Емилио Салгари
Гората на засадите

Емилио Салгари (1863–1911) е роден във Верона, а е живял в Торино, Италия. В някои справочници се сочи,, че е роден една година по-рано и е бил капитан от търговския флот. Истината е, че на младини е кандидатствал в Морското училище в Триест, но е пропаднал на приемния изпит. По същото време се е опитал да стане боксьор, фехтовач, колоездач и др., за да се прочуе, но не е успял. Станал е писател.
Най-невероятното за Емилио Салгари е, че никога не е пътувал по света (подобно на своите предшественици и учители Майн Рид и Гюстав Емар) и не е видял местата, хората, животните и растенията, които блестящо е описал. Сведенията за света е взел от библиотеката на Торино и от… своето гигантско въображение. Някои познавачи го упрекват, че е вулгаризирал географските данни.
Творчеството на този забележителен разказвач обхваща около 80 романа и над 120 разказа. То се разделя (условно, разбира се) на четири периода: 1. Малтийски разкази — в които влизат романите „Малтийските пирати“, „Последната битка на Сандокан“, „Двата тигъра“, „Кралят на морето“ и др. 2. Корсарски истории — „Черният корсар“, „Йоланта, дъщерята на Черния корсар“, „Синът на Черния корсар“ и др. 3. Далечния запад — „На лов за скалпове“, „Огнени гори“ и др. 4. Африкански и източни приключения — „Любимката на Махди“, „Ятаганът на Буда“, „Тайнственото съкровище“ и др.
„Гората на засадите“, която съдържа романите „Пещерата на съкровищата“ и „По суша и море“, спада към четвъртия цикъл романи.
Емилио Салгари, когото с основание наричат италианския Жул Верн, е силно привлекателен и днес, защото е изключителен майстор на приключенското четиво, което е безсмъртно.