Людмилъ Стояновъ
Бенковски

Георги Стоянов Златарев (6 февруари 1886 — 11 април 1973), по-известен с псевдонима си Людмил Стоянов, е български писател, поет, преводач и литературен критик. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и в 1923 година редактор на списание „Театър-Студия“ (1923). В 1920 — 1921 година заедно с Гео Милев редактира символистичното списание „Везни“ (1919 — 1922), а в 1923 — 1924 година заедно с Иван Радославов и Теодор Траянов редактира наследника на „Везни“ списание „Хиперион“ (1922 — 1931). Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му — „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач.