Пабло Неруда
Сто сонета за любовта

НА МАТИЛДА УРУТИЯ
Многообична моя сеньора, много страдах, докато напиша за теб тези лошо озаглавени сонети, които ми струваха много труд и болка, но радостта да ти ги поднеса е огромна като нива. Когато започвах, аз знаех добре, че поетите на всички времена, от пиетет към изящното, са влагали във всеки сонет рими, звучащи като накит, кристал или топовен гърмеж. Съвсем скромно аз създадох тези сонети от дърво, дадох им звука на това непрозрачно и чисто вещество и такива те трябва да стигнат до твоя слух. Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелно- сиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези малки къщи от четиринадесет греди, за да живеят в тях твоите очи, които обожавам и възпявам. Така съградих своята любов и ето сега ти поднасям тази стотица: сонети от дърво, сътворени само защото ти им даде живот.
октомври, 1959