Ахто Леви
Записките на Сивия вълк

Промени

Кольо Гергински

руски

60×84/16

ДС

V

повест

естонска

Ахто Леви
Записки серого волка
Издательство "Молодая гвардия"
Москва, 1969

Ахто Леви — псевдоним на автора Леви Ахтович Липу

Първа тетрадка / 7
Втора тетрадка / 26
Трета тетрадка / 47
Четвърта тетрадка / 69
Пета тетрадка / 83
Шеста тетрадка /91
Седма тетрадка / 106
Осма тетрадка / 123
Девета тетрадка / 142
Десета тетрадка / 156
Единадесета тетрадка / 168
Дванадесета тетрадка / 179
Тринадесета тетрадка / 196
Четиринадесета тетрадка / 217
От автора / 225
За Ахто Леви и неговите „Записки“ (вместо послеслов) / 227

Цена на книжното тяло 0,62 лв.

ДП „Георги Димитров“ — София

13. V. 1974 г.

13. IX. 1974 г.

13. X. 1974 г.

14,50

12,32

първо

2558

136

0,82 лв.

Люба Мутафова

Тодор Барджиев

Маргарита Воденичарова

Михаил Руев

Михаил Руев

Елеонора Христова

1974

Екранизирано

···················· Биографии и автобиографии

„Записките на Сивия вълк“, напечатани за пръв път в списание „Москва“, веднага привлякоха читателското внимание. И нищо чудно; искреният, задушевен, прост и безхитростен разказ на автора за своя, както му се струва, изцяло объркан живот, предизвика спонтанното съчувствие на хората.
… От любов към приключенията три естонски момчета извършват углавно престъпление. Но те не свършват с това. В желанието си да се озоват в екзотични страни, те избягват в Германия с надеждата, че там ще сполучат да се доберат до Африка и Америка. И тримата са убедени, че „примерно след 20 години ще се върнат в родината, естествено, със своя яхта, забогатели, обходили целия свят и преживели невероятни приключения“…
… И наистина, Ахто Леви се връща след много години в родината си, преживял низ от приключения, но съвсем не така забележителен, както си ги е мечтал като момче след четенето на книги от рода на „Бандата на жълтия дявол“, „Гърбавият ковбой“ или „Синьото привидение“.
Измамната романтика на булевардната литература, която са погълнали като деца, завърта главите на тия иначе добри момчета и отвежда единия от тях (именно автора на „Записките“) в такива житейски дебри, откъдето той може да се върне към истинския път и към истинската човечност само с изключителни усилия…
… „Записките“ са интересни главно с това, че в тях дълбоко и точно е разкрит както процесът на нравственото падение, водещ до затвора, така и процесът на прозрението, на душевното просветление. Пред нашите очи момчето става престъпник и, изглежда, като че човешкото у него е загубено. Но минават години и ние виждаме как човекът си възвръща загубените човешки достойнства.

Леви Липу е роден в град Куресааре на остров Сааремаа. Учи в начално училище. През 1944 г. е мобилизиран от нацистите по отношение на летищната служба. По време на тяхното отстъпление той е евакуиран в Германия. След края на войната е арестуван, отведен в СССР и поставен във филтрационен лагер. Оттам бяга и през 1947 г. се завръща в родината си. Там той е арестуван и изпратен в Томска област. Той отново избяга от лагера и след завръщането си в Естония се присъедини към „горските братя“. Основната причина за заминаването му при тях е, че е уведомен, че баща му е убит от чекистите. По-късно обаче разбира, че баща му е убит от командира на отряда „горски братя“ и той, след като убива командира и един от съучастниците му, се предава на властите. По-късно е в затворите в Калуга и Кировоград. Последните си години прекарва в затвора в лагер в село Мися, Соликамска област.
След освобождаването си живее в Молдова, през 1965–1967 г. работи в геоложка експедиция в Карпатите, след това до 1968 г. като рибар на Сахалин.
През 1968 г. излиза неговият автобиографичен роман „Записки на Сивия вълк“, който е написан от него в затвора. През 1972 г. режисьорът Владимир Басов снима този роман.
Впоследствие той написва редица други произведения. Произведенията му са преведени на редица езици. Последните години от живота си живее в Москва и Тарту.
Ахто Леви умира на 20 януари 2006 г. в Москва.

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

13.V.1974 г.

13.IX.1974 г.

13.X.1974 г.