Том Савидж
Бездна

… Жената лежеше по очи до леглото в петно слънчева светлина. Нощницата й — бяла, като на дъщеричката й — и килимът около нея бяха подгизнали от кръв. Навсякъде имаше тъмнокафяви петна — по леглото, по стените, по огледалото над тоалетката… кръвта покриваше протегнатите ръце на мъртвата и сплъстяваше бледорусата й коса…
Вонята бе нетърпима. Той беше сложил ръка на устата си и стискаше ноздрите, готвейки се да коленичи до нея, когато разбра безполезността на подобна постъпка. Госпожа Питърсън лежеше там от няколко часа…
Внезапните стъпки зад него го накараха да ахне и да се обърне. Момиченцето стоеше на прага, стиснало ножа в лявата си ръка. После бавно насочи ножа напред. Пощальонът неволно вдигна предпазно ръце. О, мили боже, помисли си той, та тя е съвсем още дете…