М. Ю. Лермонтов
Избрани произведения в четири тома • том четвърти

КНЯГИНЯ ЛИГОВСКА
Това е вторият поред роман на Лермонтов след „Вадим“, останал също недовършен. Романът е започнат през 1836 г., непосредствено след последната му драма „Двама братя“. Не е довършен поради арестуването на автора му по повод стихотворението „Смъртта на поета“ (февруари 1837 г.). Отпечатан е за първи път в сп. „Русский вестник“ през 1882 г.
В „Княгиня Литовска“ Лермонтов се обръща непосредствено към живота на обществото от своята епоха. Сюжетът, характерите, изобразителните похвати — всичко говори за ориентацията на автора към съвременния нему живот. В „Княгиня Лиговска“ за пръв път се появяват имената на герои, които после срещаме в „Герой на нашето време“ — самата княгиня Лиговска, Григорий Александрович Печорин. Романът показва ориентацията на Лермонтов към реализма.

ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
Единственият завършен роман на Лермонтов, шедьовър на руската литература. Замисълът му вероятно се появява още през 1837 г. Писан е през 1838–1840 г. Печатан е отначало на части в сп. „Отечествените записки“. Там се появяват от март 1839 до февруари 1840 г. „Бела“, „Фаталист“ и „Таман“, които се възприемат от читателската публика като отделни повести. Излиза изцяло през май 1840 г., като предизвиква многобройни отзиви, почти всички отрицателни. Романът обаче е много високо оценен от В. Г. Белински, който написва обширна проникновена статия за него, запазила значението си и сега. В частно писмо до императрицата отрицателна оценка дава и Николай I. Второто издание на романа с предговор от автора излиза през 1841 г. „Герой на нашето време“ е първият психологически роман в руската литература. В него Лермонтов стои на позициите на реализма.

АШИК КЕРИБ
Смята се, че е написана през време на първото заточение на поета в Кавказ (1837 г.). Той я нарича турска приказка. Mотивът е разпространен както сред турците и други тюркски народи (азърбайджанци, кабардинци и др.), така и сред не тюркски народи (арменци, грузинци и др.), живеещи в Кавказ и Закавказието.

КАВКАЗЕЦЪТ
Написан през 1840 или 1841 г. въз основа на многобройни наблюдения на автора. Отпечатан едва през 1929 г. в сп. „Минувшие дни“. Явна е връзката между типа, обрисуван и очерка, и Максим Максимич от „Герой на нашето време“.

ПИСМА
Епистолярното наследство на Лермонтов се е запазило съвсем слабо. До нас са достигнали всичко 51 писма на поета, адредирани главно до роднини, близки и познати. Те много често третират делнични, битови въпроси. Особено ценни са писмата, в които Лермонтов изповядва интимни изживявания и мисли. Там може да се открие зародишът на редица негови лирически, прозаически и драматически произведения.
Интересни са малкото му писма, които третират, макар и лаконично, литературни и театрални въпроси, или пък свидетелстват за връзките му с литературните кръгове в тогавашна Русия. Включените в това издание осемнадесет писма са подбрани именно по този белег. Между тях са първото и последното от дошлите до нас писма на М. Ю. Лермонтов.
Думите или буквите, поставени в скоби, означават съкращения или пропуски на Лермонтов. Скобите са по отбелязаното в началото на тома съветско издание.