Обещанието на зората
Промени
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Преводач | Зорница Китинска |
|
Език, от който е преведено | френски |
|
Година на превод | 2014 |
|
Формат | 14×21,5 |
|
Подвързия | мека |
мека със сгъвка |
Жанр | Съвременна проза (XX век) |
|
Категория | ···················· Биографии и автобиографии |
|
УДК | 840-312.6 |
|
ISBN | 978-954-8311-59-5 |
|
Националност | френска |
|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | Romain Gary La Promesse de l'aube (1960) |
|
Анотация | Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея… С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече… Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. „Обещанието на зората“ Ромен Гари определя като една от трите си автобиографични книги, писана, когато вече е на 45 години. Освен че я смята за нероманизирана, в нея той разкрива действително голямата роля на майка му в неговия живот. От целия текст струи много любов и неподражаемо чувство за хумор. |
|
К | 10477-5d2a2db9b4d23.jpg |
|
ЗК | 10477-5d2a2db9b58d9.jpg |
|
Nb Scans | 0 |
8 |
Издателска поредица | Безкрайна проза |
|
Записът е непълен | 1 |
|
Печат | „Артграф“ — София |
|
Излязла от печат | декември 2014 |
|
Печатни коли | 23,25 |
|
Поредност на изданието | второ |
|
Град на издателя | Плевен |
|
Адрес на издателя | П.К. 1158, 5800, Плевен |
|
Цена | 18 лв. |
|
Редактор | Саня Табакова |
|
Оформление | Лъчезар Владимиров |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Анотация | Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея… С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече… Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. „Обещанието на зората“ Ромен Гари определя като една от трите си автобиографични книги, писана, когато вече е на 45 години. Освен че я смята за нероманизирана, в нея той разкрива действително голямата роля на майка му в неговия живот. От целия текст струи много любов и неподражаемо чувство за хумор. |
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея… С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече… Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. „Обещанието на зората“ Ромен Гари определя като една от трите си автобиографични книги, писана, когато вече е на 45 години. Освен че я смята за нероманизирана, в нея той разкрива действително голямата роля на майка му в неговия живот. От целия текст струи много любов и неподражаемо чувство за хумор. За да се изправям срещу живота, винаги ми е било нужно женско присъствие, и крехко, и отдадено, мъничко покорно и признателно, та докато вземам, да чувствам, че давам, докато се облягам — че крепя. Чудя се откъде ли ми идва тази необичайна потребност. Не знам какво точно виждам в очите на животинките, но в погледа им има мълчалив зов, недоумение, въпрос, които ми напомнят нещо и ме разтърсват из основи. Между другото, нямам животни, защото се привързвам много лесно и като си направя сметката, по-добре да се привържа към Океана, той поне не умира бързо. Ако има нещо, което не обичам да правя, то е да отнемам надеждата на хората. Но в крайна сметка, истинската трагедия на Фауст не е, че е продал душата си на дявола. Истинската трагедия е, че няма дявол, който да купи душата ви. Няма купувач. |
Информация за автора | Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсетгодишна възраст, където израства и учи. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията. Става кавалер на Почетния легион. След войната прави дипломатическа кариера в няколко страни, включително България, в посолството в София. Единствен носител два пъти на наградата „Гонкур“. Автор на 28 романа (под различни псевдоними), есета и мемоари, режисьор на два филма. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Книги от/за Ромен Гари в „Леге Артис“: Гари, Р. „Сияние на жена“ (2004, 2014) Гари, Р. „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (2005) Хюстън, Н. „Надгробен камък за Ромен Гари“ (2006) Гари, Р. „Птиците идват да умрат в Перу“ (2010) Гари, Р. „Лейди Л.“ (2010) Гари, Р. „Лиричните клоуни“ (2014) |
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Теми | Екранизирано |
Еми
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
№ в Моята библиотека | 9570 |