Ахто Леви
Записките на Сивия вълк

„Записките на Сивия вълк“, напечатани за пръв път в списание „Москва“, веднага привлякоха читателското внимание. И нищо чудно; искреният, задушевен, прост и безхитростен разказ на автора за своя, както му се струва, изцяло объркан живот, предизвика спонтанното съчувствие на хората.
… От любов към приключенията три естонски момчета извършват углавно престъпление. Но те не свършват с това. В желанието си да се озоват в екзотични страни, те избягват в Германия с надеждата, че там ще сполучат да се доберат до Африка и Америка. И тримата са убедени, че „примерно след 20 години ще се върнат в родината, естествено, със своя яхта, забогатели, обходили целия свят и преживели невероятни приключения“…
… И наистина, Ахто Леви се връща след много години в родината си, преживял низ от приключения, но съвсем не така забележителен, както си ги е мечтал като момче след четенето на книги от рода на „Бандата на жълтия дявол“, „Гърбавият ковбой“ или „Синьото привидение“.
Измамната романтика на булевардната литература, която са погълнали като деца, завърта главите на тия иначе добри момчета и отвежда единия от тях (именно автора на „Записките“) в такива житейски дебри, откъдето той може да се върне към истинския път и към истинската човечност само с изключителни усилия…
… „Записките“ са интересни главно с това, че в тях дълбоко и точно е разкрит както процесът на нравственото падение, водещ до затвора, така и процесът на прозрението, на душевното просветление. Пред нашите очи момчето става престъпник и, изглежда, като че човешкото у него е загубено. Но минават години и ние виждаме как човекът си възвръща загубените човешки достойнства.