Мъже без жени
- Заглавие
- Мъже без жени
- Тип
- разкази
- Националност
- японска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременна проза: разкази и новели
- Преводач
- Дора Барова
- Език, от който е преведено
- японски
- Година на превод
- 2015
- Редактор
- Братислав Иванов
- Редактор на издателството
- Елена Константинова
- Художник
- Стефан Касъров
- Технически редактор
- Симеон Айтов
- Коректор
- Мила Томанова
- Предпечатна подготовка
- ЕТ „Екатерина Рускова“
- Издател
- ИК „Колибри“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2015
- Адрес на издателя
- ул. „Иван Вазов“ №36
- Печат
- „Инвестпрес“
- Носител
- хартия
- Излязла от печат
- 07 декември 2015
- Печатни коли
- 16
- Формат
- 84×108/32
- Брой страници
- 254
- Подвързия
- мека
- Цена
- 15 лв.
- ISBN
- 978-619-150-711-5
- УДК
- 895.6-32
- Анотация
-
По думите на Мураками, писането на романи е като да садиш гора, докато творенето на разкази наподобява създаване на градина. Градината на най-новия му сборник с кратка проза е населена със самотни мъже, които търсят любовта, извисена или плътска, мимолетна или вечна, изоставени, пропилели я или неспоходени от благодатния й полъх. Той сравнява тази своя сбирка с концептуален албум, скрепен от темата за мъжа без спътница, бродещ в студения си и безцветен мъжки свят, за преследването на любовта като метафора на човешкото битие. За да прозвучи накрая силният обобщаващ акорд на разказа „Мъже без жени“ със събирателния образ на героя, който в лицето на една е загубил завинаги и безвъзвратно всички жени.
Родени сякаш от внезапен проблясък под звуците на джаз и рок, на незаглъхващите песни на „Бийтълс“, историите се четат на един дъх. Умът поглъща парчетата живот в преломни мигове, а окото като че попива японска градина, въплътила голия пейзаж на опустошената мъжка душа. - Информация за автора
-
Роден през 1949 г. в Киото, но семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно Литературния факултет на Токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибуя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.
- Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
村上 春樹 (Haruki Murakami)
女のいない男たち (Onna no inai otokotachi) (2014) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Информация за автора - от сайта на издателя, не е от корицата.
- Връзки в Мрежата
- Издателства Библиографии Книжарници