Терасата на Бернардини
- Заглавие
- Терасата на Бернардини
- Тип
- роман
- Националност
- френска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременни романи и повести
- Жанр
- Криминална литература
- Преводач
- Петя Добрева
- Език, от който е преведено
- френски
- Година на превод
- 1983
- Редактор
- Бояна Петрова
- Художник
- Милена Йоич
- Художествен редактор
- Ада Митрани
- Технически редактор
- Езекил Лападатов
- Рецензент
- Бояна Петрова
- Коректор
- Виолета Славчева
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1984
- Адрес на издателя
- ул. „Г. Генов“ 4
- Печат
- ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново
- Други полета
- Празни страници: 2, 150, 152.
- Носител
- хартия
- Литературна група
- ХЛ
- Дадена за набор/печат
- септември 1983 г.
- Подписана за печат
- януари 1984 г.
- Излязла от печат
- февруари 1984 г.
- Печатни коли
- 9,50
- Издателски коли
- 5,55
- УИК
- 5,08
- Формат
- 70×90/32
- Код / Тематичен номер
- 04/9536612211/5637-383-84
- Номер
- Ч 840-3
- Брой страници
- 152
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,63 лв.
- УДК
- Ч840-31
- Анотация
-
Какви тайни крият двете старици, седнали на терасата пред голямата богатска къща в провинциалното градче, какви спомени, какви угризения терзаят вече болните им сърца? Известната френска писателка Сюзан Пру, авторка на повече от дванадесет романа и няколко сборника разкази, прониква сякаш с методите едновременно на следователя и на психолога в тези тайни и пренасяйки се в миналото, постепенно възстановява едно престъпление, заличено от праха на времето.
- Информация за автора
-
През 1966 година Сюзан Пру публикува първия си роман „Патафари“, който веднага привлича вниманието на читатели и критика. Скоро след това излизат две нови нейни повести — „Госпожиците под абаносовите дървета“ и „Жълто лято“. Успехът на първите и творби й дава сякаш тласък и все нови и нови идеи за следващи произведения. През 1971 пише романа „Злобно птичките“ (за който получава през 1972 наградата „Каз“), а следващата година публикува „Град в морето“. Но истинска популярност Сюзан Пру добива с романа „Терасата на Бернардини“ (1973), за който е наградена с „Рьонодо“. Следват — „Жените на дъжда“, „Магазинчето“, „Огледалото на Едме“, „Бързият влак Париж-Вентимил“, „Неделите“, „Жан през зимата“ и неотдавна излезлият „Поляна с нарциси“.
Всяко нейно заглавие е ново утвърждаване на един едновременно оригинален и стабилен талант. Читателят е привлечен от тънкото изкуство на Сюзан Пру да изгражда атмосфери, заземени обаче чрез суровата, понякога жестока истинност на някои персонажи; той е развълнуван и заразен от емоционалната наситеност, съдържаща се в разказаните факти, на пръв поглед банални, но в същност многопластови в значенията си. Сюзан Пру умее да държи в напрежение, да събужда съпричастие към разказа и героите и със своето майсторство се нарежда между най-интересните белетристи на съвременната френска литература. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Suzanne Prou
La terrasse des Bernardini (1973) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / Еми