Уилям Фокнър
Врява и безумство

„В Мисисипи или в Масачузетс. Бях. Няма ме. Масачузетс или Мисисипи. В куфара на Шрийв има бутилка. Нима няма да го отвориш? Г-н и г-жа Джейсън Ричмънд Компсън оповестяват Три пъти. Дни. Дори няма да го отвориш? венчавката на дъщеря си Кендейси тази напитка ще ни научи да смесваме средствата с целта. Аз съм. Пий! Не съм. Нека продадем парцела на Бенджи, за да пратим Куентин в Харвард, за да мога аз да чукам костите си една о друга. Ще бъда мъртъв във. За една година ли е попита Кеди. В куфара на Шрийв има бутилка. Господине тя няма да ми дотрябва продадох парцела на Бенджи и мога да умра в Харвард Кеди каза в морските пещери и бездни мирно се срутват под лъкатушните вълни защото Харвард звучи тъй изтънчено. Деликатен мъртъв звук ние ще разменим парцела на Бенджи срещу един деликатен мъртъв звук.“

На края на своя престъпен житейски път Макбет стига до заключението, че „животът е история, разказвана от идиот, пълна с врява и безумство — а и не означава нищо“. Разбира се, това не са думите на Шекспир, а на Макбет — вопъл на злодей за утеха в общото спасително безсмислие. Но тъй като Макбет не е точно „история, разказвана от идиот“, ами — между другото — и драма на определени морални угризения, въображаемото въздействие на тези думи се противопоставя на това, което те констатират, независимо от това доколко един престъпник заслужава да се утешава с тях. По аналогичен начин и в романа на Фокнър "Врява и безумство ", който поне частично е разказан от един идиот, прикритото съпротивление на реда и смисъла на езика се противопоставя на елементарното безредие в света, за който става въпрос. Това безредие трябва да бъде тотално, за да могат малките жестове като правене на кукли от хартия, връзва-не на връзки, храненето на малоумник, който непрестанно хленчи, да израснат до космически размери и да се превърнат в послания за любов и топлина от някой друг свят.