Димо Казасов
Преживелици

Когато на 5 септемви, 1976 г. навърших 90 години, хрумна ми мисълта да опитам какво бих могъл да напиша в тая класическа старческа възраст, която считат че е с отпаднали, дори и с угаснали умствени сили.
Нямах в главата си тема, с която бих могъл да направя тоя опит. Дни под ред отхвърлях темите, които ми хрумваха и най-сетне се спрях на тема, свързана с моята годишнина. Реших да разкажа някои факти, размисли и събититя от моя дълът живот.
През своята вече 71-годишна журналистическа дейност усвоих порочния навик бързо да решавам, бързо да пиша и, разбира се, често да греша. При вестника, особено при ежедневника, бързината е неизбежна и тя често е в стълкновение с народната мъдрост — „Бързата кучка слепи ги ражда“.
Предлаганият труд не е плод на обстойни проучвания и на задълбочен размисъл. Той е наниз от спомени и впечатления на един стар човек, допуснал, че представляват интерес за съвременника. От хилядите спомени, които постоянно гъмжат в главата ми, аз съм избрал само няколко десетки, които съм преценил, че са за пред хора. Читателят ще съди доколко е сполучлива тая моя преценка.
Дължа да отбележа, че някои преживелици са публикувани по-рано.
— Д. К.