Григор Лилов
Тайните на големите играчи • том 2

Там е платното. Там е другият тротоар. Там, на него дебнат „тъмни силуети“ и залегналите „минувачи“. Дебне спецотрядът на МВР! Убийците, изпратени от държавата и кукловодите й!

— Аз съм един от най-силните хора в тази държава и мога да те убия ей сега! Е, ще те изгоря жив, ще те размажа, ще те унищожа! — такава е заканата на Октопода — Алексей Петров.

— Не е вярно, че ВИС-2 и СИК са две конкурентни фирми! Просто това са две фирми на една групировка,
Човекът, направил признанието, е самият Маджо.

— Аз съм авторът на компанията „СИК“.
Събеседникът ми го сподели без да се стеснява — като факт. Колкото е могъщ, толкова е неизвестен на широката публика.

— Това звучи смразяващо!
Репликата е на Емануил Йорданов — шеф на МВР по времето на тъмносиньото правителство на Иван Костов. Не му се вярва, че го питат за това.

Той е българин. Той е милиардер. Той дирижираше онази внезапно забогатяла банка на остров Науру. На негово име в трезорите край Женевското езеро, Цюрих и Берн се водят над 2 милиарда долара. Повече от кукловод е.

— Вие бяхте в периферната част на бившата СИК? — е въпросът към Бойко Борисов.
— Много лошо звучи в периферията. Доколкото ме познавате, аз мога да бъда само в центъра!…

И гледам, влизат Венцислав Стефанов и Румен Николов-Пашата. И Венци тогава казва: Другарю Живков, добре си живеехме при вас…