Иван Вазов
Повести и разкази

Светът на поета е велик, безпределен ; за крилатата му мисъл няма граница. Той има право да черпи вдъхновение из всички области, из всичките времена. Важното е да пише с вдъхновение и да обладава талант. А при тях важното е още — за българския поет — да бъде син на своя народ и на своето време, па било, че се втурва в миналото, било, че се лутва из талазите на съвременния живот, било, че си избира общечеловешки теми, и с писането си да засегне която и да е струна от народната душа, да я направи да кънти от всяко негово чувство, радост и копнеж… Без това сродство между неговата душа и душата на народа той ще остане чужд на последния, колкото и талант да е вложил в творението си… А да бъде ценен и обичан от своя народ — има ли по-завидна участ за един писател — бил той и с най-широкото честолюбие?… Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствувайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената й почва, заедно с почетта към родното, и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека и тя ще ви се отзове с благодарност.

София, 1910