Константин Воробьов
И дойде великанът…

Битката, в която така енергично и самозабравено се втурва авторът на повестта „И дойде великанът…“ Константин Воробьов, се води отдавна и нейните проявления могат лесно да се проследят по най-високите върхове на световната литература — от „Ромео и Жулиета“ и „Дон Кихот“ до „Ана Каренина“, „Живият труп“, „Дамата с кученцето“ и др. Времето всеки път е внасяло своите неизбежни корекции, но същината си е оставала една и съща.
„Ето го великана, дойде. Един голям, голям великан. Един такъв смешен, смешен“ — в тази нежна и по детски наивна приказка, която героите на повестта си повтарят в трудни минути, читателят вижда голямото оправдание на заглавието на книгата. Авторът изправя един срещу друг два мащаба на човешкия живот — иесъизмерими, намиращи се в непрекъсната борба, от чийто резултат в крайна сметка зависи човешкото щастие — сега и в бъдеще.