Василе Войкулеску
Последният чародеец

Василе Войкулеску е твърде самобитен и оригинален разказвач. Широката му ерудиция, изящното перо, умението да прониква в най-потайните кътчета на човешката душа и мисъл и богатата галерия от човешки образи, които е създал, го отличава от другите румънски писатели.
Роден на село през 1884 г. в семейство на трудолюбиви, ревниво пазещи традициите селяни, той от ранна възраст опознава народните поверия и древни обичаи, които по-късно залягат в основата на новелите му. Завършва гимназия в Букурещ и записва да следва литература и философия, но по настояване на близките си скоро се премества в медицинския факултет. Като лекар той непрекъснато е местен от град на град, което му спомага да опознае още по-добре своеобразието и богатството на народните обичаи.
Литературната си дейност започва като поет през 1914 г. Сътрудничи на много литературни списания. По-характерни негови стихосбирки са: „Поеми с ангели“, „Съдба“, „Възкачване“ и други. Писал е и драми.
Между 1947 и 1963 г. (годината на смъртта му) се отдава изцяло на прозата. През тоя период написва новелите си, които излизат едва след смъртта му (1966 г.) и изненадват обществеността със своеобразната си тематика и изключително майсторство на повествованието.
Светът на Войкулесковите новели е твърде необичаен, забулен с много призрачност, с древни митове и магически ритуали, простира се в девствени планини и пущинаци или в просторни равнини, където живеят чародейци и конекрадци, русалки и рибари, разбойници и монаси, селяни и интелигенти. На фона на приказния, фантастичния елемент, плътно втъкан в действителността, авторът изгражда своята жизнена философия, изразява своята любов към обикновения човек от народа, съхранил в паметта си древни обичаи и вярвания.
Заклинанията и сложните магически ритуали, в които вярват героите на Войкулеску, разкриват всъщност вечния стремеж на човека да победи страшния враг („Последният чародеец“), да преодолее пречките, които се изправят пред него („Омайна любов“, „Пъстървата“).