Мариета Шагинян
Хидроцентрала

В съветската литература Мариета Шагинян влезе като певец на революционното строителство. Особено значение в това отношение пма романът и „Хидроцентрала“ — една епопея на градивния труд, в която е изобразен патосът на социалистическото преобразяване на съветската страна.
„Хидроцентрала“ обхваща огромното строителство, разгърнало се на река Мазника. В центъра на произведението стои група ентусиасти, труженици-строители, която с вдъхновен труд подчинява непокорната водна стихия на човешката воля. Романът се отлнчва с драматизъм на действието, с напрегнати събития, с цяла галерия от интересни характери, с поетично претворяване- на природата. Писателката с голяма сила показва как във всекидневните дела се ражда новата духовна красота и как в стълкновението на двата противоположни възгледа за живота — творческия революционен и стария собственически — побеждава волята да се върви напред, да се строи в големи мащаби, да се служи всеотдайно на родината в една обстановка, когато „качеството на труда се е изменило н народът е станал господар на своята страна“.
Наред с такива новаторски и по съдържание,и по форма произведения, като „Енергия“ на Ф. Гладков, „Време, напред!“ на В. Катаев, „Сот“ на Л. Леонов и „Кара Бугаз“ па К. Паустовски, този роман разкрива най-хубавите черти на новия човек, носител на социалистическите идеи, превръщащ бедния край в могъща индустриална страна, устремена с вяра, с оптимизъм към очертанията на едно светло бъдеще.