Джеймс Хадли Чейс
Реквиемът на блондинките

Трябваше ми минута, за да си дам сметка колко е безнадеждно положението. Почти веднага се хвърлих към вратата и я напънах с цялата си тежест. Здрав, як камък беше и всичко, което успях да постигна бе, че си натъртих рамото. Пробягах с лъча светлина на джобното фенерче гробницата, но друг изход нямаше. Подът също беше каменен и нямаше никаква надежда да бъде разкопан без специални инструменти.
Погледнах към Одри при светлината на фенерчето, която започваше да отслабва. Чертите на лицето й се бяха изкривили от ужас.
— Видя ли? — изрече тя със задавен глас, като се хвърли в прегръдката ми. — Сигурно онзи в момента довършва Редж! Трябва да направим нещо! Трябва да му помогнем!
Притиснах я към себе си.
— За бога, Одри — промърморих, като я улових за китките, — само не си губи ума! Виждаш, че нищо не може да се направи. Не разбираш ли, че сме живи погребани?!

Един роман, в който Чейс отново доказва майсторството си!