Галин Никифоров
Лятото на неудачниците

Това е историята на шест момчета и едно момиче, родени в една прашна махала някъде през 70-те години на миналия век, разказана чрез езика на един стар и забравен вече писател, на когото е посветена книгата. Добронамерена метафорична приказка за шантави неудачници в един шантав свят, които говорят странно и обичат силно, неудачници, обсебени от красивата тъга на спомените си, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и безинтересен. С души вечни, вълнуващи и светли — като лятото, което винаги ни залива със златото си като най-прекрасният дар на живота.
„Авторът навремето помнеше всичко, което изглеждаше епично, но когато беше млад, бъркаше. Защото когато Пепа се яви на втората им среща без сутиен, авторът помисли, че това е епично. Но не беше. Мъжките й потници бяха в коша за пране, а пералнята на майка й — старата вещица, се беше повредила. И авторът чакаше, щеше да я води на театър. И Пепа знаеше, че авторът ще чака, докато брадяса, но театърът — не. Затова същия ден автомобилните катастрофи в града нараснаха двойно — защото излезе от къщи, облечена с бяла ризка, прозрачна като лъжите й. И обиколи половината град с разлюляна плът, докато срещне автора и си го изкара от него. За Пепа мъжете бяха природно недоразумение и тя излизаше с тях, когато й доскучаеше, или когато свършеше джобните. Но авторът никога него разбра.“