Приказки и легенди от близо и далеч • книга 1

Заглавие
Приказки и легенди от близо и далеч
Заглавие на том
книга 1
Издателска поредица
Вълшебният кладенец №3
Други автори
Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен, Шарл Перо
Тип
сборник
Език
български
Категория
Приказки
Жанр
Басня в проза, Битова приказка, Българска приказка за деца, Вълшебна приказка, Легенда, Литературна приказка, Народна приказка, Приказка за животни, Фолклорна легенда, Чуждестранна приказка за деца
Теми
@Адаптация, @От преводача, Австралия, Африка, Близкоизточна литература, Далекоизточна литература, Древноизточна литература, Европейска литература, Индианска тематика, Индия, Китай, Япония
Преводач
Анатолий Буковски, Лина Бакалова, Надежда Накова
Език, от който е преведено
английски, руски
Година на превод
2007, 2016
Съставител
Лина Бакалова, Анатолий Буковски
Редактор
Лина Бакалова
Художник на илюстрациите
Артър Ракъм, Робърт А. Бел, Елсуърт Янг, Х. Дж. Форд, Е. Бойд Смит, Уолтър Крейн, Какузо Фуджияма, Д. Мънро, Уолтър Паджет
Оформление на корица
Karel
Издател
Читанка
Година на издаване
2019
Носител
цифров
С илюстрации
да
Анотация

За поредицата „Вълшебният кладенец“

        „Тук са събрани истории от всички краища на света: ние виждаме, че и черните, и белите, и жълтите народи обичат едни и същи приключения. Смелостта, младостта, красотата и добротата минават през много изпитания, но винаги излизат победители; докато вещиците, великаните, злите и жестоки хора биват победени. Така би трябвало и да бъде и в общи линии, така е и така ще бъде; и в това е цялата поука от приказките. Ние не можем, уви, да бъдем всички и млади, и красиви, и силни, но нищо не ни пречи да бъдем добри; и за всеки добър мъж, жена, звяр или птица краят винаги е щастлив — в тези най-стари измислици на света. Това е истината, която се съдържа в приказките.“
— Андрю Ланг

        От какви източници са преведени приказките на български?

Приказките, легендите и басните в поредицата са подбрани от най-разнообразни източници, издадени преди един век — повечето са от края на 19. век и началото на 20. век. Някои от тях са от периодични издания на научни списания, като например част от филипинските приказки, записани по устни разкази. Такива са и сибирските приказки на Waldemar Bogoras, записани по разказите на рускоговорещи местни хора и преведени след това на английски. Други сме взели от по-популярни книги, като фолклорни сборници, съставени от пътешественици, мисионери или други лица, изучили местните езици и записвали устните легенди и древни предания на племена и народи. Трети вид са приказките, които сме подбрали от прочутите сборници с вълшебни приказки на Андрю Ланг, на които той е съставител, преводач и редактор. По негово признание, приказките са издирвани и събирани от стари ръкописи и книги и превеждани от него и сътрудниците му от френски, немски, испански, каталунски, португалски, исландски, персийски и други езици. На някои от приказките в неговите сборници е отбелязана народността и източника, на други липсва всякаква информация за произхода им, а някои са взети от публикациите на различни международни фолклорни организации.

Може ли да бъде вярно пресъздадена фолклорната литература при превеждането й посредством трети език?

Като изключим автори като Андерсен, чиито приказки са техни оригинални, повечето автори, например Братя Грим и Шарл Перо, са преразказвали приказки, които могат да се срещнат във фолклора на различни народи. Народното творчество — приказки, песни, легенди и т.н. — е създавано колективно, при устното им предаване всеки разказвач, поколение след поколение, е добавял по нещо свое. Много от приказките по света напомнят нашите народни приказки — например кашмирските приказки за хитреци и глупци, както и безбройните варианти за глупавата жена или глупавия мъж, срещащи се в приказките на всички народи. Голяма част от сюжетите изглеждат сякаш заимствани от други — филипинската „Петдесетте и един разбойника“ много наподобява „Али Баба и 40-те разбойника“ от „Хиляда и една нощ“, а историята за филипинския Масой и маймуната е подобна на известната европейска приказка за котарака с чизми. Други приказки пък си приличат с басните на Езоп. Не е ясно кой от кого е заимствал, вероятно те са пренасяни чрез пътуващи търговци и религиозни поклонници. Народните приказки, които са претърпели много изменения и адаптации при миграцията си от място на място, е нормално да се превеждат от трети езици. Самият Андрю Ланг е обявил, че много от приказките на различни народи в неговата колекция са преведени от трети езици. Това е позволило приказките от най-стари времена да достигнат до нас и също като преди един век да удивляват и днешния читател с въображението, чувството за хумор и мъдростта на хората, живели много преди нас.

От съставителите

Информация за автора

Андрю Ланг (31 март 1844 — 20 юли 1918) е шотландски писател, поет, преводач, литературен критик, историк и етнограф, председател на Лондонското общество на фолклористите. Най-известен е със своите сборници от вълшебни приказки от цял свят, известни под общото име „Вълшебни книги на Андрю Ланг“.

Съдържание

За поредицата „Вълшебният кладенец“ (предговор)
Русалката от воденичния вир — Братя Грим
Баща на осемнайсет елфи — Исландска легенда
Златната гъска — Джатака
Принцесата и граховото зърно — Ханс Кристиан Андерсен
Лисица, кокошка и барабан — Басня от Панчатантра
Бременските градски музиканти — Братя Грим
Коя птица лети най-високо — Южноафриканска приказка
Горските духове и завистливият съсед — Японска приказка
Човекът с кокосовите орехи — Филипинска приказка        
Защо евкалиптовото мече няма опашка — Австралийска легенда
Девойката Ладо — Нанайска приказка
Тримата щастливци — Братя Грим
Защо на заека му е цепната горната устна — Тибетска приказка
Лисицата и гарванът — Китайска приказка
Баба Яга и дъщеря й — Чукотска приказка
Старецът и феите — Уелска приказка
Дядо и внук — Братя Грим
Костенурката и гъските — Басня от Панчатантра
Откраднатият плуг — Джатака
Господ, преобразен като старец — Българска приказка
Глупавият тъкач — Пущунска приказка
Момчето в делвата — Индианска приказка (Хопи)
Късметът и дърварят — Приказка от Мала Азия
Червената Шапчица — Шарл Перо
Царят, отшелникът и двамата принцове — Приказка от Панчатантра
Човекът, който накарал дърветата да цъфтят — Японска приказка
Принцесата, която обичала баща си като солта — Индийска приказка
Вълшебният кладенец — Арабска приказка
Четири години при феите — Легенда от остров Ман        
Царят, който искал да надмогне съдбата — Индийска приказка

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Русалката от воденичния вир
        Jacob and Wilhelm Grimm. Household Tales, vol. 2. Margaret Hunt, translator. London: George Bell & Sons, 1884.
        Илюстрация: Friedrich de la Motte Fouque. Undine. Arthur Rackham, illustrator, 1909.

        Баща на осемнайсет елфи
        Jon Arnason. Icelandic Legends. George E. J. Powell and Eirikur Magnusson, translators. London: R. Bentley, 1864.
        Илюстрация: Grimm’s Household Tales. Edgar Taylor and Marian Edwardes, translators. Robert Anning Bell, illustrator. London: J. M. Dent & Sons, 1912.

        Златната гъска
        More Jataka Tales. Retold by Ellen C. Babbit. Ellsworth Young, illustrator. New York, London: D. Appleton-Century Co., 1922.

        Принцесата и граховото зърно
        Hans Christian Andersen. Fairy Tales and Stories. Mrs. Henry H. B. Paull (Susannah Mary Paull), translator, 1872.
        Илюстрация: The Yellow Fairy Book. Andrew Lang, editor. Henry Justice Ford, illustrator. London: Longmans, Green, and Co., 1894.

        Лисица, кокошка и барабан
        The Tortoise and the Geese and Other Fables of Bidpai. Retold by Maude Barrows Dutton. E. Boyd Smith, illustrator. Boston, New York: Houghton Mifflin Co., 1908.

        Бременските градски музиканти
        Jacob and Wilhelm Grimm. Household Stories : from the Collection of the Bros. Grimm. Lucy Crane, translator. Walter Crane, illustrator. London: Macmillan and Co., 1882

        Коя птица лети най-високо
        James A. Honey. South-African Folk-Tales. New York: Baker & Taylor Co., 1910.
        Илюстрация: Andrew Smith. Illustrations of the zoology of South Africa, 1838.

        Горските духове и завистливият съсед
        A. B. Freeman-Mitford. Tales of Old Japan. London: Macmillan and Co., 1910.
        Илюстрация: The Japanese Fairy Book. Yei Theodora Ozaki, translator. Kakuzo Fujiyama, illustrator. London, Bombay and Sydney: Constable and Co. Ltd., New York: E. P. Dutton, 1922.
        
        Човекът с кокосовите орехи
        Philippine Folk Tales. Compiled and Annotated by Mabel Cook Cole. London: Curtis Brown, 1916.
        Илюстрация: John Maurice Miller. Philippine folklore stories. Boston: Ginn & Co., 1904.

        Защо евкалиптовото мече няма опашка
        William Jenkyn Thomas. Some Myths and Legends of The Australlian Aborigines. Melbourne, Auckland, Christchurch, Dunedin, Wellington and London: Whitcombe & Tombs Ltd., 1923.
        Илюстрация: Baldwin Spencer. Native Tribes of the Northern Territory of Australia. London: Macmillan And Co., 1914.

        Девойката Ладо
        Дмитрий Нагишкин. Амурские сказки, 1946.

        Тримата щастливци
        Jacob and Wilhelm Grimm. Household Tales, vol. 1. Margaret Hunt, translator. London: George Bell & Sons, 1884.
        Илюстрация: Grimm’s Household Tales. Edgar Taylor and Marian Edwardes, translators. Robert Anning Bell, illustrator. London: J. M. Dent & Sons, 1912.

        Защо на заека му е цепната горната устна
        Folk-Tales from Tibet. W. F. O’Connor, translator. Illustrations by a Tibetan artist. London: Hurst and Blackett Ltd., 1906.

        Лисицата и гарванът
        The Chinese Fairy Book. Dr. R. Wilhelm, editor. Frederick X. Martens, translator. New York: Frederick A. Stokes Co., 1921.
        Илюстрация: Aesop’s Fables. Vernon Stanley Jones, translator. Arthur Rackham, illustrator. London: W. Heinemann, New York, Doubleday, Page & Co., 1912.

        Баба Яга и дъщеря й
        Waldemar Bogoras. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History, Vol. XX, Part I. New York, 1918.
        Илюстрация: The Yellow Fairy Book. Andrew Lang, editor. Henry Justice Ford, illustrator. London: Longmans, Green, and Co., 1894.
        
        Старецът и феите
        Welsh Fairy-Tales and Other Stories. Peter Henry Emerson, editor. London: D. Nutt, 1894.

        Дядо и внук
        Jacob and Wilhelm Grimm. Household Tales, vol. 1. Margaret Hunt, translator. London: George Bell & Sons, 1884.
        Илюстрация: Hansel & Grethel & Other Tales by The Brothers Grimm. Arthur Rackham, illustrator. New York: E. P. Dutton & Co., 1920.

        Костенурката и гъските
        The Tortoise and the Geese and Other Fables of Bidpai. Retold by Maude Barrows Dutton. E. Boyd Smith, illustrator. Boston, New York: Houghton Mifflin Company, 1908.

        Откраднатият плуг
        More Jataka Tales. Retold by Ellen C. Babbit. Ellsworth Young, illustrator. New York, London: D. Appleton-Century Co., 1922.

        Господ, преобразен като старец
        Sixty Folk-Tales from Exclusively Slavonic Sources. A. H. Wratislaw, translator. Boston: Houghton, Mifflin, & Co., 1890.
        Wratislaw’s source: Dyedo-Gospod. G. S. Rakovski. ‘Pokazalets,’ Odessa, 1859.

        Глупавият тъкач
        The Orange Fairy Book. Andrew Lang, editor. London: Longmans, Green, and Co., 1906.
        Илюстрация: Charles Swynnerton, Indian Nights’ Entertainment; or, Folk-Tales from the Upper Indus. With Illustrations by Native Hands. London: Elliot Stock, 1892.

        Момчето в делвата
        Frances Jenkins Olcott. The Red Indian Fairy Book. Boston, New York: Houghton Mifflin Co., 1917.
        Илюстрация: Story Hour Readers. Book Three. Ida Coe, Alice J. Christie, editors. New York, Cincinnati, Chicago: American Book Co., 1914.

        Късметът и дърварят
        The Brown Fairy Book. Andrew Lang, editor. London: Longmans, Green, and Co., 1904.

        Червената Шапчица
        The Tales of Mother Goose: As First Collected by Charles Perrault in 1696. Charles Welsh, translator. D. J. Munro, illustrator (after drawings by Gustave Doré). Boston: Heath & Co., 1901.

        Царят, отшелникът и двамата принцове
        The Tortoise and the Geese and Other Fables of Bidpai. Retold by Maude Barrows Dutton. Boston, New York: Houghton Mifflin Company, 1908.
        Илюстрация: Charles Swynnerton, Indian Nights’ Entertainment; or, Folk-Tales from the Upper Indus. With Illustrations by Native Hands. London: Elliot Stock, 1892.

        Човекът, който карал дърветата да цъфтят
        The Violet Fairy Book. Andrew Lang, editor. London: Longmans, Green, and Co., 1901.
        Илюстрация: A. B. Freeman-Mitford. Tales of Old Japan. With Illustrations Drawn and Cut on Wood by Japanese Artists. London: Macmillan and Co., 1910.

        Принцесата, която обичала баща си като солта
        Charles Swynnerton, Indian Nights’ Entertainment; or, Folk-Tales from the Upper Indus. With Illustrations by Native Hands. London: Elliot Stock, 1892.

        Вълшебният кладенец
        Илюстрация: The Arabian Nights. W. H. D. Rouse, editor. Walter Paget, illustrator. London: Ernest Nister, New York: E. P. Dutton, 1907.

        Четири години при феите
        John Rhys. Celtic Folklore: Welsh and Manx, vol. 1. Oxford: Clarendon Press, 1901.

        Царят, който искал да надмогне съдбата
        The Brown Fairy Book. Andrew Lang, editor. Henry Justice Ford, illustrator. London: Longmans, Green, and Co., 1904.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на
Промени

Корици 1