Милосърдието на Марс
- Заглавие
- Милосърдието на Марс
- Други автори
- Вичо Иванов (предговор)
- Тип
- сборник разкази
- Език
- български
- Категория
- Съвременна българска проза: разкази и новели
- Жанр
- Съвременна проза (XX век)
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), XX век
- Редактор
- Иван Бъчваров
- Художник
- Евгений Босяцки
- Художник на илюстрациите
- Евгений Босяцки
- Художествен редактор
- Пеню Чалъков
- Технически редактор
- Катя Куюмджиева
- Коректор
- Жени Чакърова
- Издател
- Профиздат
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1971
- Печат
- Печатница на „Профиздат“
- Други полета
- За подвързията: направена в печатницата на БАН
- Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- 2.III.1970
- Подписана за печат
- 22.II.1971
- Излязла от печат
- 22.III.1971
- Печатни коли
- 16
- Издателски коли
- 12,16
- Формат
- 84/108/32
- Код / Тематичен номер
- 1 645
- Номер
- Б-3
- Поръчка
- 592
- Издателски №
- 36 (2 815)
- Брой страници
- 256
- Тираж
- 8 145
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 1,25 лв.
- С илюстрации
- да
- УДК
- 886.7-32
- Анотация
-
Този сборник на видния български писател Людмил Стоянов е цял етап в развитието на революционната антифашистка и антимилитаристична литература у нас. Повечето от произведенията, включени в него, са преведени на много езици. С особена, изключителна популярност се ползва разказът „Милосърдието на Марс“, изобразяващ страшните събития през 1923 и 1925 година. Допълнен с произведения, които по-рано не са влизали в тази книга, сборникът „Милосърдието на Марс“ получава сега своето пълно звучене. Социалистически реалист и революционен романтик, Людмил Стоянов ни разказва правдиво за борбите на нашия народ, увлича ни със своя хуманистичен патос, изостря гражданското ни чувство и ни кара да вярваме в новия свят, който тряба да изградим.
ПРОФИЗДАТ - Информация за автора
-
Георги Стоянов Златарев (6 февруари 1886 — 11 април 1973), по-известен с псевдонима си Людмил Стоянов, е български писател, поет, преводач и литературен критик. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и в 1923 година редактор на списание „Театър-Студия“ (1923). В 1920 — 1921 година заедно с Гео Милев редактира символистичното списание „Везни“ (1919 — 1922), а в 1923 — 1924 година заедно с Иван Радославов и Теодор Траянов редактира наследника на „Везни“ списание „Хиперион“ (1922 — 1931). Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му — „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач.
- Съдържание
-
Людмил Стоянов — борчески път и образен свят (предговор) — Вичо Иванов — стр. 7
Милосърдието на Марс — стр. 19
Хатидже — стр. 29
Краят на Лъкавишката съветска република — стр. 49
Тежко раждане — стр. 63
Пистолет и цигулка — стр. 79
Против Аллаха — стр. 107
Чайлд Харолд — стр. 119
Праведник — стр. 127
Победителка — стр. 133
Бедността е порок — стр. 143
Зверски танец — стр. 149
Фрегата „Сан Николе“ — стр. 161
Двойнствен живот — стр. 175
Рауб — стр. 183
Мародер — стр. 193
Осемте моми от Доганово — стр. 203
Платонизъм — стр. 245 - Бележки
-
Страници 6 и 254 са празни.
- Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. УДК — COBISS
2. Информация за автора — Уикипедия - Връзки в Мрежата
- Библиографии Енциклопедии
- Промени