Амброуз Биърс
Речникът на дявола

Американска класика от един от най-великите хумористи в света.

Нищо не е свещено, нито неприкосновено в този хумористичен шедьовър на Амброуз Биърс. Прицел на неговия жлъчен скептицизъм стават всевъзможни неща, но сарказмът му е най-унищожителен, когато е насочен срещу фалша, претенцията и лицемерието. Роден през 1843 г. в щата Охайо, участник в Гражданската война, приятел и съперник на Марк Твен и своеобразен литературен иконоборец, Амброуз Биърс се превръща в класик на американската литература и само две години след излизането на „Речникът на дявола“ изчезва безследно в Мексико, където отива да се присъедини към бунтовническата армия на Панчо Виля.

****
Безсмислици, ж., мн.ч. — Възраженията, които се изтъкват срещу този чудесен речник.
Говоря, гл. — Извършвам нещо неблагоразумно, без да бъда изкушен, просто по импулс и без никаква цел.
Множество, ср. — Тълпа. Извор на политическа мъдрост и добродетел.
Познат, м. — Човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме заем, и не достатъчно добре, за да му дадем такъв.
Сврака, ж. — Птица, чиито крадливи наклонности подсказали на някого, че може да бъде научена да говори.
Чудо, ср. — Необикновена и необяснима случка или събитие, като например да имаш четири попа и един ас и да те бият с четири аса и един поп.