Повести и разкази
- Заглавие
- Повести и разкази
- Издателска поредица
- Библиотека „Български писатели“
- Тип
- сборник, разкази, повести
- Език
- български
- Категория
- Българска класика: разкази и новели
- Жанр
- Класическа проза (XX век)
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), XX век
- Редактор
- Георги Караславов, Милка Спасова
- Редакционна колегия
- Богомил Райнов, Георги Караславов, Георги Цанев, Ефрем Каранфилов, Камен Калчев, Николаи Хайтов, Пантелей Зарев
- Художник
- Кънчо Кънев
- Художествен редактор
- Магда Абазова
- Технически редактор
- Любен Петров
- Коректор
- Жулиета Койчева
- Издател
- „Български писател“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1968
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/32a
- Дадена за набор/печат
- 4.X.1968
- Излязла от печат
- 25.I.1969
- Печатни коли
- 38,50
- Издателски коли
- 27,12
- Формат
- 78/108/32
- Номер
- Б-3
- Издателски №
- 2686
- Брой страници
- 616
- Тираж
- 15 100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,46 лв.
- УДК
- 886.7-32
- Анотация
-
„Кръстопът“. Зет ми, Константин Иванов Бричевски, медицински фелдшер при държавната болница в Балчик, ми донесе подробности за кръвопролитията в Добруджа (по селските вълнения срещу десятъка)… Бях вече народен представител (от групата на Найчо Цанов), ходех по агитации из селата, а участвувах и в нелегалната македонска организация. Така общях с широк кръг интелигенция — народни учители, младо офицерство, банкови и пощенски чиновници. Видях и студент-медик, който се беше задълбал във философия, та се бе запил. Зрееше нещо ново в душите: фантазирането в програмни идеи се омекчаваше или съвсем се разбиваше от растящата психична култура — от философско самовглъбяване. Настъпваше за новото поколение кръстопът. Назадналата страна искаше служба от интелигентa, а той вече се осъзнаваше като съвременник на нови съмнения и колебания в света (късаше се от бита и търсеше индивидуално самоопределяне). Така се разрастваше нравствен конфликт: да служи ли на народните маси като гражданин, макар и в ущърб на личното съвършенство, или наопаки: да се манкира на гражданския дълг в името на личното самоизясняне като стремление към нравствена и интелектуална завършеност? Или трябваше да се бди върху двете психични направления, за да не се дойде до личен трагизъм?
- Информация за автора
-
Антон Тодоров Страшимиров (15 юни 1872 — 7 декември 1937) е български писател, драматург, публицист и политик.
- Съдържание
-
Кръстопът — стр. 9
Габровка — стр. 113
Змей — стр. 165
Под облак — стр. 213
Убиец — стр. 271
В града на мъртвите — стр. 327
Целина — стр. 351
Рамаданбегови сараи — стр. 411
Сура бир — стр. 441
Кочаловската крамола — стр. 489
Анатема — стр. 521
На нивата — стр. 547
Избори — стр. 555
На широк път — стр. 563
Косю — стр. 577
Мишка — стр. 589 - Бележки
-
Страници 2, 6, 8, 10 и 614 са празни.
Между страници 8 и 9 има вложка с портрет на автора. - Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии Енциклопедии