Джеймс Г. Балард
Империя на слънцето

Повече от четвърт век Джеймс Г. Балард (роден в 1930 е.) присъства в съвременната панорама на английската литература. По-ранните му произведения са антиутопии, в които преживялото екологична катастрофа човечество трябва да се бори с отмъщаващата природа и с чудовищността на асоциалните си инстинкти. Но шедьовърът на Балард „Империя на слънцето“, излязъл през 1984 г., не принадлежи към характерния за творчеството му жанр на социалната фантастика. Тук авторът се е обърнал не към настоящето и неговите проекции в бъдещето, а към миналото, към суровата действителност на Втората световна война на азиатския континент. Апокалиптичната картина, обрисувана от него, е съвсем реална — не само защото пресъздадените събития са исторически факт, но и поради това, че Балард сам е бил участник в тях. Това е разказ за ужасите на войната, видени през погледа на дванадесетгодишното момче Джим, което, отделено от родителите си след нападението над Пърл Харбър, прекарва четири години в лагера Лунхуа и като по чудо оцелява след глада и болестите. В този абсурден свят властват хаосът, безсмисленото унищожение и оголените човешки инстинкти, моралните ценности са сринати, а смъртта се е превърнала във всекидневие, във физическо разложение без какъвто и да е екзистенциален смисъл.


„Империя на слънцето“ е плод на личните ми преживявания в китайския град Шанхай през Втората световна война и в лагера за цивилни лица Лунхуа, където бях интерниран от 1942 до 1945 година. Голяма част от описаните в романа събития се основават на наблюденията ми от времето на японската окупация на Шанхай и от лагера.
Японското нападение над Пърл Харбър стана в неделя, 7 декември 1941 година, но поради часовата разлика в Шанхай беше вече понеделник, 8 декември.
Джеймс Г. Балард