Е, как е, Чет? — Отлично, вчера завърших едно платно — пет фунта. Харесва ли ви моят нов приятел? — и той показа кучето. — Отличен пес. А как се казва? — Рембранд. Най-големият му талант е, че страхотно гони котките. Той извика кучето, то се втурна кьм него и започна да се умилква. — Ще ми помогнете ли да се справя с покупките? Трябва да се занесат в кухнята. Извадиха чантата от колата и се отправиха към бунгалото. — Виждам, че се връщате от плажа? — Да, беше направо възхитително. Нали няма да се обидите, ако се преоблека, Чет? — Разбира се, че не — отговори той. — Мисля, че засега можем да пийнем по чашка вино. Вие какво мислите? — Отлично — каза той и отиде в кухнята да изпразни чантите. След пет минути те вече си пийваха вино. Джейн и Лили си облякоха удобни пижамени костюми. Кучето весело тичаше из стаята, а после се укроти в краката на Лили. — Мисля, че на това кученце ще му е по-удобно да живее у нас, — каза Лили, наведе се и погали кучето. — Той е хитър, малък мошеник. Виж, Лили, той вече започва да флиртува с теб — каза Жанет, усмихната. — Той много бързо се привързва — каза Чет, — веднъж се залепи за мен на брега и не ме остави. Наложи се да го взема със себе си. Искам да го нарисувам — засмя се Чет. Песът легна по гръб и вдигна лапи и Лили започна да му чеше корема. Долната му част неволно започна да се движи. — Мисля, че кучето е много любвеобилно — каза Лили. — Виж, Лили, той определено ти скача. Мисля, Чет, че той явно е възбуден — кокетничеше Жанет. — Е, какво пък, всеки човек обича да го галят. Нали, момче? — обърна се Лили кьм Чет. — Лили...! — Жанет се изчерви. — А, може би е по-добре да го пусна на улицата? Чет започна да заеква и постепенно руменина обля лицето му. Лили явно се понапи. — Вече се чувствам добре — каза тя, стана и отвори вратата. — Измитай се! Измитай се, Рембранд! Само че кучето я хвана за крака с предните си лапи и започна да се търка о нея. Дългата, червена област на члена му заподскача между лапите му. — Трябва да смениш името на песа си — засмя се Лили, — повече ще му подхожда името Дон Жуан. Чет беше забил поглед в чашата си и не повдигаше очи. — Какво ще кажете за още един тур, Чет? — Дявол знае... аз, май, трябва да си ходя... — А според мен, сега е време за друго — разпалваше го Лили. — О’кей — отговори той. Джейн допи чашата си и отиде в кухнята. Обстановката явно се нажежаваше. — А ти разбра ли какво искаше твоето куче? — попита Лили. — Аз... аз мисля... Явно това му хареса. Така ли е? Момчето чак заекна. — Чет, а ти помниш ли оня ден на брега? Той кимна с глава. — Ти беше тогава като твоя пес сега. Той се опита да премести поглед от нея и неспокойно прехвърли крак върху крак. — Е, не е ли истина? — продължаваше да го разпитва Лили. — Да, май че е така — произнесе той някъде долу. — Погледни ме, Чет — момчето вдигна очи, — знаеш ли какво ми харесва в теб? — Не зная. Може нещо и да ви харесва. — Тогава ще се опитам да ти отговоря сама: желанието ти да ме обичаш, нали така? — Може и да е така. — Добре — произнесе тя и плътно се доближи до него, — но нима не знаеш, че за да се харесаш на една жена, трябва да ѝ казваш комплименти? — тя сложи ръцете си на раменете му и го погледна в очите. — И на вас ли? — Разбира се! — усмихна се тя. — Чет, а ти какво харесваш в мен? Гърдите ми, краката ми? Не искаш ли да поиграеш с мен на любов? — Какво? Какво да направя с теб...? — Нима не обичаш да играеш на любов? Как... не ти ли се иска да легнеш с мен? — тя премести крака си и халатът ѝ се отвори отдолу, не напълно, но достатъчно, за да може Чет да хвърли поглед и да забележи просветващия през коприната черен триъгълник от коси. Той го гледаше вече, без да откъсва поглед. — Кажи ми. — Разбира се, аз много искам... с тебе... — почти викаше той. Лили се наведе и започна да разкопчава халата си отдолу. Като го разтвори, тя се обърна към Чет. — Е, как е? Може би сега ще заскачаш като твоя Рембранд? — някак си случайно, тя дръпна ципа на панталона му, спокойно пъхна ръка и извади члена му навън. Хвърли поглед на това нещо и горещо го целуна. Ето това се казва нещо! Преди да успее той да съобрази, колко приятно е това моментално избухнало чувство, обхвана го възбуда, а ръката му сама се оказа между краката на Лили и започна нежно да гали пухкавите гънки на нейното тяло. Те бяха толкова увлечени в работата си, че даже не обърнаха внимание на Жанет, която се върна от кухнята, вкамени се и застина до вратата като ги видя. Тя наблюдаваше сцената в стаята с широко отворени очи, като омагьосана, следеше как ръката на Чет обхвана талията на Лили, коремът му започна да се движи срещу нея, а краката му бяха широко разтворени. Тя не се намесваше в играта им, следеше я, без да откъсва поглед, с нетърпение очакваше момента, в който те ще се съединят. Тя видя, че той все по-плътно и по-плътно се притиска към Лили, а тя се поддава и изпъчва корема си срещу него. — Да отидем в спалнята — предложи тя, — там ще е по-добре. Накрая тя видя Жанет и през рамото на Чет ѝ махна с ръка, като покана да ги последва. След това се измъкна от обятията му и изтича в спалнята. В движение хвърли красивия си бански костюм. Чет се втурна след нея. Жанет почака няколко минути, но почувства как в нея расте възбудата. Тя чу как заскърца спалнята под натиска на телата и как захърка момчето. Повече не можеше да се сдържа. Както стоеше, разкопча халата си, хвърли го на пода, сутиенът и бикините също се намериха там. Тя буквално влетя в спалнята, видя Лили и Чет, тясно преплетени един в друг. Тя скочи отзад, притисна голото си тяло към гърба на Чет, така че се получи жив сандвич. Чет беше пълнежът му. Неясно откъде се взе майсторството на Жанет, но тя любовно обработваше с горещи целувки всяка част от неговото тяло. В същото време ръцете ѝ грижливо галеха хълбоците и бедрата му. С някакво извратено, неизвестно на самата нея чувство, тя намери най-приемливия, най-съответстващия ѝ начин за изразяване на страстта си. Едва започнал движенията си, Чет изведнъж свърши. Той издаде някакъв невъобразим хрип, бедрата му бясно заработиха. Беше на върха на блаженството, но като видя разочарованото лице на Лили, той помръкна и се отдръпна от нея. — Вече свърши? — попита тя, с явна досада от това положение. Чет седна на края на леглото и се загледа в члена си, който се сгърчваше пред очите му. — Аз ...простете ми... но то е защото ми беше много приятно... Не можах да се сдържа... Момчешката му конфузност накара Лили да забрави недоволството си. — Това е само, защото е начало? Нали, Чет? — Аха! — Мисля, че само ако малко си поиграеш със своя джокер, той отново ще скочи. Той я погледна. Погледът му беше пълен с разочарование и надежда. Разбираше, че тя иска да го подкрепи морално. — Хайде, няма да съдим това момче строго и ще му дадем възможност да се отличи. — Бъдете сигурни — отзова се той, ободрен от призива и вида на Лили. Започна да я целува енергично, дръзко и настойчиво, така че след известно време, членът му вече подпираше корема ѝ. В отговор тя го гъделичкаше с език, галеше раменете и тила му, късите, къдрави коси. Той се гънеше и се търкаше о нея. Жанет гладеше голите гърди на Лили, стисна едното ѝ зърно между показалеца и средния си пръст и започна да си играе с него, докато то стана твърдо. Притисна тялото си към Лили и когато Чет сменяше позата си, залепи се за нея, и цялата се затресе от страст, като предаде и на Лили своята възбуда. Членът на Чет, след като попадна в топличкото убежище, оживя и се вдигна. Трогната в душата си от невинността на момчето и от неговата неопитност в любовните дела, Лили промуши ръката си между коремите и с пръст напипа малката главичка на члена му. Чет беше неловък и половият акт не ставаше: ако не му помогнеше, той щеше да свърши преди да го вкара, а тя няма да успее. Очите на Чет бяха плътно затворени, челюстите му — стиснати, дишането — неравно. Тя напъха неговия член в дълбочината на пухкавите гънки и стисна крака, за да не му позволи да излезе. Чет получи от това огромно удоволствие. Той почти не се движеше, но възбудата му растеше. Космите му се овлажниха. Хищните устни на Джейн се впиха в шията на Лили. Задъхана от страст, тя питаше: — Лили, хубаво ли ти е? Наистина ли ти е приятно? — Да, това е чудесно. Той е такъв хлъзгав, горещ тича в мене като вихър... О боже, Джейн! — думите и още повече възбуждаха Джейн, която аха-аха щеше да свърши и започна да охка и да стене като ранено животно. Силно изпъната, тя се търкаше о Лили с бедрата си, като се стараеше да попадне в такт с движенията на Чет, за да си представя, че именно тя, а не Чет доставя удоволствие на Лили. Тя пусна ръката си между краката му и почувствала влажността, и топлотата на торбичката му, започна да търкаля яйцата му и резервоара с бъдещия еликсир на любовта. Именно това не достигаше на Чет. Докосванията на ръката на Джейн го подбираха като удари на бич. Той започна бързо да движи бедра насам-натам, като забиваше члена си все по-дълбоко и по-дълбоко, подстрекаван от насрещните движения на Лили. Тяхните косми се заплитаха и се разплитаха, гънките на пукнатината ѝ съвсем се обърнаха, като при това разголиха напълно чувствителните ѝ места. Влагалището ѝ спазматично се свиваше и поглъщаше мощната карфица, след това се разпускаше и когато мощният член се движеше, а краят на главата излизаше навън, влагалището отново поглъщаше инструмента в себе си. И всичко това до момента, в който той изпусна последните капки предварителен сок, и изведнъж пръсна струя. След това от жадно разтворената пукнатина се проточи малка струйка течност към закръглените половинки на задника на Лили, на чаршафа. Джейн си играеше с мъхнатата торбичка, като удвояваше усилията си в моментите, когато клатещите се яйца шляпаха Лили по бедрата. Джейн вкара показалеца си в хлъзгавата пукнатина и го обърна така, че да докосва долната част на главата на члена като възглавничка. Но и нейната собствена пукнатина жадуваше същото дразнение. Между краката ѝ пареше, Джейн страстно искаше, Лили да види как и неиният канал се пълни с гореща сперма. Джейн беше готова да продължава същото това с когото и да е, и с каквото и да е. Лили, като почувства в себе си пуснатата от Чет струя, така го отблъсна от себе си, че той се преобърна по гръб и преди да разбере какво става, тя захвана с устни члена му и продължи тези възхитителни всмукващи движения, които правеше с влагалището си. Такова съединение с члена на Чет предизвика усещане за още по- голяма близост и вълна на екстаз отново премина по цялото ѝ тяло. Изведнъж тя почувства, че ръцете на Джейн обхванаха бедрата ѝ. Всичко беше отворено: кораловите устни бяха широко разделени, а по къдравите ѝ косми се стичаше сок. Джейн беше охваната от същите чувства както и Лили. Тя също разтваряше бедра и всичко останало. В този момент тя усети прилив не само на желание и страст, но и на ревност. Кога се е научила Лили да раздава любовта си на момченца! А момчето, загубило вече всякакъв контрол над себе си лежеше под нея с отворена уста като риба на сухо, задъхан и стенещ, като животно и то точно тогава, когато Лили му даваше нещо, което Джейн нямаше нищо против да получи самата. Тя с вик се нахвърли върху Лили, притисна се към нея и започна да се търка с корема и бедрата си о нейния задник и бедрата, и със своето влагалище о нейното. Тя, сякаш беше побесняла и движеше Лили, като че си имаше работа с момче, стенеше в екстаз, опитваше се да откъсне Лили от Чет и да я запази за себе си. Клиторът ѝ се хлъзгаше между гънките на влагалището на Лили. Като си избра удобно положение, тя започна да прави кръгови движения с тялото си по задника на приятелката си, хванала с ръце двете ѝ половинки и разтворила ги колкото се може по-широко, тя се опитваше да вкара клитора си в ануса на Лили. Накрая успя да попадне точно в центъра на сфинктера. Лили зави от наслаждение. Тя чувстваше, че влагалището на Джейн е плътно прилепено до нейното, че здравата, лепкава пръчица влиза в нея и това предизвика в нея усещането за необичайно удоволствие. Тя вдигна глава от члена на Чет и го пусна. После го хвана с ръка в основата и с удовлетворение усети как той се втвърдява. Всяка въздишка на Чет, всяко негово движение показваше колко е възбуден. Тя отново захвана с устни главичката на члена, смучеше я, докосваше с език малкия отвор, като се опитваше да го разшири, за да отвори канала за оня необичаен сок, чийто вкус тя вече познаваше. Тези леки докосвания с език, гьделичкането със самия му край, отначало предизвикаха появяването на няколко капки, които тя облиза, трепереща от удоволствие, а после, сбрала устните си на тръбичка, започна бавно да издърпва главичката през плътния пръстен. След това вкара члена по цялата му дължина, смъкна кожата му надолу и като движеше голата главичка вътре в устата си, едва ли не го погълна. Възбудата на Чет стигна предела си, той застена и задъхан се разреди с гореща струя. Лили почувства, че този поток пръсна направо в глътката ѝ. Докато го гълташе едва не се задави. В отговор на стоновете и въздишките на Чет, Джейн засили своите движения. Тя не позволяваше на Лили да се обърне и да смени позата на бедрата си, работеше енергично, като не се отделяше от тялото ѝ нито на сантиметър. Все по-мощен започна да излиза ствола на члена от устата на Лили. Промъкнала ръка между бедрата на Лили, Джейн докосна клитора ѝ и започна енергично да го търка. Лили прехапа устни от болка, но новата вълна на удоволствие се надигна в нея и влагалището ѝ ту се разтваряше, ту се затваряше от трескавите движения на пръстите на Джейн, а анусът ѝ се свиваше и приемаше в себе си малката шишарка. Не след дълго и двете момичета спряха и замряха, изпитали нарастващия и приближаващ се миг на оргазма. Чет, отпуснат в изнемога и напълно удовлетворен, ясно видя настъпването на висшата точка на екстаза. След като Чет си отиде и те малко поспаха, Лили разказа за Курт Томини. За първи път забеляза, че гледната точка за секса на Жанет се е променила. — Не мога да го обясня — каза Джейн, — но имаше моменти, докато ти се наслаждаваше с Чет, когато и аз го исках. И тя посвети Лили във всички подробности на това, което стана с нея и Солберг миналата нощ, как самата тя е почувствала, че е готова да се отдаде. Тя беше усетила колко приятен би могъл да бъде един мъж, беше ѝ харесало. — Но ти все пак си остана девойка? — Ако може така да се каже — усмихна се Джейн, — вече много мъже са се опитвали да ме овладеят, но след като не получат желаното, те се вбесяваха и отчаяно ругаеха, но аз не отстъпвах и останах недокосната. А струва ли си да се хваля с това? Мисля, че ако утре Чет се разсъблече и само да ме повика с пръст, ще може да прави с мен каквото си поиска. — Слушай, Джейн, а какво мислиш за предложението на Томини? — Тези номера са в стила им. Остави ме да помисля. Честно казано, може пък и да не е лошо. — Курт каза, че всичко се прави в маски, никой не знае що за хора го обкръжават и с кого си има работа. Каза, че за това ще знае само той. Пусна ми една интересна фраза: „Девственицата там, само за една нощ може да научи за секса повече отколкото за целия си живот“. За една нощ! Какво мислиш за това, Джейн? — Да не се забъркаме в някоя история. Предполагам, че разбираш за какво говоря? — Слушай, не мисля, че всичко е чак толкова страшно. Към тебе там трябва да се отнесат ласкаво, не могат да ти направят нещо лошо. Жанет помисли няколко минути, но, постепенно, отхвърлила някои съмнения, стигна до решителния извод. Тя излезе от състоянието на тежки размисли и се върна към веселото си настроение. — Е, добре — каза тя — да става каквото ще става. През следващата седмица, както обеща, Томини позвъни на Лили. Когато тя вдигна слушалката, той я попита: „Сама ли сте? Можете ли да говорите?“ — Да, всичко е наред. — Надявам се, че си спомняте за организацията, за която беседвахме? Е, ще можете ли да прекарате там предстоящата нощ? Какво мислите по този повод? — Да, но ще ми направи ли това силно впечатление? — Много силно — той се засмя в слушалката. — А вашата Джейн? Тя също реши да дойде? Ами, чудесно. А сега ме слушайте внимателно. Моята секретарка, мис Джордж, ще ви се обади в осем и половина. Моля ви за извинение, не бих могъл да го направя сам, тъй като съм един от официалните лица на организацията, ще се видим там по-късно. Да знаете, че мис Джордж е верен човек. Спокойно направете всичко, което тя ви каже и всичко ще е наред. Вярно е, че тя е много рутиниран човек, но вие не обръщайте внимание на това. Тя ще ви обясни къде и кога ще се срещнем. Всичко ли е ясно? — Напълно — отговори Лили. — И така ще се срещнем през нощта на събота срещу неделя, а след това... Той затвори преди тя да е успяла да каже каквото и да било. Точно в осем и половина секретарката на Томини пристигна пред бунгалото със скромен, но комфортен открит форд. Тя беше от типа на лелите на средна възраст, в тъмна рокля и със старомодна прическа. Като обърнаха на юг покрай брега, тя спокойно ги инструктира както се съветва дъщеря, която отива на първата си среща. — Нека нищо от това, което ще видите тази нощ не ви шокира, нито някой акт, нито ритуал, — преди да се присъедините към останалите, ще ви изпитват, ще определят вашите собствени наклонности. Сега за процедурата, която започва веднага щом пристигнете. Разбира се, ще ви завържат очите и ще ви преведат в помещението, където се обличат. Ще ви махнат превръзката. Там вие и двете ще се измиете ще се облечете от главата до петите в наметало. Първото и най-строго правило е да не показвате главата си по време на цялата церемония. Името ви не бива да се знае от никого от присъстващите, а след края, отново ще се върнете в това помещение, където ще се срещнем. Имате ли някакви въпроси? Момичетата мълчаха. Мис Джордж зави по горния път и спря. — Тук трябва да ви завържа очите - каза тя с малко извиняващ се глас. Тя извади от чантата си две превръзки — бяла и черна. — Коя от вас е девственицата? Жанет се изчерви. — Аз съм — тя взе бялата превръзка и се усмихна на секретарката. Мина около половин час, преди колата да спре. Нищо не се чуваше. Лили почувства, че някой ги наблюдава. Поведоха ги по стълба и ги въведоха в някаква зала, после минаха много стълби, завои, отварящи се и затварящи се врати. Накрая им свалиха превръзките. В помещението с тях имаше още двама, целите увити в черно. На момичетата бяха връчени наметала, а след това черните фигури ги заведоха до вратата и ги поканиха да влязат. — Бррр... Ама, че студ. Имам чувството, че ме водят в мавзолей. Виж, наоколо. Това беше подобие на гробница от сив камък, с падаща неизвестно откъде светлина, но с кондензация на въздуха. — Ако ме питаш, Жанет, тук не е по-лошо от хотел „Лукс“. Те се съблякоха и отидоха в стаята с надпис „баня“. Стените и пода бяха украсени с резба, на тавана проблясваше голямо антично огледало, подпиращите свода колони бяха боядисани в златист цвят и с формата си напомняха гигантски фикуси. — Тук е доста фантастично — усмихната каза Лили и завъртя крана на душа, — но е направено с всевъзможна непристойност. След като внимателно се измиха, те започнаха да обличат необичайните дрехи и откриха в тях нещо много учудващо, всяка дреха имаше по двадесет и четири дупки, напълно достатъчни, за да премине ръката ти и в същото време особената кройка прикриваше тези дупки. Момичетата сложиха на главите си качулки от мека, падаща свободно материя, където имаше отвори за очите, носа и устата. — Ако можеха да ни видят ку-клукс-кланловците — каза Лили като се гледаше в огледалото и въртеше глава — май щяха да ме вземат... — тя спря, защото вратата се отвори и две фигури с дълги горящи свещи влязоха при тях. Те заведоха момичетата в хола. В тъмния коридор, през който преминаха, мъждукащата светлина на свещите изваждаше от тъмнината двойните метални пластини на двете страни с изображения на странни порнографски сцени, служещи за украшения на коридора. Някъде отдалеч се чуваше безкраен химн. В края на коридора се отвориха две врати, боядисани в светло. Дъхът на момичетата секна. В първата секунда нито една от тях не разбра какво точно става. Пред тях имаше голяма аудитория от хора. Те различиха две колони, украсени лежащи фигури на жени, с вдигнати крака, така че се виждаха влагалищата им, в които беше пъхната по една свещ. Една от съпровождащите хвана Жанет за ръка и я поведе през прохода, заграден от свещници, които представляваха дванадесет голи фигури. В полумрака се чу тихо пеене и Лили забеляза, че помещението е пълно със седящи на пода хора, които в този момент започнаха да се клатят насам-натам. Техните дрехи се разгръщаха и през тях се показваха голи тела. Фигурите се движеха в някакъв унес, или по-скоро, сякаш бяха изпаднали в транс. Лили мина през прохода и забеляза, че приятелката ѝ е изчезнала. Обърна се и видя, че Жанет сяда пред някаква бронзова фигура. Пеенето спря, около Жанет се появи човек в червено. Протегнал ръце над момичето, той три пъти се поклони. След поклоните невидимите хора се развикаха: „Да живее дяволът! Хайл Луцифер!“ Проповедникът имаше златна престилка, в ръката си държеше златна купа. Той я вдигна, запя литургия, а после пъхна пръста си в купата и започна да пръска червена течност, като кръв. В полумрака Лили видя как двама със свещи хванаха Джейн под ръка и я заведоха до проповедника. Когато тя се изправи пред него, други двама изнесоха малък олтар и го сложиха на пода, до тях. После се върнаха на мястото си и проповедникът подаде купата на Жанет. Щом тя започна да пие, разнесе се пеене: „Хвала на сатаната на секса!“ Под звуците на пеенето помощниците смъкнаха дрехата от Жанет и я сложиха да легне на олтаря, като поглаждаха с длани тялото ѝ. В аудиторията настъпи тишина. В тъмнината се чуваше само дишането на хората. Лили чакаше. Стори ѝ се, че мина цяла вечност, откакто беше започнала процедурата. Жанет лежеше на олтара като на кушетка. Лили беше поразена от това сходство, отдаде го на случайността. Проповедникът се приближи до Жанет, хвърли дрехата си, остави покрита само главата си. За миг той се наклони над Жанет, огромният му, напрегнат член се вряза в момичето. Жанет тънко и пронизително изпищя: това е, тя вече не беше девственица. В това никой не видя нещо изключително, но всички някак си се възбудиха. Проповедникът се обърна към аудиторията и всички забелязаха стърчащия му член, изхвърлящ сперма. След това го наметнаха и той отстъпи в тъмнината. Помощниците му грижливо изтриха следите от кръв и сперма от бедрата на Жанет, помогнаха ѝ да се облече в черна дреха и като я отпратиха от олтара, дадоха знак за край на церемонията и за началото на всеобщата оргия. Появи се мека разсеяна светлина и мигновено цялата сцена се превърна в някакъв невероятен, развратен спектакъл. Статуите във вид на гигантски свещници, бяха ярко осветени. Жените легнаха около тях, разглеждаха ги и масажираха органите си. Скоро около всяка жена се групираха по двама-трима мъже. Заинтересувана от една съвсем младичка жена, която привличаше мъжкото внимание повече отколкото останалите, Лили се премести по- близо. Даде ѝ осемнадесет години като съдеше по свежото тяло. Но това, което жената правеше доказваше в най-висока степен опитността ѝ. Полулегнала-полуседнала, вдигнала единия си крак така, че да се виждаха всички дълбоки гънки, покрити с белезникави косми, тя държеше в дясната си ръка свещ и я движеше, сякаш мъж си точеше члена. След това тя рязко я напъха в себе си, съедини бедрата си и блажена усмивка се проточи на покритото с качулка лице. Движението на ръката и насам-натам, някак се отразяваха в сладостните извивки на тялото ѝ. Свещта ту изчезваше, ту се появяваше. Това доведе всички присъстващи до изстъпление. Девойката беше блестяща ексхибиционистка и изглеждаше, че сама иска да възбуди останалите, за да възбуди по този начин и себе си, и да удовлетвори неистовия си глад. Методът със свещта, който тя използваше, явно беше най-ефективен. Тя се извиваше, галеше се, действаше с пръстите си така, сякаш едновременно ласкаеше и точеше члена на всеки присъстващ в залата, гънеше се и заставаше в най-невероятни пози, за да демонстрира най-съкровените ѝ части и с това да разпали още повече другите. Тя коленичи и започна да върти свещта между краката си. После седна и започна да движи бедрата си назад-напред и го правеше така, че розовите ѝ гънки като че ли засмукваха, а после изпускаха свещта. Всичко това се съпровождаше с похотливи извивки на тялото. Тя толкова разпалващо галеше сама себе си, че мъжете наоколо започнаха да дишат често и възбудено, без да имат сили да сдържат тръпката на въжделението. След няколко минути, изменила своята оригинална поза, тя се изпъна, отдъхна удовлетворено с чувството, че ей сега ще свърши. Един от мъжете започна все по-често да движи ръката си по члена. Членовете на останалите мъже също се изправяха, ту тук, ту там се виждаше, че от шепите им излиза сок, предшестващ окончателното изригване. Изведнъж, сякаш, задъхала се, свила гръб и вдигнала крака, девойката конвулсивно се затресе и тръпка премина по тялото ѝ. И в този момент, мъжете започнаха да свършват, окъпваха със сперма цялото ѝ тяло. И когато и последният стигна до оргазъм, тя се изпъна под този дъжд, а после започна да размазва по тялото си капките бял сок. Най-последният, който свърши, се беше приближил и започна да описва кръгове в старанието си да улучи нейните розови устни. Девойката със смях се опитваше да се отмести и накрая избяга в тълпата от преплетени в екстаз тела. По време на тази процедура Лили промуши ръка в една от незабележимите дупки на дрехата и вкара пръста си във влагалището, неволно повтаряше движението на свещта. Сега, освободила пръста си, тя почувства как сокът на възбудата потече по бедрата ѝ. В края на залата изникна мъжка фигура и оповести: желаещите да се сгреят нека да се смъкнат долу, който иска да се поразвлече по-интимно — да заема помещението. Лили заедно с тълпата тръгна по посока на този глас. — Четно число на групите, лейди и джентълмени, който възглави групата, да брои по дванадесет души... Заемайте местата... Започна всеобща суетня. — Разпределете се по групи! — развика се някакъв мъж с пъстра лента над главата — заемайте местата! Ако сте направили избор, всичко е наред! Тръгвайте! Лили се оказа в някаква група. Мъжът дойде, ограничи мястото на групата с лентата и я отдели от останалите. Хората сами се притиснаха един към друг. Краката на присъстващите, бедрата, задниците, всяка част на тялото се опираше о съседа. В тясното помещение стана трудно за дишане. Съществуват различни мнения за любовните игри, които да ангажират всички без пряк контакт, но тук имаше именно контакт на тела. Хората като кукли започнаха да скачат, да се смеят, да се опитват да произнесат някакви нечленоразделни звуци, да се крият един от друг, да се притискат... дива, растяща сексуална беснотия. Лили изпитваше странна смес на всякакви чувства от сладост до отвращение. Усети как някакъв мъжки член здраво и мощно се опира о нея, отзад в гънките на двете ягодици. Друг член се мотаеше някъде около бедрата ѝ, нечия ръка я опипваше между краката. Тя се дръпна и почувства някакви пръсти, които бяха намерили дупка в дрехата и се плъзнаха към гънката ѝ, като разтваряха бедрата ѝ, докосваха твърдите ѝ косми. Нейната собствена ръка усети нечие голо бедро, после гладък корем, хлъзна се с въртеливо движение по дебел, щръкнал член. После пръстите ѝ попаднаха на пухкаво хълмче и влязоха във влагалище. Всички части на човешките тела кореспондираха с нейното тяло. Хората ту викаха, ту ахкаха, реагирали на нечие съприкосновение. Изпитваха последователно болка, а после наслаждение. Един мъжки член все повече се напрягаше и се опираше в бедрата на Лили, след миг тя почувства как по тялото ѝ потекоха горещи капки. Една жена, точно до Лили, притисната като сандвич между двама мъже, напрегнато се опитваше да хвърли дрехата си през главата. Изведнъж тя извика и двамата бяха вкарали членовете си в нея — единият отпред, а другият отзад. Краката ѝ се откъснаха от пода и като ги хвана, единият мъж я теглеше към себе си, а другият я стискаше за гърдите и я натискаше отзад. Тя така закрещя в екстаза си, че гласът ѝ покри шума на тълпата. После погледът ѝ попадна на друга жена: гърдите ѝ бяха изскочили през разреза на дрехата и към всяка една се беше залепила по една мъжка уста. Всеобщото безумие шокираше и възбуждаше Лили. От една страна тя беше уплашена от бясния натиск на човешките тела върху нея, от друга — тя също започна постепенно да навлиза във всеобщото взаимно търкане. Отначало тя се промушваше, извиваше тяло в притисналата я тълпа: ту си разчистваше пътя с ръце, ту се сблъскваше, отклоняваики нечии обятия. Ако в тази гъстота пръстите ѝ попадаха на някой член, тя леко го стисваше или го дръпваше, след което следваше вик: ако някой я пощипваше по бедрата, тя веднага си връщаше на някое голо бедро, па макар и принадлежащо на друго лице, ако някоя ръка силно я стиснеше за гърдите, тя с не по-малка сила впиваше зъби в първото попаднало ѝ парче човешко месо. Цялата тази тежко дишаща човешка маса, беше загубила вече човешкия си облик. Това беше планина от живо месо и нерви, нищо повече. Беснотията продължаваше няколко минути, след това това кълбо започна да се разпада от само себе си на отделни сексуални групи, обхванати от полово безумие. Хората, отцепили се, се измъкваха от общата маса, като заговорници, лягаха направо на пода, съединяваха се с ръце, крака, тела и уста. Когато Лили измъкна от тази маса одрасканото си тяло, групата окончателно се разпадна. Всички се отпуснаха на пода. Някакъв мъж се хвърли към нея и Лили се стегна, почувствала, че той всеки момент ще я овладее. В следващата секунда ръцете му се впиха в раменете ѝ. — Не, моля ви, недейте! — помоли се тя. Той вече не се нахвърляше върху нея, напротив, помогна ѝ да стане и каза с твърд глас: — Нищо лошо няма да ви се случи. Всичко ще бъде наред. Цялата трепереше и внимателно опипваше тялото си. — Като че ли нищо не са ми счупили — опита се да се усмихне тя. — Чувствам се като ръгбистка след пробив. Сигурно е нещо такова? Мъжът отговори със съчувствие: — В края на краищата такова загряване не е чак толкова лошо. Събужда някакви интимни чувства, нали? Тя кимна утвърдително. — Аз мисля — продължи той, — че за болшинството от тези хора подобни неща водят до някакво обновление. Ние се чувстваме като хора, които отиват към небесата, трябва да ги приобщаваме към себе си. — В същата тази стая? — Не, елате, ще ви покажа къде — той я прегърна и я побутна към вратата. Като влизаха, той отново я подтикна. Хвана масивната брава и отвори вратата. Това беше висока, светла стая с дебели завеси и сребърни лампиони. Отгоре кълбовидни абажури разливаха мека светлина. Като влезе, Лили веднага забеляза в ъгъла, загърнатия в червен плащ проповедник. Сега вече нямаше съмнение, пред нея стоеше Курт Томини. — Не се притеснявай, затвори вратата — каза той. — С приятелката ми всичко наред ли е? — Разбира се! — А тя как... — Нейната студенина и обидата ли? Мисля, че сега тя се отнася към всичко това точно както и ти. — Може ли да я видя сега? — Разбира се! Сега тя е на едно своеобразно пътешествие с приключения по залите. Тя е там, откъдето извиках теб. Не искаш ли да ми направиш компания? Може и нея да я измъкнем от там... Те излязоха и спряха пред друга врата. Отвориха я и излязоха на стълбата, която водеше на втория етаж. — Е, как, е повеселихте ли се там? — попита той, като се качиха по стълбите. С него тя се чувстваше свободно. — Не съм на себе си, върти ми се главата от тези приятели. Те всичките, сякаш са побеснели. Никога не бях виждала такова нещо. Томини се усмихна: — Насилие, секс, ненавист и ревност, без лъжа и лъжлив срам — ето тук е мястото, където е позволено всичко и се използват всички средства за възбуждане. Боже мой! Ние вече сме минали през това. Трябва да се научиш практически на това как да се отърсваш от оковите на хилядолетната цензура, да се освободиш от социалното наслаждение и да покажеш цялата си истинска животинска природа, това е — той се забави пред поредната врата. — Това, което ти видя, всичко е вариант на същата тема. Те влязоха в празно помещение без прозорци, около тридесет крачки дълго. В първата минута Лили помисли, че стаята прилича на затвор: на всичките четири стени висяха оръдия за изтезаване, различни размери вериги, дълги камшици, набити с коси, палки, клещи, щипци, още някакви инструменти. На средата на стаята имаше дълго ложе, окръжено от голи хора с качулки на главите. Вниманието им беше приковано към един мъж и една жена, също голи, ако не се смятат качулките. Жената беше тъничка, черничка, източен тип. Мъжът — точно обратното — висок, с могъщо тяло, белите коси падаха на плещите, на голите гърди и дългата шия. Лили се загледа в тази двойка. Жената замахна с ръка и дълъг свистящ бич от волска кожа изсече на рамото на мъжа червена кървава следа. Бичът излиташе още и още, и тялото на мъжа се покри с белези. Тогава той се обърна с лице към нея и започна да прави опити да прехване бича. Томини се приближи до Лили и прошепна: — Ето ви още една възможност да погъделичкате фантазията си. Тя поклати глава. — Кога ще престане? Нима не вижда, че той изнемогва? — Всички са вятърничави — ексцентрични хора, ако ѝ кажат „не“, то няма да има какво да се нрави тук. Виж го. Мъжът отново падна на колене пред жената, а тя го удряше по раменете. Това, на което обърна вниманието на Лили Томини, беше членът на мъжа. той се намираше в състояние на оргазъм. Лили почувства, че краката ѝ отслабват. — Да си ходим оттук, а? — Не, защо да отидем по-близо да видим и другите. Как ти се струва? — Боже! Мисля, че те нямат нищо против също да попаднат в лапите на този дявол. — Тя, сигурно, би могла да ощастливи по този начин поне десетина. Десет души един след друг. Лили трудно приемаше действителността. — Не вярвам. Мисля, че все пак това е жестоко. Не мога да си го представя. — Какво пък, днес ще имаш случай да се убедиш в обратното, възможно е да се сблъскаш с нещо, за което не си имала ни най-малка представа. Ние много често постъпваме така с новопостъпилите. — Ще поживеем, ще видим — каза тя. Томини се огледа, всички присъстващи в залата седнаха в кръг на килима. В средата поставиха едно ложе. На всеки негов край имаше по един вал. Една от жените излезе от кръга и легна на ложето. Обърнаха ръцете ѝ, вързаха ги с ремъци към талията и след това сложиха върху нея един вал, обърнаха го, така че да се извие тялото ѝ. — Ето това е малка хитроумна игра — каза Томини — съвременна трактовка на разтягане или въртене, но тя се отличава от тях, защото и двете реално липсват. — Такава мила игра не е новост за мен — отбеляза в отговор Лили. Всеки от присъстващите имаше в ръката си малка четка с пера накрая. Те се приближиха кьм ложето и започнаха да гьделичкат с тези четки тялото на жената. Докосваха бедрата, голата ѝ гръд, а в същото време тяхната жертва се извиваше, сякаш сама подаваше тялото си на тези предмети. Кожата ѝ се покри с мехурчета. Главата и се клатеше като на кукла. — Ето това е изкуство — прошепна Томини, — обърни внимание колко леко, почти незабележимо се докосват перата до тялото. В това е цялата тайна, ако малко по-силно прекараш четчицата, цялата възбуда пропада. Тук е нужна специална практика, да, да специална! Тялото на жената се изви в дъга, напълни се с кръв, ремъците се врязваха в него, сгърчените и пръсти хващаха въздуха. Лили запуши ушите си с ръце и извика: „Престанете!“ Само че никой не ѝ обърна внимание. Единият от мъжете, който гъделичкаше петите ѝ, се приближи, надвеси се над разтворените ѝ крака. Започна да движи меките пера по гънките на влагалището ѝ, а след това разтвори с ръце пукнатината ѝ, прекара четчицата до ануса и обратно, движенията станаха вибриращи, все едно че краят на език възбужда клитора. Това довеждаше жената до състояние на истерия. Лили забеляза, че тялото, стегнато с ремъците, нямаше никакво място за движение. Това я убеждаваше все повече, че възбудата му се предаваше на останалите. После видя това, което тя не можеше да си представи: жената изпита оргазъм! Накрая, облекчена, се отпусна на ложето. Лили трепереше. Тя се обърна към Томини и продума: — Да си вървим оттук, не мога да гледам това повече. Чувстваше се някак опустошена и заедно с това усещаше нещо такова, което я възбуждаше. Защо тази сладостна агония предизвикваше у нея почти аналогично състояние? — Как могат да понасят тези неща? — попита тя, когато останаха сами с Томини, — сигурно тези ваши момичета бърборят за това, преди да легнат и да вдигнат крака, даже без да попитат как се казвате? Не е ли така? Та вие и за мен така си помислихте? — Ти си, именно, девственица — каза той, като се приближи — девственица, поне за мен. Мисля, че не би ни било лошо ако застанем на този път. Той махна качулката си и сложи ръцете си на раменете на Лили. Тя се дръпна! Всичко ѝ се стори пакост и мръсотия, при това толкова големи, че тя беше готова да отблъсне Томини и да избяга, но силите ѝ не стигнаха, за да му противостои. Лицето на Томини се зачерви. — Слушай — каза той — ако аз предлагам на една жена, то това за нея значи повече, отколкото тя може да си представи. Поне утре ще разбереш това и ще работиш непосредствено с мен. Ти знаеш, че аз мога всичко, известно ти е за Ив Ракел и Све Шорн, какво бяха те за мен?... Обикновени курви. Аз им дадох име. А каква беше цената на славата? Те прекараха с мен по една нощ, само една нощ! „И аз искам да започна така“ — помисли си Лили. За нея това беше онази мъничка възможност, на която тя се беше надявала цял живот. Тя започна с Лари и свършва с Томини. Той може да ѝ помогне. Знаеше го. Това, за което тя мислеше вече много години, беше скрито дълбоко в нея, вътрешно тя беше готова за него, но късметът не идва много често в ръцете ти. Поначало единственият ѝ коз е сексът и освен това, каква е разликата клубът на Майт или извращенията тук, в този дворец на порока? Тук беше реалният път и реалната възможност да се реализира в живота, трябва ѝ само да започне. — Помисли си за това — каза Томини, — сега си само Лили Колдрън. Момиченце с мило личице и фигурка. Утре ти можеш да станеш Лили Колдрън — звездата, със солидна сметка в банката. Той направи пауза, за да придаде на думите си повече тежест. — Вече помислих за всичко — спокойно отговори Лили, — думата ми е желязно „не“. От учудване Томини чак отвори уста. Когато тя се обърна, за да си тръгне, той я хвана, грубо я обърна към себе си и се впи в нея с уста. Тя ухапа долната му устна. — Ах, ти кучко! — той ѝ удари шамар, после още и още. Задъхана от злоба, тя се втурна към вратата, той я догони и с бясна сила я хвърли на пода. Ръцете му късаха дрехата, опитваше се да я измъкне през главата ѝ. Ето вече нейните пищни гърди докоснаха тялото му. Тя се съпротивляваше и се отскубваше, макар че вече разбираше, че е безполезно. Лили впи нокти в лицето му и направи кървави следи по него. — За всичко това така ще те отпера...!!! — той се задъхваше. Бикините ѝ се разкъсаха с трясък. С тържествен вик той се впи в гръдта ѝ. Тялото ѝ стенеше и се биеше под него. Тя видя члена му, огромен, дълъг, със заголена главичка. той ѝ го вкара, като само с един удар разтвори бедрата ѝ. Тя зави, но силите ѝ я напускаха, ръцете ѝ отслабнаха. Тя почувства как неговата машина влиза в тялото ѝ, разтваря го, стига до самия център, докосва нещо вътре. Усети, че пръстът му напипва ануса ѝ, разкрива го, прониква в него. Чувстваше болка, сладостно желание и ненавист. Той внезапно прекрати движенията си, после се приповдигна, преобърна я, безсилна и омекнала, здраво притисна устни към задника ѝ. Тя се опитваше да се преобърне, но не можеше. Изведнъж тя събра последни сили, дръпна се, почувствала напрегнатия му член опрян на ануса и. С ужас усети болката от влизащия в сфинктера ѝ член. Едната му ръка здраво стискаше гръдта ѝ, пръстите на другата разтваряха пукнатината ѝ. Движението на члена му в ануса ѝ и пръстите по клитора станаха синхронни. Той обезумя, а тя чувстваше ужасна и силна болка и наслаждение. Накрая той извади от нея члена си, покрит с кръв и слуз. Тя лежеше безсилна на пода и стенеше, закрила лицето си с ръце. Някой я вдигна и облече, но на нея ѝ беше съвсем безразлично... Когато дойде на себе си, първото, което видя, беше лицето на Жанет, склонено над нея. — Какво става с мен? — попита Лили. — Беше ти лошо и все пак ти провървя. Ето, виж... Жанет ѝ показа чек за хиляда долара и покана за проба във фирмата „Томини и Ко“. Първата мисъл на Лили беше да хване този чек, да го скъса, но тя спокойно го сложи на масичката. — Свари ми кафе и намери, моля те, телефона на Томини в бележника ми. * * * Сканиране и разпознаване: Sarassine |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Жанр | Еротичен любовен роман; Чиклит |
|
Категория | ···················· Съвременни романи и повести |
·········· Любовни романи и повести |