Ламермурската невеста
Промени
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Преводач | Христо Кънев |
|
Език, от който е преведено | английски |
|
Година на превод | 1990 |
|
Формат | 32/84/108 |
|
УДК | 820-31 |
|
Тип | роман |
|
Националност | английска |
|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | The Waverley Novels by Sir Walter Scott, Bart., Volume X The Bride of Lammermoor by Walter Scott New York and London, Harper and Brothers, Publishers The University Press, Cambridge, USA |
|
Анотация | Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата. В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно. Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено. През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия. От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г. „Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински. „Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни. |
|
Други полета | c/o Jusautor, Sofia |
|
Има само сканове | 1 |
|
Записът е непълен | 1 |
|
Печат | ДП „Димитър Благоев“ — София |
|
Дадена за набор/печат | август 1989 г. |
|
Подписана за печат | декември 1989 г. |
|
Излязла от печат | януари 1990 г. |
|
Печатни коли | 22,50 |
|
Издателски коли | 18,90 |
|
УИК | 19,70 |
|
Поредност на изданието | първо |
|
Код / Тематичен номер | 27/95366 22511/5557-149-90 |
|
Поръчка | 2153 |
|
Цена | 3,21 лв. |
|
Редактор | Боряна Василева |
|
Художествен редактор | Мария Табакова |
|
Технически редактор | Божана Цекова |
|
Художник | Константин Жеков |
|
Коректор | Ани Георгиева |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | The Waverley Novels by Sir Walter Scott, Bart., Volume X The Bride of Lammermoor by Walter Scott New York and London, Harper and Brothers, Publishers The University Press, Cambridge, USA |
The Waverley Novels by Sir Walter Scott, Bart., Volume X The Bride of Lammermoor (1819) by Walter Scott New York and London, Harper and Brothers, Publishers The University Press, Cambridge, USA (A book in the Tales of My Landlord series) |
Авторска серия | Уейвърли |
Разкази на ханджията |
№ в авторската серия | 20 |
4 |