Страцимир Николов
Стихотворения

На този свят . . . 5
Ръка . . . 6
На моя прозорец не пречат завеси . . . 8
Душата ми е жадна . . . 9
Червена е душата ми . . . 10
Звън на чан в небето ме отнася . . . 11
За тебе си спомних . . . 12
Разплита вятърът на тишината нишката . . . 14
Абитуриентско . . . 15
Краят е близо . . . 16
Обичаха ме без да ме разбират . . . 17
На мама . . . 18
На баща ми . . . 20
В здрачните вечерни улици . . . 22
Този град тези хора и къщи . . . 23
Прозорецът ми в залез потъмнява . . . 24
Ако има обич по света . . . 25
Да раздигам масата е време . . . 26
Омръзнаха ми оргии и приятели . . . 28
Прибирам си фаса във джоба . . . 29
Две лимонади не мога да пия . . . 30
Поет . . . 31
Ти спиш а аз те гледам и се моля . . . 32
В тебе вярвам живот неразбран . . . 34
В три часа . . . 35
Горчив си живот но аз ти се радвам . . . 36
Ще дойде вечерта . . . 37
Вия от болка вия от страх . . . 38
Избива нервна пот по дланите . . . 39
На една грамофонна плоча . . . 40
Приятели когато чуете че съм умрял . . . 41
Аз знам ще дойде вечерта . . . 42
И все така вървя и търся обич . . . 43
ЕТЮДИ В ЖЪЛТО . . . 44
Пак към тебе се връщам живот . . . 46
Като кръв животът ми се стича . . . 47
В леглото старинно на моята стая . . . 48
Господи ти който си изстрадал всичко . . . 50
Ще идваш в моя сън като преди . . . 51
Очите ми залитат в празното . . . 52
Кой съм аз . . . 53
О Вие дъщери на баба Яга . . . 54
В нощта над крутия площад . . . 55
На дядо . . . 56
Душата ми е като гроб без близки . . . 58
Много е тъжно страшно е тъжно . . . 59
Христос е мъртъв . . . 60
ЗИМНИ ЕТЮДИ . . . 62
На Деси . . . 64
P.P.1 . . . 65
P.P.2 . . . 66
Звездите общуват с нас чрез светлината . . . 67