Сергей Игнатов
Египет на фараоните

Египетската дума, която условно превеждаме магия е „хека“. Акцентът на превода като магия и производните от        нея докосва само фрагмент от значението. Египтологията на XX век показа, че „хека“ за древните е това, което ние сме свикнали да назоваваме религия, мит и митология, вяра и свързаните с нея практики, разбира се и магия.

Христоматийно е твърдението, че Египет на фараоните е родина на магията и съногаданията. Ако не се заемем с уточняване на понятията, то в съзнанието ни ще се загнезди представата, че Египет е породил и се е специализирал само в една незначителна частица от древната духовност. Анализът на смисъла и съдържанието на „хека“ обаче показва, че „хека“ е силата, която споява видимия и невидимия за нас свят и която го превръща в Едно. За древните египтяни светът е единство на Слово и Образ, невидимо слети от „хека“. Именно отделянето на Словото от Образа (Изображението), което се е случило в неегипетска среда на границата между второ и първо хил. пр.Р.Хр. е довело до съвременното разделяне на религия и магия и до гледището, че магията е нещо вредно и опасно, повреждащо на религиозния живот, поради активирането на сили, противни на божественото.

Египетският свят обаче е друг. За египтяните „хека“ е принцип, „магическа“ сила, но и бог Хека. Той може да бъде призован и с него да се влезе в общение. Самият бог Хека съществува в изначалното съзидателно слово на самопроявилия се от недрата на Хаоса Дух, който наченал творението. Това е творческата сила на Създателя, към сливането с която са се стремили египтяните. Овладяването на тази сила, сливането с нея, не може да се осъществи с академични занимания, Практиките са само за посветени, преди всичко защото обратната страна на Хека е Маат — истината, справедливостта, редът в Света. Това означава, че овладяването на Хека не бива да разрушава Реда. И все пак, колкото и да са тайнствени практиките, като че ли основната е разбулена. Става дума за сливането на сърцата — сърцето на човека със сърцето на Бога.