Петър Кърджилов
Не обиждайте мафията!

Петър Иванов Кърджилов е тъп Козирог — раждан е на Бъдни вечер през 1950 година, ала не във Витлеем, а в Стара Загора. Учи дълго и мъчително. Едва изкласява специалността кинознание във ВИТИЗ, сетне цели десет години се излежава в Българската национална филмотека като редактор и накрая лепва името си върху филмографията „Български игрални филми. Том 1/1915-1948“ (1988). Пъчи се, че е написал фантастичните разкази в сборниците „Орбитата на Сизиф“ (1987) и „Призрачен цикъл“ (1989). Стяга, че са го превеждали на френски, немски, руски и унгарски. Дуе се, че е носител на отличия от литературни конкурси, а и на наградата „Гравитон“, връчвана от Дружеството на българските фантасти. Освен на писател се прави и на журналист, дори членува в СБЖ. Промъкнал се е и сред кинаджиите в СБфД. Заради вродения си мързел е изхвърлен от държавния сектор и сега робува на частния капитал. Гледа хрисимо, но не оставяйте лековерно ваша близка насаме с него. Има ли водка, не пие вода. След двеста грама обича да разтяга как е залагал на рулетка в казиното на Монте Карло. Лъже! В похода си на Запад успява да стигне само до секретните тру-довашки поделения в Дупница и Трън, където служи на родината. Оттогава не вярва, че хората са равни, нито пък, че трябва да се обичат като братя. Инатливо твърди, че човек се ражда безпартиен. Съзнава, че е безсмислено, но се опитва да си остане просто човек. Когато си глупав, то е завинаги.