Петър Чолов
Волжка България (VII-XVI век)

Петър Чолов е роден на 28 ноември 1923 г. в с. Умаревци, Ловешко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1949 г. и Библиография и библиотекознание през 1952 година. Работи в Съюза на народните читалища (1952—1962). в Дома на литературата и изкуствата при МНП (1963—1980), съветник на министъра на образованието и културата на Република Мозамбик (1981—1983), професор в колеж в Ангола (1988), професор по история в Университета в гр. Комрат — Молдова (1991–1996).

Автор или съавтор на повече от 40 книги и 100 студии и статии, от които исторически библиографии: „Български историци“, (2006), трето издание — под печат,; „Българско краезнание“ (1974); „Прабългари“ (1981); „Марин Дринов“ (1990); „Васил Левски“ (1987); „Христо Ботев“ (1994), както и на „Народните читалища в България“, т. 1 и т. 2; „Родът на Георги С. Раковски“ (1996); „Родът на Христо Ботев“ (2000); „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век (2003)“; „Чипровското въстание 1688 г.“ (1988 г.) и др.