Айнщайн: Живот. Смърт. Безсмъртие
- Заглавие
- Айнщайн: Живот. Смърт. Безсмъртие
- Издателска поредица
- Портрети
- Националност
- руска ( не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо (не е указано)
- Категория
- Биографии и автобиографии
- Преводач
- Стефка Христова Василева
- Език, от който е преведено
- руски
- Година на превод
- 1978
- Редактор
- Анастас Христов Анастасов
- Художник
- Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
- Художествен редактор
- Таня Николова
- Технически редактор
- Милка Иванова
- Коректор
- Анна Сребрева
- Издател
- Наука и изкуство
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1978
- Адрес на издателя
- бул. „Руски“ 6
- Печат
- ДП „Александър Пъшев“ — Плевен
- Други полета
- След стр. 606 има един празен лист.
- Носител
- хартия
- Литературна група
- III-4
- Дадена за набор/печат
- 24.III.1978 г.
- Подписана за печат
- 14.VII.1978 г.
- Излязла от печат
- 30.VII.1978 г.
- Печатни коли
- 39
- Издателски коли
- 36,75
- Формат
- 16/60/84
- Код / Тематичен номер
- 02/9532312611/2300-4-78
- Номер
- 51 (092)
- Брой страници
- 606
- Подвързия
- мека
- Цена
- 2,44
- УДК
- 53(092), 92 Айнщайн, А.
- Анотация
-
„Айнщайн е висок 176 см. Той е широкоплещест, малко леко приведен напред. Късият му череп изглежда невероятно широк. Лицето му е матово, мургаво. Над голямата си чувствена уста има черни мустаци. Носът му е със слаба орлова извивка. Кафявите му очи светят дълбоко и меко. Гласът му е пленителен като вибриращ звук на виолончело. Айнщайн говори добре френски с лек чуждестранен акцент.“ "Една вечер след особено тежко за Айнщайн заседание на Комисията за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите той заедно с Мария Кюри седял на една пейка на брега на Женевското езеро. И двамата, потънали в тежко мълчание, наблюдавали със замислен поглед трептенията на светлата водна ивица, осветена от фенера, запален, когато здрачът се сгъстил. Внезапно разговорът се възобновил и тъгата в очите на събеседниците изчезнала. „Защо отражението във водата се разбива точно на това място, а не на друго? — запитал Айнщайн. Малко суховатият глас на Мария Кюри се обагрил с тон, който съответствал на съзерцателния тон на Айнщайн. Разговорът преминал към законите на физиката, сега ставало дума за формулите на оптиката…“
По-нататък Антонина Валентен разказва как Айнщайн през тежките за него дни на разочарования от дейността на Комисията за интелектуално сътрудничество намирал убежище от нараняващите впечатления на живота в света на музикалните образи. Веднъж Комисията за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите в пълен състав беседва в един ресторант на брега на езерото. Всички се стараят да не засягат разногласията. Чувства се, че тези разногласия се различават от стълкновенията на научните концепции.
През шума на гласовете и звъна на чиниите до посетителите достигат звуците на оркестъра. В съзнанието на Айнщайн те постепенно засенчват и всичко наоколо, и впечатленията от деня. Айнщайн се приближава до цигуларя, взема от него цигулката и започва да свири.
„Лицето му се преобрази, на него се появи усмивка, чертите му се смекчиха, сякаш мечтаеше и не забелязваше нищо наоколо. Беше ясно, че той съвсем не мисли за това какво зрелище представлява на естрадата пред прикованите в него очи на присъстващите“ - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Б. Г. Кезнецов
Эйнштейн
Жизнь. Смерть. Бессмертие
Издательство "Наука"
Москва, 1972 - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии