Ф. М. Достоевски
Малкия герой

Фьодор Михайлович Достоевски (11 ноември 1821 — 9 февруари 1881) е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Идиот“ и „Бесове“. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“. Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици — Дикенс, Гогол, Балзак и др. Въпреки това най-известни са творбите от последните му години — „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.

Заточение в Сибир
Достоевски и членове на кръга на Петрашевски са шпионирани от агента Антонели, който докладва на Министерството на външните работи. Достоевски е обвинен в това, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“, и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика. След като прекарва осем месеца като следствен в Петропавловската крепост, Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и император Николай I. Императорът се страхува от бунт, подобен на Декабристката революция от 1825 г. и революциите в Европа от 1848 г.
        Единствената творба, която Достоевски пише в каторгата, е разказът „Малкият герой“, публикуван във вестник.