Сей Шонагон
Записки под възглавката

Промени

895.6-94

7

Светът под възглавката . . . 5
1. Напролет — изгревът . . . 23
2. Хубаво време . . . 23
3. Едни и същи неща . . . 27
4. Колко е тъжно, когато любимият ти син . . . 27
5. В очакване на Нейно Величество . . . 28
6. Любимата котка на императора . . . 32
7. Обичам първия ден от първия месец и третия ден от третия месец . . . 35
8. Обичам да гледам как дворцовите сановници . . . 35
9. Отскоро дворцовата стража се намираше в източната част на двореца . . . 36
10. Планини . . . 36
11. Пазари . . . 37
12. Планински върхове . . . 37
13. Равнини . . . 37
14. Пропасти . . . 37
15. Морета . . . 38
16. Императорски гробници . . . 38
17. Речни бродове . . . 38
18. Дворци . . . 38
19. Градежи . . . 38
20. В североизточния край на двореца Сейрьоден . . . 39
21. Достойни за презрение са онези дами . . . 44
22. Тягостни неща . . . 45
23. Неща, към които охладняваш . . . 49
24. Неща, заради които ти се присмиват . . . 49
25. Омразни неща . . . 49
26. Неща, от които сърцето силно се разтуптява . . . 52
27. Неща, които навяват сладки спомени . . . 53
28. Неща, които радват сърцето . . . 53
29. Колесниците на висшите придворни сановници . . . 54
30. Проповедникът трябва да има приятно лице . . . 54
31. В храма Бодай . . . 56
32. Коширакава . . . 57
33. През седмия месец е непоносимо горещо . . . 61
34. Цъфтящи дървета . . . 63
35. Езера . . . 64
36. Сезонни празници . . . 65
37. Дървета, които не цъфтят красиво . . . 66
38. Птици . . . 69
39. Изискани неща . . . 71
40. Насекоми . . . 71
41. През седмия месец . . . 72
42. Неподходящи неща . . . 72
43. Веднъж, когато си говорехме . . . 73
44. Стопанската служба в двореца . . . 73
45. Господата трябва винаги да бъдат съпровождани . . . 74
46. Веднъж зърнах Юкинари . . . 74
47. Конете . . . 77
48. Воловете . . . 77
49. Котките . . . 77
50. ’Разноцветните’ дворцови служители и телохранителите . . . 77
51. Харесва ми, когато пажовете са дребнички . . . 78
52. Добре е кочияшът да е . . . 78
53. Вечерната проверка в двореца . . . 78
54. Неприятно е, когато някой млад благородник . . . 79
55. Харесва ми, когато децата и бебетата . . . 79
56. Каква мила картинка . . . 80
57. Веднъж минавах покрай дома на знатен благородник . . . 80
58. Водопади . . . 80
59. Реки . . . 81
60. Когато напуска своята любима с първите лъчи на слънцето . . . 81
61. Мостове . . . 82
62. Села . . . 82
63. Треви . . . 83
64. Цветя . . . 84
65. Поетични антологии . . . 85
66. Поетични теми . . . 85
67. Неща, които пораждат безпокойство . . . 85
68. Несъвместими неща . . . 86
69. Ято врани . . . 86
70. За тайни срещи е най-подходящо . . . 87
71. Когато те посети любимият . . . 87
72. Неща, които рядко се срещат . . . 88
73. Най-хубавите стаи за придворните дами . . . 88
74. Спомням си времето, когато Нейно Величество . . . 90
75. Неразумни деяния . . . 91
76. Неща, които създават ведро настроение . . . 91
77. По време на празника за назоваване имената на будите . . . 92
78. Веднъж Фудживара Таданобу чул . . . 92
79. Към края на втория месец от следващата година . . . 97
80. По времето, когато бях напуснала за малко двореца . . . 100
81. Неща, които предизвикват жалост . . . 102
82. Скоро след разходката ни до караулното на Лявата гвардия . . . 102
83. Веднъж, когато Нейно Величество . . . 103
84. Великолепните неща . . . 112
85. Неща, които излъчват ненатрапчива красота . . . 114
86. Нейно Величество сама избираше танцьорките . . . 116
87. Обичам да гледам как минава . . . 118
88. Струва ми се, че по време на празника Госечи . . . 118
89. Веднъж някой съобщи, че Негово Величество . . . 120
90. През целия ден царедворците свиреха . . . 121
91. Досадни неща . . . 122
92. Неприятни неща, които трябва да понасяш мълчаливо . . . 123
93. Неща, за които не ти се ще и да говориш . . . 123
94. Неща, за които съжаляваш . . . 124
95. По време на постите през петия месец . . . 125
96. Бе ясна лунна вечер . . . 132
97. Веднъж, когато в покоите на Нейно Величество . . . 132
98. Веднъж придворният съветник Такаие . . . 133
99. Веднъж, когато от сутрин до вечер валеше дъжд . . . 133
100. Когато госпожа Шигейша бе избрана . . . 135
101. Веднъж един слуга ми донесе сливова клонка . . . 141
102. През последния ден на втория месец . . . 141
103. Неща, на които не им се вижда краят . . . 143
104. Масахиро станал за присмех на всички . . . 143
105. Неприятни гледки . . . 144
106. Неща, които е трудно да изкажеш на глас . . . 145
107. Заслони . . . 145
108. Гори . . . 146
109. Равнини . . . 146
110. Към края на четвъртия месец . . . 146
111. Неща, които звучат особено . . . 147
112. Неща, които изглеждат по-зле на картина, отколкото в действителност . . . 147
113. Неща, които в действителност изглеждат по-зле, отколкото на картина . . . 147
114. Добре е през зимата . . . 148
115. Неща, белязани с печално очарование . . . 148
116. Когато през първия месец се уединявам в някой храм . . . 148
117. Отвратителни неща . . . 153
118. Неща, които предизвикват жалост . . . 153
119. Неща, които внушават усещане за горещина . . . 154
120. Срамни неща . . . 154
121. Обезценени неща . . . 155
122. Будистките молитвословия . . . 155
123. Несполучливи неща . . . 156
124. Веднъж наблюдавах как Негово Величество . . . 156
125. Веднъж случайно разбрахме . . . 157
126. Спомням си, беше през деветия месец . . . 158
127. За празника на седмия ден от първия месец . . . 159
128. Някъде през втория месец в императорския дворец . . . 159
129. Веднъж придворните дами водиха следния разговор . . . 161
130. На десетия ден от всеки месец Нейно Величество правеше помен . . . 162
131. Една вечер Юкинари ме посети в императорската канцелария . . . 164
132. Бе тъмна безлунна нощ . . . 166
133. Година след смъртта на ексимператора Ен’Ю . . . 167
134. Неща, които навяват тъга . . . 169
135. Неща, които прогонват тъгата . . . 170
136. Неща без никакви достойнства . . . 170
137. Няма нищо по-великолепно от . . . 170
138. Когато Негово Високоблагородие канцлерът Мичитака напусна този свят на суетата . . . 173
139. Един ден към средата на първия месец . . . 178
140. Двама красиви мъже цял ден играят сугороку . . . 178
141. Интересно е да наблюдаваш как двама велможи . . . 179
142. Неща, които внушават страх . . . 179
143. Неща, от които лъха чистота . . . 179
144. Неща, които отблъскват с вида си . . . 180
145. Неща, които вълнуват сърцето . . . 180
146. Неща, които разнежват . . . 181
147. Неща, които говорят за лошо възпитание . . . 182
148. Неща, от които те побиват тръпки . . . 182
149. Съвсем обикновени неща, които изглеждат внушителни, записани с китайски йероглифи . . . 183
150. Неща, които предизвикват погнуса . . . 184
151. Незначителни неща, които придобиват значение в особени случаи . . . 184
152. Хора, които страдат . . . 185
153. Неща, достойни за завист . . . 185
154. Неща, които искаш да разбереш час по-скоро . . . 187
155. Неща, чието протакане тормози . . . 187
156. Бяхме още в траур по Негово Високоблагородие канцлера . . . 189
157. ’Госпожа Кокиден’ — така наричаха новата императорска наложница . . . 195
158. Ненужни неща, които някога навярно са били хубави . . . 196
159. Несигурни неща . . . 196
160. Сутри . . . 197
161. Близки неща, които изглеждат далечни . . . 197
162. Далечни неща, които изглеждат близки . . . 197
163. Кладенци . . . 197
164. Придворните чиновници от шести ранг . . . 198
165. Домът на самотната жена . . . 199
166. Когато придворните дами напускат за малко двореца . . . 199
167. Веднъж ми разказаха следната история . . . 201
168. Колко е красиво, когато земята е покрита с тънка пелена от сняг . . . 201
169. Разказват, че една снежна вечер . . . 203
170. Веднъж госпожа Миаре-но Сенджи . . . 203
171. Когато постъпих в свитата на Нейно Величество . . . 204
172. Хора, които имат самодоволен вид . . . 209
173. Хубаво е да имаш висок придворен ранг . . . 209
174. Заговорим ли за хора, които си придават важност . . . 210
175. Болести . . . 211
176. Самотният търсач на силни преживявания . . . 212
177. В знойния летен ден . . . 213
178. Дъсчената веранда в южната или пък в източната част на дома е така грижливо излъскана . . . 213
179. Веднъж, когато бях в дома недалеч от алеята Оджи . . . 214
180. Думи, които само за миг развалят доброто впечатление . . . 215
181. Лош тон е, ако благородник, посетил придворна дама . . . 216
182. Ветрове . . . 216
183. Опустошената градина след буря навява печал . . . 217
184. Омайни неща . . . 218
185. Острови . . . 220
186. Брегове . . . 221
187. Заливи . . . 221
188. Гори . . . 221
189. Будистките храмове . . . 222
190. Свещените сутри . . . 222
191. Будите и бодисватите . . . 222
192. Китайските писания . . . 223
193. Японските повествования . . . 223
194. Магическите заклинания дхарани . . . 224
195. Обичам да слушам музика привечер . . . 224
196. Игри . . . 224
197. Танци . . . 224
198. Струнни инструменти . . . 225
199. Флейтите . . . 225
200. Внушителни зрелища . . . 226
201. Чудесно е да отидеш в някое планинско селище . . . 227
202. Обичам да се наслаждавам на вечерната прохлада . . . 227
203. Привечер на четвъртия ден от петия месец . . . 228
204. На път към храма Камо забелязах в оризовите поля жени . . . 228
205. На път за храма Хорюджи в Удзумаса в края на осмия месец . . . 229
206. Към края на деветия месец тръгнах на поклонение . . . 230
207. Спомням си как веднъж на път за храма Кийомидзудера . . . 230
209. Напоих одеждите си с благоухания . . . 230
210. Когато в ясна лунна нощ прекосяваш реката с колесница . . . 231
211. Неща, които е добре да са големи . . . 231
212. Неща, които е добре да са къси . . . 231
213. Неща, които подобават на хубавия дом . . . 231
214. Веднъж се бях запътила нанякъде . . . 232
215. Много ме дразнят хора, които . . . 232
216. ’Някакъв непознат мъж се измъкна призори от женските покои…’ . . . 233
217. Веднъж, когато Нейно Величество се намираше в двореца та Трета алея . . . 234
218. Когато бавачката на Нейно Величество — госпожа Таю-но Мьобу — се запъти към провинцията Хьога . . . 234
219. Когато бях на религиозно уединение в храма Кийомидзудера . . . 235
220. Пощенски станции . . . 236
221. Шинтоистки храмове . . . 236
222. Негово Величество се настани в двореца на Първа алея . . . 239
223. Понякога се случва хората да се изменят така невероятно . . . 240
224. Веднъж, когато всичко наоколо бе затрупано със сняг . . . 241
225. Една сутрин слугите отвориха вратата към външния коридор много рано . . . 242
226. Хълмове . . . 242
227. Неща, които падат от небето . . . 242
228. Обичам да гледам снега, натрупан върху покривите от кипарис . . . 243
229. Слънцето . . . 243
230. Луната . . . 243
231. Звездите . . . 243
232. Облаците . . . 244
233. Неща, които предизвикват суматоха . . . 244
234. Неща, които изглеждат груби . . . 244
235. Думи, които звучат грубо . . . 245
236. Хора, които си придават важен вид . . . 245
237. Неща, които преминават в миг край нас . . . 246
238. Неща, които не забелязваме . . . 246
239. Не мога да понасям онези, които не спазват добрия тон в писмата си . . . 246
240. Ужасно мръсни неща . . . 247
241. Неща, от които те побиват ледени тръпки . . . 247
242. Успокояващи неща . . . 248
243. След дълги приготовления в дома пристига млад зет, но . . . 248
244. Най-страшното на този свят е . . . 249
245. От наша, женска гледна точка мъжете са . . . 249
246. Състраданието най-много краси човека . . . 250
247. Глупаво е да се ядосваш . . . 251
248. Ако откриеш особено красива черта в лицето на някой човек . . . 251
249. Старомодните господа доста се затрудняват . . . 252
250. В лунна вечер към средата на десетия месец . . . 252
251. Господин Наринобу има удивителната способност . . . 252
252. Не познавам човек с по-остър слух от управителя на императорската съкровищница . . . 253
253. Радостни неща . . . 253
254. Веднъж, когато Нейно Величество в обществото на придворните си дами водеше разговор за нещата от живота . . . 255
255. Негово Високоблагородие канцлерът . . . 257
256. Неща, които внушават благостно чувство . . . 273
257. От старите песни най-много обичам народните . . . 274
258. Обичам да слушам как нощната стража оповестява часовете . . . 274
259. След пладне, когато слънцето прежуря . . . 274
260. Гвардейският капитан Наринобу . . . 275
261. Имах възлюбен, който всяка сутрин след любовна нощ . . . 279
262. Един ден съвсем неочаквано върху ясното и чисто небе . . . 279
263. Стражите на бурята внушават страх с войнствения си вид . . . 280
264. В навечерието на пролетния празник . . . 280
265. Веднъж, когато всичко наоколо бе потънало в сняг . . . 281
266. Малките момчета, които помагат на заклинателите . . . 281
267. Веднъж прекарах дните за пречистване от мирската суета . . . 282
268. Вечерта на двадесет и четвъртия ден от дванадесетия месец . . . 283
269. Истински празник за стопаните на дома . . . 285
270. Неща, които се предават от гледане . . . 285
271. Неблагонадеждни неща . . . 285
272. Имаше в двореца един младши гвардейски началник от Дясната императорска гвардия . . . 288
273. Ето едно стихотворение, написано от майката на господин Мичицуна . . . 288
274. Ето и покъртителното стихотворение . . . 289
275. Преписах в своите записки няколко хубави стихотворения . . . 290
276. Щом някоя слугиня захване да хвали своя господар . . . 290
277. Младшите гвардейски началници от Лявата и Дясната императорска гвардия . . . 290
278. Веднъж старши придворният съветник Коречика . . . 291
279. Веднъж, когато се бяхме събрали в покоите на принцеса Микушигедоно . . . 292
280. Млад мъж загубва майка си . . . 294
281. Една позната дама поддържаше любовни отношения с . . . 294
282. Веднъж срещнах един господин на много неподходящо място . . . 295
283. ’Вярно ли е, че се каните да се уедините далече на село?’ . . . 295
284. Неща, които изглеждат по-добре нощем . . . 295
285. Неща, които губят от красотата си при светлината на свещите . . . 296
286. Неща, които са неприятни за слушане . . . 296
287. Дом сред борова гора . . . 296
288. В запустелия двор на изоставена къща . . . 298
289. Безкрайните дъждове през петия месец обгръщат с тъга градината . . . 299
Накрая . . . 299
Обяснителни бележки . . . 301

Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това пак щеше да бъде „златен век“ на японската литература.
„Записки под възглавката“ е своеобразна енциклопедия на своето време. „Писах за интересните неща в живота, за хубавите хора, които съм срещала; в записките ми има и много стихове; разказвала съм и за дърветата, за птиците, за насекомите…“ — обяснява самата Сей Шонагон и трябва да признаем, че нищо не е убягнало от наблюдателното й око.
„Записки под възглавката“ (началото на XI в.) поставя началото на един много специфичен жанр в японската литература — „дзуйхицу“, което в буквален превод означава „следвайки четката“. Това великолепно произведение е съставено от самостойни разнородни глави (яп. „дан“), свързани произволно, „следвайки четката“. Но както и да подредим епизодите, това няма да наруши целостта на произведението, защото тя не се постига чрез стриктна композиционна структура.

Будизъм; Дзен; Средновековие; Средновековна литература„ Япония

Дневник; Записки; Мемоари; Психологически роман; Роман за съзряването

Будизъм; Дзен; Средновековие; Средновековна литература; Япония

9113