Майкъл Кънингам
Снежната кралица

Романът започва с видение. Ноември 2004 г. е. Барет Мийкс, за пореден път изгубил любовта, върви през Сентръл Парк и нещо го подтиква да вдигне очи към небето. Там зърва бледа светлина, която сякаш гледа надолу към него като божество. Барет не вярва във видения, нито в Бог, но не може да отрече какво е видял.
В същото време в Бушуик, сравнително западнала част на Бруклин, по-големият брат на Барет, Тайлър — неизвестен музикант — се опитва, безуспешно, да напише сватбена песен за бъдещата си съпруга Бет, която е тежко болна.
Светлината в небето не дава мира на Барет и той неочаквано се обръща към религията. Тайлър започва все по-убедено да смята, че единствено наркотиците могат да отприщят творческата му сила. Бет се опитва да приеме смъртта възможно най-смело.

Магия, чудеса, просветление — тези химери, които търсим в наркотиците, изкуството, религията и секса — са достижими, заключва романът, но няма да ги намерим там, където очакваме.