Салис Таджер
Гневът на Йеремия

Салис Таджер е роден в София в семейство на тютюноработници. Тринадесетгодишен поема нерадостния път на дете работиик. Участва активно в борбата на РМС. Посреща Свободата в трудово-принудителния лагер в Смядово.
През 1948 година тай заминава за Израел, където престоява седем години. Включва се в борбата на Израелската комунистическа партия за свобода, независимост и мир. Споделя съдбата на израелските безработни, демобилизирани войници и пристанищни работници, участва в протестни демонстрации и стачки. Там издава стихосбирките: „Ще победим“, „На израелска земя“, „Септември в родината“. Сътрудничн активно на всички прогресивни и партийни вестници и списания със стихотворения на български и иврит. Салис Таджер спомага за културното опознаване на двата народа.
Подложен на жестока политическа дискриминация от страна на империалистическите кръгове в Израел, той е принуден да напусне страната и да замине за Париж, откъдето се завръща в България.
Характерно за поета и белетриста Салис Таджер е всеотдайната и изстрадана любов към България. Неговите стихотворения и поеми, прозата му, са пропити с тъга по Родината и с възторг от новия живот на бедните хора от Ючбунар и света, от борбата на човека за свобода и братство.
Издал е повече от тридесет и пет книги — поезия и проза. Автор е на трилогиите: „Едно момче търси щастие“, която включва романите „Жакито“, „Печаловника на мама“, "Къщата на папагала’’ и „Лист отбрулен“, съдържаща романите „Монолог зад границата“, „Завръщането на поручик Дюлгеров“, „Сбогуване с вчера“.