Анри-Пиер Роше
Жюл и Жим

Привидно занимателен и безхитростен разказ за един „любовен триъгълник“, произведението на Анри-Пиер Роше (една от „загадъчните“ фигури на френската литература) е в същност сложен код от значения, чието разтълкуване възнаграждава за усилието. И именно върху тяхното разгръщане и изясняване Франсоа Трюфо изгради знаменитата си екранизация на „Жюл и Жим“, програмен филм за френската „нова вълна“, осигурил голяма популярност и на литературния си първоизточник.


Анри-Пиер Роше (1879–1959), френски писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга — „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена. Автобиографични по характер, творбите му черпят от огромен дневник, хроника на един живот, отдаден на страстта да се живее. По думите на Марсел Дюшан: „Най-хубавото му произведение е начинът, по който прекарваше времето си“.

Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство — живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

Романът е увековечен и на екрана във филма на Франсоа Трюфо „Жюл и Жим“ (1962), програмен за френската „Нова вълна“, обявен за един от най-добрите на всички времена, превъзходно уловил и претворил изтънчената атмосфера и волния дух на Бел епок.