Хафез
Лирика

Автор
Хафез
Заглавие
Лирика
Тип
стихосбирка
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Класическа поезия
Преводач
Йордан Милев
Език, от който е преведено
фарси
Съставител
Абас Ханшани
Редактор
Василка Хинкова
Художник
Александър Денков
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Радка Пеловска
Коректор
Величка Герова
Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1969
Адрес на издателя
ул. Гр. Игнатиев 2-а
Печат
Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
29.XI.1968 г.
Печатни коли
8 3/4
Издателски коли
7,17
Формат
59×84/16
Поръчка
1215
Издателски №
31(2974)
Брой страници
140
Тираж
4100
Подвързия
твърда с обложка
Цена
1,30 лв.
Анотация

В голямото съзвездие на старата персийска поезия — Рудаки, Омар Хайям, Фирдоуси, Саади — блести ярко името на Хафез. Живял и творил през XIV век, той става безсмъртен певец на виното и любовта, на човешкото свободомислие. Това не са обикновени песни: това са малки бисери, нанизани от еднозвучната рима в безценни огърлици, радвали не едно сърце.

Тогава, когато Данте е слизал в своя ад, за да открие човека — Хафез прави първите си стъпки в ада на Персийското средновековие… Ненавиждащ лицемерието на божиите служители, отричащ постите и обредността, мразещ ограниченията на човека — той възпява обикновените човешки наслади, благоговее пред природната хубост и издига в култ виното и любовта като основни негови поетически символи, като четка и боя, с които върху платното на времето ще нанесе всички багри на живота.

Всъщност поезията на Хафез е с дълбок философски подтекст. Тя е пълна с неочаквани метаморфози, полутонове, не с кървав плач — а с чисти сълзи.

За пръв път на български език този поетичен сборник представя най-цялостно един от големите поети на Персия.

Съдържание

Аз съм човек от рая. — Йордан Милев — стр.5
Обичам аз лице красиво — стр.15
Безброй момичета са влюбени — стр.16
Знай, Юсуф ще дойде късно или рано — стр.17
Вземи сърцето ми смутено — стр.18
Благословена тишина. От другото — няма нужда — стр.19
С песен и сърдечно слово — стр.20
Хубавице, с лека стъпка — стр.21
В съюз със своята съдба — стр.22
Щастие ли търсех дълго — стр.23
В градината отидох рано — стр.24
Аз съм в този град известен с любовта си — стр.25
Неопознал добре нещата — стр.26
Аз казах: „Разцъфтя у мен искреността“ — стр.27
Аз съм товй, душа, и зная — стр.28
За мъката лекарство няма — стр.30
Видях как в тази механа — стр.31
Изгорях в страстта. Но ти си — стр.32
По-хубаво от радостта — стр.33
Покрай Арасли минеш, Саба — стр.34
Не ще те спра, ако над мен — стр.35
Хей, ароматен вятър — стр.37
Не всяка дума на суфите — стр.38
Донеси ми пълна чаша — стр.39
Признавам-и това признание — стр.40
Две очи светът ми даде — стр.41
Фередже. Лице вълшебно — стр.42
Винопродавецо, разсъмна — стр.43
Вятърът ще се разбуди — стр.44
Казват, срамно е да пиеш — стр.45
Надменнико недружелюбен — стр.46
О, ела! Съдбата наша — стр.47
Вест щастлива от нея — стр.49
Разказа снощи свойта тайна — стр.50
Забравил всичко, неспокоен — стр.51
Освен при теб — стр.52
От скръб по моята любов — стр.53
Да минем пак към механата — стр.54
Да сипем пак червено вино — стр.55
При болен ли си ти дошел — стр.56
Аз казах: „Страдам пак за теб!“ — стр.57
О, болката ми е от тебе — стр.58
Беше твоя дом уютен — стр.59
За мъките на времената — стр.60
Разказвал съм и пак ще кажа — стр.61
Дали от нея да заплача — стр.63
Да вдигнем своето лице — стр.65
Напиши ми — твоят почерк — стр.66
Виночерпец, с винен блясък — стр.67
Ще се сближа ли с теб — стр.68
Ах, светлината — бяла пеперуда — стр.69
И без да се сбогува с никой — стр.70
Облаци покрай луната — стр.72
Набожен лицемер, отгде ли — стр.73
Не си отивай! Стига — стр.75
Сянка на априлски облак — стр.76
Върху сърцето ми — цветя — стр.77
Нямаш вече предишната скромност — стр.79
Вятърът повя. Пристигна — стр.80
Не дни безсмъртни, а две устни — стр.81
О, боже, ти ми даде роза — стр.82
Ветре, в своя път сърната — стр.84
Отново идва пролетта — стр.85
Край на постите. Бият — стр.86
На влюбените пътя е безкраен — стр.87
Вест дойде, че на дните скръбта — стр.89
Бях се зарекъл да не пия — стр.90
Ако се върне любовта — стр.92
Хей, проповедник, престани! — стр.93
Снощи сънен в механата — стр.94
Внимание без да получа, вървях — стр.95
Сърцето ми освен към теб — стр.97
Защо се чудите, защо — стр.99
Сърцето ми докрай, любима — стр.101
Дребнав недей да бъдеш. Слушай — стр.102
От стъпките й прах целебен — стр.104
Тихо място, чисто вино — стр.106
Аз няма миг да се откажа — стр.107
Макар че като в стара бъчва — стр.108
Ела: сърцето ми ранено — стр.109
Освен това, че пропилях — стр.110
Да не бъдеш от лекарства спасен! — стр.111
Ако към мен, подобно ласо — стр.112
И нека много врагове — стр.113
Додето моята глава — стр.114
Аз съм дервиш и не усетих — стр.115
Върни се и стопи в сърцето ми — стр.116
На влюбените влюбен давам — стр.117
Ела: със твоите ресници — стр.119
Живея тъй, че с всеки миг — стр.120
Любима, докога ще плача — стр.121
Присъдата й — сам видя ти — стр.122
Аз няма миг да се откажа — стр.123
От близки хора помощ свята — стр.125
Не съм циник аз, мухтасиб — стр.126
Младостта ни бе подобна на ахат — стр.128
Жесток е моят жребий — стр.129
На срещите красиви дните — стр.130
Ако внезапно, в час необясним — стр.131
Бележки — стр.133

Въведено от
johnjohn
Създадено на
Обновено на
Промени
Чужди рафтове

Корици 5