Лев Толстой
Възкресение

Веднъж знаменитият съдебен деятел от миналия век А. Кони разказва на Лев Толстой случай от своята съдебна практика. При разглеждане на дело за кражба един от съдебните заседатели, млад аристократ, познава в обвиняемата жена момичето, което някога е съблазнил и изоставил. Потресен от съдбата й, той решава да изкупи вината си, като се ожени за подсъдимата и по този начин облекчи участта и…

Толстой е развълнуван от разказа на Кони и не го забравя. Постепенно, в продължение на десетки години неуморен труд, търсения и размисли, той създава едно от най-великите си произведения — романа „Възкресение“. Написан в годините на правителствена реакция и бурен подем на революционните настроения на широките народни маси, романът се превръща в обвинителен акт с изключителна художествена правдивост и сила, предявен от великия писател срещу държавния и обществения строй на стара Русия. В този роман се вмества цяла Русия — страдаща и бунтуваща се, жадуваща за възраждане и възкресение.

Първият илюстратор на романа, известният художник Леонид Пастернак, чиито рисунки са използувани в настоящото издание, си спомня: „Реших преди всичко да направя ескизи на главните герои на романа и като контрастни сцени от текста избрах «Утрото на Катюша» и «Утрото на Нехлюдов» Колко вълнения преживях, преди да се реша да ги покажа на Лев Николаепич! Но ето че и този страшен миг остана назад. Вече съм опиянен от похвалите, чувам окрилящите ме възгласи на бащата и дъщерята — Татяна Лпопна. че в образите на Катюша и Нехлюдов съм успял почти портретно да пресъздам хората, от които Лев Николаевич е заимствувал своите герои, т. в. хора. никога невиждани и никога нечувани от мен.“