Съчинения
• том 1
- Заглавие
- Съчинения
- Заглавие на том
- том 1
- Подзаглавие
- Стихотворения
- Издателска поредица
- Съчинения в четири тома №1
- Тип
- сборник, поезия
- Език
- български
- Категория
- Българска класика: поезия
- Жанр
- Българска поезия
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Сатира
- Редактор
- Лилия Кацкова
- Художник
- Владислав Паскалев
- Художествен редактор
- Магда Абазова
- Технически редактор
- Любен Петров
- Коректор
- Асен Браянов
- Издател
- Български писател
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1967
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- 6/29
- Дадена за набор/печат
- 30.XI.1966
- Излязла от печат
- 25.II.1967
- Печатни коли
- 35,13
- Издателски коли
- 29,16
- Формат
- 59/84/16
- Номер
- Б-1
- Поръчка
- 56/1967
- Брой страници
- 562
- Тираж
- 17 100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,15 лв.
- УДК
- 886.7
- Анотация
-
…Тъкмо преди 25 години, през един облачен ден на септемврия, в румънския град Браила един юноша, сиромашки облечен, с вид нерешителен, боязлив, се спираше със страхопочитание пред вратата на едно високо здание, над която врата се красуваше тоя надпис: „Българско книжовно дружество“.
И тоя беден и смутен момък, който се готвеше да влезе там, изглеждаше плахо и недоверчиво високата стена, голямата порта на тоя дом, магически действующия на него надпис и усещаше трескави тръпки, като човек, чийто живот зависеше от онова, което ще намери вътре, чиято съдба щеше да бъде решена след няколко минути. Да, защото тоя момък носеше в душата си една многогодишна, голяма жажда — да бъде поет — и в пазвата си — един голям ръкопис, един ръкопис със стихове…
Ръкописът ми се прие! Иска ли казване как щастлив, как пиян от радост и светли надежди излязох оттам! Оттогава станах писател.
Това беше преди 25 години, пак през тоя месец, и сладкият спомен на това велико за мене събитие сега се пробужда особено живо в душата ми заедно с изблик от най-гореща признателност. Нека кажа кому дължа тоя първи благотворен тласък, нека назова кои бяха първите ми великодушни насърчители — аз имам това право сега, имам и тоя дълг. Единият беше Васил Друмев — сега Високопреосвещений Климент, — който, при толкова светли качества, е и украшение на нашата литература; другият беше г. Васил Стоянов…
24. XI. 1895 година
Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласно училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас в Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безистемно четене на книги довърших — тъй да се рече — моето самообразование. Но в него остаха големи празнини… Записах стихове — зачиракувах в поезията — от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се зафана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр. винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни. От 1895 година, по-честит от Скитника Евреин — аз видях края на моите странствувания, познах вече мирен живот в София. Но пак не потасах: творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работях и изливах съдържанието на моята душа в песен.
Дадох всичко добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкоз имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието ми и на вярата ми.
Но аз не клюмнах, се вървях напред, защото „Стара планина, под чиито борове се родих и чийто въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали“.
Но да не хуля бога: 24 октомври т. г. чрез най-величавия начин ме обещети, той осветли с лучезно слънце облачното небе на моята късна есен.
София, 3 ноември 1920 - Информация за автора
-
Иван Минчов Вазов (9 юли 1850 — 22 септември 1921) е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
- Съдържание
-
ПРЯПОРЕЦ И ГУСЛА
Борът — стр. 7
Новонагласената гусла — стр. 10
Волентиринът — стр. 13
Пряпорец — стр. 16
Панагюрските въстаници — стр. 18
Свобода или смърт — стр. 20
„Радецки“ — стр. 22
Де е България? — стр. 26
ТЪГИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
На България — стр. 31
Политика — стр. 33
Дизраели — стр. 35
На лирата ми — стр. 37
Горко, пилци, вам! — стр. 39
Т. Каблешкову — стр. 41
Завърналий се доброволец от Сърбия — стр. 45
Подъл ли е българският народ — стр. 47
Боят при Гредетин — стр. 54
При Морава — стр. 56
Векът! — стр. 58
Русия — стр. 63
Полет — стр. 68
Пролет — стр. 71
ИЗБАВЛЕНИЕ
Топът заехтя! — стр. 75
Южнославянска солидарност — стр. 78
Разходка до Баняса — стр. 81
Черна гора — стр. 86
Здравствуйте, братушки! — стр. 90
Погребените солдати — стр. 92
Голгота — стр. 94
Не въздишай! — стр. 99
Падна Плевен! — стр. 101
Надей се, Българийо! — стр. 104
МАЙСКА КИТКА
Име — стр. 109
Сусана — стр. 111
Предпазване — стр. 113
По народни мотиви
Крали Марко и пушката — стр. 115
Либен и планина — стр. 119
Майчин съвет — стр. 121
Калинкин сън — стр. 122
ГУСЛА
На детето — стр. 125
Малини — стр. 130
Поет и вдъхновение — стр. 132
Старият книгопродавец — стр. 135
Апатията — стр. 138
На Ком — стр. 139
На балът — стр. 143
За любовта не говори — стр. 145
Сантиментална разходка по Европа — стр. 146
Епитафия — стр. 153
Практическият человек — стр. 154
Дипломираните — стр. 156
Епопея на забравените
Левски — стр. 160
Бенковски — стр. 167
Кочо — стр. 171
Паисий — стр. 177
Братя Миладинови — стр. 182
Раковски — стр. 187
Опълченците на Шипка — стр. 190
Сатира
Средство да нямаш врагове — стр. 194
Светските условия — стр. 196
ПОЛЯ И ГОРИ
Отечество любезно, как хубаво си ти! — стр. 201
По райските долини — стр. 203
Преспа — стр. 205
Към природата — стр. 206
Майски вид — стр. 210
Вечерният час — стр. 213
Там! — стр. 215
Пред гумното — стр. 216
И често мисля аз печално — стр. 217
Българският език — стр. 218
Родното пепелище — стр. 220
Не се гаси туй, що не гасне! — стр. 222
Великата мисъл — стр. 224
Песента на синчеца — стр. 226
Възпоминания от Батак — стр. 227
Преградите на България — стр. 230
Линее нашто поколение — стр. 232
В минути на тъга и злъчка — стр. 234
Към свободата — стр. 235
ИТАЛИЯ
Фар — стр. 239
Ековете — стр. 240
Славянският звук — стр. 243
Що е душата на поета — стр. 244
Италия — стр. 245
Във Ватикан — стр. 247
Пред бюста на Торквато Тасо в Пинчио — стр. 249
Македонски сонети
Орфеева лира — стр. 250
Срещу Атон — стр. 251
Черното знаме — стр. 252
СЛИВНИЦА
Българският войник — стр. 257
Не, не ще се радвам кръвожадно — стр. 259
Само ти, солдатино чудесни — стр. 260
Новото гробище над Сливница — стр. 261
Свири нощната фъртуна — стр. 263
В окопа — стр. 265
Да се не опиваме безпечно — стр. 267
ЗВУКОВЕ
Поет
Гете — стр. 271
Има тайни — стр. 273
Поезията — стр. 274
В чужбина
Нова година — стр. 275
Не съм борец — стр. 276
Безсънна мисъл — стр. 277
Скърбен си, поете — стр. 278
Нощ — стр. 280
Като пчели — стр. 281
В изгнание — стр. 282
На майка ми — стр. 284
Когато си сам — стр. 286
Есенни хали — стр. 288
На кацналото на прозореца ми птиче — стр. 289
Дисонанси
Тръносливката — стр. 291
Предпролетни сонети
Витоша — стр. 295
Поточето — стр. 296
Полето — стр. 297
Планински преспи — стр. 298
Лястовичка — стр. 299
Сутринта — стр. 300
Грозен вик — стр. 301
Не се отчайвай — стр. 302
Борецу — стр. 303
В лоното на Рила
При Рилския манастир — стр. 304
Нощ в манастиря — стр. 306
Изгорялата гора — стр. 307
Въз Кадиин връх — стр. 308
В Илина река — стр. 309
Като влазяхме в обятията на Рила 310
Моите песни — стр. 311
СКИТНИШКИ ПЕСНИ
Моите песни — стр. 315
Изгнаници — стр. 316
„Той не умира“ — стр. 317
Планинци — стр. 319
Във всемира — стр. 320
„Елате ни вижте!“ — стр. 321
Беглец — стр. 323
По здрач — стр. 324
Екът на Лакатнишките скали — стр. 325
Каменният кръст — стр. 327
Клепалото бие — стр. 329
Трудът — стр. 331
Горска скитница — стр. 333
В нейните обятия — стр. 335
Цветя — стр. 336
Чети, говедарче! — стр. 338
Какво ми каза тя — стр. 340
Овчар македонец — стр. 342
Хайдути — стр. 344
Ямби — стр. 345
ПОД НАШЕТО НЕБЕ
Под нашето небе — стр. 353
Нивата — стр. 355
Чест, правда и свобода — стр. 357
България — стр. 359
Керванът — стр. 361
Двайсетий век — стр. 363
Трансваал — стр. 364
Напред! — стр. 367
Младувах — стр. 369
Любов трябва — стр. 371
Поету — стр. 373
Не съм се питал — стр. 374
Защото си поет — стр. 375
Височайшите — стр. 377
Горчиви песни
Пустота — стр. 380
Кипеж — стр. 382
ЛЕГЕНДИ ПРИ ЦАРЕВЕЦ
Свети Димитрий Чудотворец — стр. 387
Минарето — стр. 392
ПОД ГРЪМА НА ПОБЕДИТЕ
Ще умра скоро негли — стр. 401
Към бойните полета — стр. 402
Топовете — стр. 403
На Пиер Лоти — стр. 405
На чехите — стр. 407
Таз война — стр. 408
Народният учител — стр. 409
Самотникът в болницата — стр. 411
Нощ — стр. 414
Напрягаме мишци — стр. 415
Паметник на българската мощ — стр. 416
По бойните поля не бях — стр. 418
Утихнаха бранни полета — стр. 420
Буйните нивя — стр. 421
Моите песни — стр. 423
ПЕСНИ ЗА МАКЕДОНИЯ
Затуй ли бе това? — стр. 427
На кокичето — стр. 429
„Горко на победените!“ — стр. 431
О, песни! — стр. 433
Дъб — стр. 435
На кръста! — стр. 437
Световната война — стр. 438
НОВИ ЕКОВЕ
Пролог — стр. 443
Дивиш ме — стр. 444
Цветя — стр. 446
КАКВО ПЕЕ ПЛАНИНАТА
Зелено — стр. 451
Скитане — стр. 452
Славеите — стр. 453
Чубриките — стр. 454
Яр — стр. 455
Китка — стр. 456
Сън в планината — стр. 457
Водопадът плаче — стр. 458
ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА
Образи и видения
Спомени, блянове тъжно-златисти — стр. 461
Струни — стр. 462
Люлека ми замириса — стр. 463
Недопята песен — стр. 465
Боровият лес — стр. 466
Поет — стр. 467
Паркът в есента — стр. 468
Родната реч — стр. 469
Плугът — стр. 470
Заник слънце — стр. 471
Жива история — стр. 472
Есен — стр. 473
Чужденец — стр. 474
Не, не съм! — стр. 475
Мечтание — стр. 476
Съзерцание — стр. 477
Снегът — стр. 478
Привет! — стр. 479
Моят път — стр. 480
Под Амбарица
Нашето училище — стр. 481
Дворът ни — стр. 482
Гостната стая — стр. 484
Носталгия — стр. 487
Будните нощи — стр. 488
Майка ми — стр. 490
Триндафилите
Ти ме срещна — стр. 491
Гората питаше — стр. 492
Есен — стр. 493
Зима — стр. 494
Очите — стр. 495
Славей — стр. 496
Край поточето — стр. 497
Ти молиш — стр. 498
Белите хризантеми — стр. 499
В планината — стр. 500
В гняв жесток — стр. 501
Под снежните коси — стр. 502
Възпят блян — стр. 503
НЕ ЩЕ ЗАГИНЕ
Между погрома и мира
Молба — стр. 507
Надежда — стр. 508
Кулата — стр. 509
Да работим! — стр. 511
Грамада — стр. 513 - Бележки
-
В съдържанието погрешно е указано, че „На кацналото на прозореца ми птиче“ е на стр. 290 и че „Цветя“ е на стр. 337.
Между страници 4 и 5 има вложка с портрет на автора.
Страници 6 и 552 са празни. - Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. COBISS: УДК
2. Уикипедия: информация за автора - Връзки в Мрежата
- Библиографии Енциклопедии
- Промени