Хенрик Понтопидан
Щастливеца Пер

Романът „Щастливеца Пер“ е задължително четиво за всеки ценител на европейската литературна класика, а авторът му — Хенрик Понтопидан, е сред най-великите писатели на Дания и лауреат на Нобеловата награда за литература. Книгата сега излиза за пръв път в превод на български, като ново попълнение в поредицата на изд. „Персей“ „Световна класика“, отличена с награда „Златен лъв“ на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Изданието е придружено от предговор на проф. Симеон Хаджикосев.

Романът „Щастливеца Пер“ представлява многопланово епическо платно — обемно, но изключително четивно и за съвременния читател. Това е и дълбоко трагична книга за надеждите на младостта и горчивите разочарования — в този контекст той има и определен автобиографичен характер. В центъра на повествованието е образът на амбициозния младеж Петер Андреас Сидениус, който произхожда от пасторско семейство. От детските си години Петер е бунтарят в семейството, който не се съобразява със строгите морални и религиозни повели на баща си и иска да поеме по път, различен от този на семейството му. Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва почти всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като дори сменя името си — вече се казва само Пер, и се потапя в нов и непознат свят, изпълнен с грандиозни мечти. Пер е изцяло завладян от желанието да завладее Дания и да се превърне в национален герой посредством новаторските си идеи, свързани с техническия прогрес на страната — той мечтае да изгради система от канали и по този начин да използва могъществото на природните стихии в полза на местното население и икономиката на Дания.

Но смелите му идеи се нуждаят от финансови средства и от влиятелни покровители, тъй като той самият е никому неизвестен провинциалист без диплома. Затова и дръзкият и самоуверен до нахалство Пер навлиза в по-висшите и богати слоеве на обществото, запознава се с личности с различен произход и социално положение, но които биха могли да са му от полза в професионалните му стремежи — преподаватели, журналисти, артисти и писатели, учени, финансисти, адвокати.

Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и дори му позволява да пътува в чужбина, за да събере опит и знания. Най-вече това се дължи на интимните му отношения с най-голямата им дъщеря Якобе, за която се сгодява. Но въпреки благородните си пориви и несъмнения интелект, талант и харизма, които притежава и заради които си печели прякора Щастливеца, Пер е много непостоянен, твърде арогантен и свободолюбив. Тежкият му характер и необяснимите промени в настроението му го вкарват в много напрегнати ситуации, влошават отношенията му с хората, които му помагат, и дори с годеницата му, и в крайна сметка Пер се оказва най-големият си враг. Идеалистичните му мечти се сблъскват с грубата и цинична действителност, той самият осъзнава, че се чувства като изгнаник където и да се намира и че ако иска да постигне истинското щастие, трябва първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.

„Пер е хитрецът, който накрая надхитрява самия себе си, тъй като не познава съкровената си същност“ — пише в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.