Васил Друмев
Художествено творчество • Критика

„Не дохожда ли някому на ум какво голямо зло правят на простодушните читатели лошевите тези книги? Това никому не дохожда на ум, а трябвало би поне писачите, които от голямо желание да принесат и те полза на българската книжнина и на милия си народ, списват и продават произведенията си, трябвало би поне те да помислюват над това с по-голямо внимание и по-голяма строгост. Лошевите книги, особено такива, които са достъпни и на неразвита още публика, и лекичко се четат, както са у нас например стихотворенията, драмите, позорищните игри … и проч., развалят вкуса на читателите, наместо да облагородят и възвисят духа и чувствата на човека, те ги правят долни и никакви; наместо да укрепят в младото поколение характер, те го правят безхарактерно, наместо благи чувства те вкореняват жестокост, своенравие, мстителност, злоба… Ето сетнините от лошите поетическо-драматически произведения! На тези сетнини подпада най-повече нашето младо поколение. С открита душа и сърце то посреща всяка една книга, защото в невинността си вярва, че всичко, каквото се печата, е добро, с жадност чете, увлича се, като не може да разпознае хубавото от лошевото и се разваля…“