Георги Армянов
Жаргонът, без който (не) можем

Жаргон — м. езикозн.
Разновидност на социалните диалекти, служеща да отдели езиково определена група и характеризираща се предимно с експресивната си лексика, съставена от диалектни, чужди и преосмислени книжовни думи: сленг.
Апашки жаргон.
Войнишки жаргон.
Ученически жаргон.
(РБЕ. I. 5.1987 с.26)

Нормално езиково, психическо и социално явление ли е жаргонът? Може ли да се говори за жаргона като за естествена езикова (или по-точно речева) система? Има ли място жаргонът в живота на днешното социалистическо общество? Езиково културни ли сме, ако знаем, а и си служим с жаргон (ученически, студентски, професионален)?
На тези въпроси ще намерите отговор в книжката на младия научен сътрудник от Института за български език при БАН Георги Армянов.
Централно място в нея заема речникът на най-срещаните думи в софийския ученически жаргон с тяхното тълкуване. За да не се допусне отрицателен социален ефект в него не са включени циничните и вулгарните думи от общонародната просторечна лексика.
Книжката е ценно помагало за всички, които се интересуват от проблемите на езика и държат да изградят у себе си верен езиков усет.