Михаил Шолохов
Разораната целина • книга първа и втора

Автор
Михаил Шолохов
Заглавие
Разораната целина
Заглавие на том
книга първа и втора
Тип
роман
Националност
руска
Език
български
Поредност на изданието
девето (първа книга), второ (втора книга)
Категория
Исторически романи и повести
Преводач
Марко Марчевски (първа книга), Георги Жечев (втора книга)
Език, от който е преведено
руски
Редактор
Манол Наков
Художник
Борис Ангелушев
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Александър Димитров
Коректор
Евгения Кръстанова, Милка Чакърова
Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1963
Адрес на издателя
ул. Гр. Игнатиев 2а
Печат
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Други полета
В COBISS е указано, че в книгата има послеслов от Якименко — грешно указване. Няма предговор, нито послеслов от други автори.
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
18.V.1963 г.
Печатни коли
46
Издателски коли
34,96
Формат
84×108/32
Поръчка
на печатницата 1210
Издателски №
78(1256)
Брой страници
736
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2,15
Анотация

„Разораната целина“ е не само епохално произведение на съветската и световната литература — един от хималайските върхове на социалистическия реализъм, но то има интересна съдба. Първата книга е публикувана на руски през 1932 г., а отделни глави от втората се появиха едва през 1954 г. Времето и пътят между едното и другото се запълват от грижи по завършването на „Тихият Дон“ и неприятностите, които войната донася на Шолохов — пострадват всички архиви на писателя и материалите за втората книга се загубват. След разгрома на фашистка Германия всичко започва отново и в навечерието на 1960 г. Михаил Александрович довърши и втората книга.
На пръсти се броят творбите, които за по-малко от двадесет години имат по осем български издания. Но първата книга на „Разораната целина“ ги има, а това й е деветото. И сега, когато я препрочитаме, пред нас зазвучава сякаш с нова сила поезията на социалните преобразования в казашкото село, на крушението на старите форми на собственост, на трудния градеж на нови обществени отношения; като близки наши познайници сред колоритния пейзаж се възправят „милите на сърцето ни“ Давидов и Нагулнов, шавливата Лушка, дядо Щукар с неговите безконечни весели неслуки, заклетите врагове на революцията Половцев и Лятевски, кулаците и сиромашта от Гремячий Лог, цялата дълбоко реалистична картина на борба за утвърждаване на новия живот… Насладата и поуката от такива книги никога не секва.

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 10