Лирика
- Заглавие
- Лирика
- Тип
- стихосбирка
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Класическа поезия
- Преводач
- Йордан Милев
- Език, от който е преведено
- фарси
- Съставител
- Абас Ханшани
- Редактор
- Василка Хинкова
- Художник
- Александър Денков
- Художествен редактор
- Васил Йончев
- Технически редактор
- Радка Пеловска
- Коректор
- Величка Герова
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1969
- Адрес на издателя
- ул. Гр. Игнатиев 2-а
- Печат
- Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 29.XI.1968 г.
- Печатни коли
- 8 3/4
- Издателски коли
- 7,17
- Формат
- 59×84/16
- Поръчка
- 1215
- Издателски №
- 31(2974)
- Брой страници
- 140
- Тираж
- 4100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 1,30 лв.
- Анотация
-
В голямото съзвездие на старата персийска поезия — Рудаки, Омар Хайям, Фирдоуси, Саади — блести ярко името на Хафез. Живял и творил през XIV век, той става безсмъртен певец на виното и любовта, на човешкото свободомислие. Това не са обикновени песни: това са малки бисери, нанизани от еднозвучната рима в безценни огърлици, радвали не едно сърце.
Тогава, когато Данте е слизал в своя ад, за да открие човека — Хафез прави първите си стъпки в ада на Персийското средновековие… Ненавиждащ лицемерието на божиите служители, отричащ постите и обредността, мразещ ограниченията на човека — той възпява обикновените човешки наслади, благоговее пред природната хубост и издига в култ виното и любовта като основни негови поетически символи, като четка и боя, с които върху платното на времето ще нанесе всички багри на живота.
Всъщност поезията на Хафез е с дълбок философски подтекст. Тя е пълна с неочаквани метаморфози, полутонове, не с кървав плач — а с чисти сълзи.
За пръв път на български език този поетичен сборник представя най-цялостно един от големите поети на Персия. - Съдържание
-
Аз съм човек от рая. — Йордан Милев — стр.5
Обичам аз лице красиво — стр.15
Безброй момичета са влюбени — стр.16
Знай, Юсуф ще дойде късно или рано — стр.17
Вземи сърцето ми смутено — стр.18
Благословена тишина. От другото — няма нужда — стр.19
С песен и сърдечно слово — стр.20
Хубавице, с лека стъпка — стр.21
В съюз със своята съдба — стр.22
Щастие ли търсех дълго — стр.23
В градината отидох рано — стр.24
Аз съм в този град известен с любовта си — стр.25
Неопознал добре нещата — стр.26
Аз казах: „Разцъфтя у мен искреността“ — стр.27
Аз съм товй, душа, и зная — стр.28
За мъката лекарство няма — стр.30
Видях как в тази механа — стр.31
Изгорях в страстта. Но ти си — стр.32
По-хубаво от радостта — стр.33
Покрай Арасли минеш, Саба — стр.34
Не ще те спра, ако над мен — стр.35
Хей, ароматен вятър — стр.37
Не всяка дума на суфите — стр.38
Донеси ми пълна чаша — стр.39
Признавам-и това признание — стр.40
Две очи светът ми даде — стр.41
Фередже. Лице вълшебно — стр.42
Винопродавецо, разсъмна — стр.43
Вятърът ще се разбуди — стр.44
Казват, срамно е да пиеш — стр.45
Надменнико недружелюбен — стр.46
О, ела! Съдбата наша — стр.47
Вест щастлива от нея — стр.49
Разказа снощи свойта тайна — стр.50
Забравил всичко, неспокоен — стр.51
Освен при теб — стр.52
От скръб по моята любов — стр.53
Да минем пак към механата — стр.54
Да сипем пак червено вино — стр.55
При болен ли си ти дошел — стр.56
Аз казах: „Страдам пак за теб!“ — стр.57
О, болката ми е от тебе — стр.58
Беше твоя дом уютен — стр.59
За мъките на времената — стр.60
Разказвал съм и пак ще кажа — стр.61
Дали от нея да заплача — стр.63
Да вдигнем своето лице — стр.65
Напиши ми — твоят почерк — стр.66
Виночерпец, с винен блясък — стр.67
Ще се сближа ли с теб — стр.68
Ах, светлината — бяла пеперуда — стр.69
И без да се сбогува с никой — стр.70
Облаци покрай луната — стр.72
Набожен лицемер, отгде ли — стр.73
Не си отивай! Стига — стр.75
Сянка на априлски облак — стр.76
Върху сърцето ми — цветя — стр.77
Нямаш вече предишната скромност — стр.79
Вятърът повя. Пристигна — стр.80
Не дни безсмъртни, а две устни — стр.81
О, боже, ти ми даде роза — стр.82
Ветре, в своя път сърната — стр.84
Отново идва пролетта — стр.85
Край на постите. Бият — стр.86
На влюбените пътя е безкраен — стр.87
Вест дойде, че на дните скръбта — стр.89
Бях се зарекъл да не пия — стр.90
Ако се върне любовта — стр.92
Хей, проповедник, престани! — стр.93
Снощи сънен в механата — стр.94
Внимание без да получа, вървях — стр.95
Сърцето ми освен към теб — стр.97
Защо се чудите, защо — стр.99
Сърцето ми докрай, любима — стр.101
Дребнав недей да бъдеш. Слушай — стр.102
От стъпките й прах целебен — стр.104
Тихо място, чисто вино — стр.106
Аз няма миг да се откажа — стр.107
Макар че като в стара бъчва — стр.108
Ела: сърцето ми ранено — стр.109
Освен това, че пропилях — стр.110
Да не бъдеш от лекарства спасен! — стр.111
Ако към мен, подобно ласо — стр.112
И нека много врагове — стр.113
Додето моята глава — стр.114
Аз съм дервиш и не усетих — стр.115
Върни се и стопи в сърцето ми — стр.116
На влюбените влюбен давам — стр.117
Ела: със твоите ресници — стр.119
Живея тъй, че с всеки миг — стр.120
Любима, докога ще плача — стр.121
Присъдата й — сам видя ти — стр.122
Аз няма миг да се откажа — стр.123
От близки хора помощ свята — стр.125
Не съм циник аз, мухтасиб — стр.126
Младостта ни бе подобна на ахат — стр.128
Жесток е моят жребий — стр.129
На срещите красиви дните — стр.130
Ако внезапно, в час необясним — стр.131
Бележки — стр.133 - Въведено от
- johnjohn
- Създадено на
- Обновено на
- Промени
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / johnjohn